277 | 13 окт. 2026 | 12:16

С ограничението от почти 11 милиона тона CO2, наложено на нашите централи през 2026 г. България е сериозно засегната от енергийния преход, който се провежда от ЕС

С ограничението от почти 11 милиона тона CO2, наложено на нашите централи през 2026 г. България е сериозно засегната от енергийния преход, който се провежда от ЕС.

През март 2026 г. българският парламент поиска временна дерогация от Европейската система за търговия с емисии (ЕСТЕ) за своите въглищни централи, за да запази енергийната си сигурност. Какви механизми за гъвкавост или целева финансова подкрепа предвижда Европейската комисия за държавите членки, в които разходите за въглеродни емисии застрашават пряко оцеляването на индустрията? Как актът на Европейската комисия за ускоряване на индустрията ще гарантира, че тези национални климатични ограничения няма да доведат до деиндустриализация на Балканите преди внедряването на алтернативни мощности?

С тези въпроси се обърна евродепутатът Елена Йончева, член на групата на ЕКР, избрана с листата на ДПС, към вицепрезидента на Европейската комисия (ЕК) Стефан Сежурне. Той беше изслушан в Комисията по заетост и социални въпроси.

Ако имахме вълшебна пръчица, щяхме да я използваме да намалим енергийните цени за стратегическата индустрия, отговори Стефан Сежурне, който отговаря за просперитета и промишлената стратегия на ЕС. Той се съгласи, че енергийните цени са един от факторите за конкурентоспособността.

Според вицепрезидента на ЕК обаче, декарбонизацията трябва да продължи. Това ще ни струва 100 млрд. евро, каза той. В същото време ЕС трябва да е гъвкав като запази системата за търговия с емисии, но увеличи средствата за реинвестиции в модернизация на индустрията. Показали сме устойчивост при националните кризи, каза още Стефан Сежурне.

Той обобщи подхода така – гъвкавост на ЕСТЕ, повече мобилизирани средства за проекти за трансформация и декарбонизация, и ускоряване на собствено производство на енергия в Европа – дали чрез възобновяеми източници или чрез ядрена енергетика, това зависи от целите и решенията на държавите членки.

Системата за търговия с емисии се разпростира върху производството на енергия от изкопаеми горива, поради което в ЕС едни от най-засегнатите държави са България, Полша, Германия, Чехия. От деиндустриализация са застрашени и държави от Източна и Централна Европа, в които е развита тежката промишленост като Румъния, Словакия, Унгария и Австрия.

От началото на 2028 г. предстои разширяването на системата, която трябва да обхване обществения транспорт и горивата, включително и битовото отопление, като механизъм да се ограничи освобождаването на въглероден диоксид.

Само преди дни в София България и още пет държави членки на ЕС се обявиха срещу това намерение. Декларацията беше подписана от представители на петролни асоциации и беше подкрепена от българското правителство. Представителите на петролните асоциации се опасяват, че новите правила ще доведат до поскъпване на бензина и дизела. Според различни оценки на експерти, цената за България до 2035 г. от разширяването на системата за емисии ще бъде между 9 млрд. и 43 млрд. евро – тежест, която ще поемат потребителите и бизнесът.