Измислени политически проучвания попаднаха във фокуса на междинния изборен период в Съединените щати. Разкритията, че малък брой измамни компании са публикували фиктивни резултати, част от които са били възприети от медии и агрегатори на сондажи, породиха въпроси колко лесно невярната информация може да придобие достоверност.
Подобни данни могат да бъдат използвани за поставяне под съмнение на изборния процес. След разкриването на измамата самото съществуване на фалшивите проучвания може да бъде използвано и за подкопаване на доверието към изборната информация като цяло.
Последният пример е свързан с Wedgewood Polls. По-рано през месеца компанията публикува в социалните мрежи признание, че статистиките ѝ за редица конкурентни щати, сред които Тексас, Охайо, Мичиган, Канзас и Мейн, са били фалшиви.
Wedgewood определи дейността си като „експериментален проект“, целящ да покаже „уязвимостите, липсата на надзор и като цяло ниската бариера за навлизане“ в американската индустрия за проучвания. Компанията заяви, че хората в нея преди са работили в сферата на социологическите изследвания и са наблюдавали как общественото доверие в сондажите намалява паралелно с разпространението на непроверени методологии с ниско качество.
Според собственото ѝ обяснение Wedgewood е искала да провери колко лесно измислени резултати могат да получат популярност сред избирателите и медиите. „Краткият отговор: твърде лесно“, написа компанията. Акаунтът, в който е публикувано съобщението, вече е изтрит.
Признанието обаче дойде едва след като сондажите вече бяха преминали през политическата информационна екосистема и бяха достигнали до известни медии, включително The New York Times. Вестникът съобщи, че неговият тракер е включил 15 проучвания на Wedgewood между юни и октомври, след което ги е премахнал.
The New York Times посочи, че преди включването на резултатите е получил отговори от компанията за нейния персонал, методология и финансиране. Въпреки това проучванията не са били включени в собствените средни стойности на вестника за одобрението към президента или за националните конгресни сондажи. Случаят все пак показа слабост в процеса, чрез който информацията от проучванията придобива статут на достоверна.
Агрегаторите събират резултати от различни изследователски организации, за да помагат на журналисти и избиратели да се ориентират в големия брой сондажи. Тяхната полезност зависи от способността им да разграничават надеждните изследвания от некачествените или измамните. Фактът, че Wedgewood е преминала част от проверките, показва, че формалната прозрачност не доказва непременно, че изследването е проведено така, както се твърди.
Сайтът за проучвания и прогнози FiftyPlusOne е открил несъответствия в необработените данни и в техническите идентификатори, свързани с отговорите на участниците. Разследването е подтикнало Wedgewood да признае, че повечето ѝ резултати са били измислени.
Компанията отрича да е искала да заблуди обществото, но някои анализатори не приемат това обяснение. Журналистът по данни G Elliott Morris, участвал в проверката на FiftyPlusOne, заяви, че екипът е разследвал Wedgewood за фалшифициране на данни и че оправданието с „социален експеримент“ прикрива измамата.
Последиците от фалшивите сондажи могат да надхвърлят самата индустрия. Mallory McMorrow, която без успех се кандидатира на първичните избори на Демократическата партия за Сената в Мичиган, заяви, че проучване на Wedgewood, поставило подкрепата за нея на едноцифрено ниво, е навредило на кампанията ѝ.
По думите ѝ сондажът е деморализирал доброволците, а журналисти многократно са я питали дали трябва да се оттегли. Даренията също са намалели, тъй като демократически донори са насочили средствата си към други кампании. McMorrow определи проучването на Wedgewood и друго на Mitchell Research and Communications като „удар едно-две“, който е „убил кампанията ѝ“. Тя прекрати кандидатурата си през юли.
„Дотогава поехме риска и похарчихме парите си. Пуснахме рекламите си. Те работеха. Но щетите вече бяха нанесени и бях заглушена от външни разходи и от разказа, че сме се сринали напълно“, написа тя.
Експерти посочват, че този случай илюстрира по-широк проблем: дори когато един сондаж не измерва точно общественото мнение, резултатите му могат да влияят върху решенията на хора, които вярват, че са точни.
Изследователи от Центъра за информирана общественост към Университета на Вашингтон са проследили как признанието на Wedgewood се разпространява в социалните мрежи. Първоначално дискусията е била концентрирана сред специалисти по сондажи и хора, следящи изборните данни, но след това темата е била подхваната от влиятелни политически коментатори и партийни акаунти.
Част от публикациите се фокусирали върху факта, че известни медии и агрегатори са включили резултатите на Wedgewood. Други използвали случая, за да поставят под съмнение проучванията по принцип, особено тези, които показват конкурентни позиции на демократите в оспорвани райони. Изследователите установили, че спорът се е преплел с твърдения, че сондажите системно подвеждат избирателите или занижават подкрепата за определени партии.
Центърът написа, че в рамките на 24 часа десноцентристката медийна екосистема е насочила вниманието към историята и е наложила посланието, че числата преди междинните избори, особено тези в полза на демократите, не могат да бъдат достоверни.
Президентът Доналд Тръмп, който често е отправял неверни твърдения за почтеността на изборите в САЩ, използва случая, за да критикува The New York Times за включването на проучванията в тракера. В публикация в Truth Social той написа, че вестникът е бил „хванат“ и че всичко в него е „изкуствено“. Тръмп заяви също, че случаят ще укрепи иска му за 15 млрд. долара срещу вестника за клевета.
В САЩ няма закон, който изрично да криминализира фалшивите сондажи. Някои застъпнически организации и юристи са заявявали, че публикуването им може да представлява стокова и електронна измама и да оправдава федерално преследване.
Юристът Tyler Yeargain написа в Missouri Law Review през 2020 г., че възпирането на този тип измами и повишаването на осведомеността за тях са от съществено значение. Той смята, че законите, свързани с изборите, не са използвани напълно срещу фалшивите социолози и че наказателното преследване би защитило федералния интерес, като възпре хората, които могат да превърнат измислените сондажи в оръжие за манипулиране на избори.
Brendan Carr, ръководител на Федералната комисия по комуникациите, заяви, че по време на междинните избори през 2026 г. има „значителен скок“ на фалшивите сондажи. Той призова телевизионните и радио операторите да не ги разпространяват, като предупреди, че в противен случай могат да загубят лицензите си. Carr посочи, че федералните лицензи забраняват на радиоразпространителите да участват в изкривяване на новините или да популяризират измами в ефира и ги задължават да спазват обществения интерес.
Единственият демократически комисар във FCC, Anna Gomez, не се съгласи с тази оценка. По думите ѝ социолозите, които умишлено подвеждат обществото, трябва да понесат отговорност, но операторите, които добросъвестно съобщават публично достъпни данни, не бива да бъдат наказвани само защото даден сондаж е бил грешен. Тя заяви, че правилата за изкривяване на новини или измами не се отнасят до станция, която представя данните добросъвестно.
При липсата на ясен правен механизъм срещу фалшивите проучвания тежестта пада върху медиите и избирателите, които трябва да оценяват качеството на изборните данни. Mark Baldassare, директор по проучванията в Public Policy Institute of California, препоръчва да се търси прозрачност. Според него надеждният сондаж трябва да посочва целта на изследването, причината за провеждането му и своите спонсори или финансиращи организации. Проучване, ръководено от партийни групи или кампании и публикувано публично, може да има конкретно послание към обществото.
Източник: aljazeera.com
1329 | 31 окт. 2026 | 09:55
Мобилна верси
RSS
