Министерството на финансите предлага за 2027 г. данък върху свръхпечалбата за определени сектори, промени при ваучерите за храна и нови облекчения за семействата с деца. Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че пакетът включва както мерки за увеличаване на бюджетните приходи, така и намаляване на административната тежест и данъчни облекчения за семействата и бизнеса.
Очакваният ефект от приходните мерки е около 1,4 млрд. евро. Около 300 млн. евро от тази сума са предвидени за облекченията за деца, деца с увреждания и новата преференция за детско развитие. Целта на финансовото министерство е бюджетният дефицит през 2027 г. да бъде свален до 3%.
Една от най-дискутираните промени е въвеждането на 33% данък върху свръхпечалбата. По думите на Петкова подобна мярка е била използвана на европейско ниво по време на енергийната криза през 2022 г. Тя определи предложението като форма на „икономическа солидарност“.
В обхвата на данъка се предвижда да попаднат банки, телекомуникационни компании, търговски вериги с повече от пет обекта и компании за бързи кредити. Министерството на финансите е анализирало различни икономически сектори и е установило, че именно в тези дейности са отчетени най-големите свръхпечалби. Като пример Петкова посочи банковия сектор.
„За последните шест години, в периода 2020-2025 г., печалбите са нараснали с 588%. Само за две години – между 2022 и 2023 г., ръстът е 320%. Това не са нормални печалби. Това са свръхпечалби“, заяви тя. Според нея избраните сектори формират около 60% от установените от финансовото министерство свръхпечалби. Мярката е предложена като временна и ще се прилага върху печалбите през 2027 г.
Сред основните въпроси е дали допълнителното облагане няма да бъде прехвърлено върху клиентите чрез по-високи цени и такси. Петкова заяви, че данъкът може да действа и като антиинфлационна мярка, тъй като при увеличение на цените нараства и размерът на извънредната печалба, която подлежи на облагане.
На въпрос дали банките могат да компенсират допълнителния данък с по-високи такси, заместник-министърът посочи, че гражданите и бизнесът и сега плащат чрез банкови такси, ниски лихви по депозитите и високи лихви по кредитите. „Идеята е част от тази свръхпечалба, от извънредната компонента, да бъде внесена в бюджета, за да могат да бъдат подпомогнати другите политики на държавата – и за култура, и за здравеопазване, и за образование“, каза Петкова.
Предвижда се и поетапно актуализиране на данъчните оценки на недвижимите имоти за период от три години спрямо базата от 2026 г. Увеличението трябва да бъде с 30% през 2027 г., а през следващите две години – с още по 35% от първоначалната база. Така общото увеличение за периода ще достигне 100%, без върху вече увеличените стойности да се натрупва сложна лихва.
Петкова даде пример с жилище от около 70-80 квадратни метра в София, за което годишният данък е приблизително 50-60 евро. При първоначално увеличение от 30% това би означавало около 15 евро повече годишно. Тя подчерта, че актуализираните оценки няма да водят автоматично до увеличение на такса „битови отпадъци“.
За общините, които все още изчисляват таксата според данъчната оценка, се предвижда през целия тригодишен период да се използва стойността от 2026 г.
Промени са предложени и при ваучерите за храна. Максималният им месечен размер в момента е 102 евро, а предложението е да достигне 200 евро. Годишната квота трябва да бъде увеличена от 818 млн. евро на 1,5 млрд. евро.
Предвижда се обаче ваучерите да бъдат облагани с данък. При ваучер от 200 евро работникът би получил 186 евро след облагането. Петкова потвърди, че ако работодателят не увеличи размера на ваучерите, служителят ще получава по-малко. По думите ѝ въпреки облагането ще се запази значителна преференция, включително освобождаването от социални осигуровки.
В пакета не е предвиден по-висок акциз за електромобили.
Източник: btvnovinite.bg
валутни курсове
6263 | 25 септ. 2026 | 10:45
Мобилна верси
RSS
