11693 | 27 юни 2015 | 14:01
Уж скучно градче, а се занизаха събития... Първо жената на кмета избяга с някакъв дизайнер. Градоначалникът го удари на живот - почивният дом на хълма заработи като дискотека и взеха да шушукат, че пет от въдворените софиянки правели там стриптийз (шестата беше бременна).
Вторият фойерверк дойде от лесничея - той се ожени за една от близначките сервитьорки. Те си приличаха като две капки вода - и самият лесничей не разбра за коя се е оженил - живееше с двете.
Чашата преля, когато местният театър подготвяше „Отело“. Час преди премиерата Отело дойде с гипсирани ръце и... онемял. Брал череши, паднал, пострадал. Директорът, който беше и постановчик, и Яго, взе да заеква. Не, не можел да решава трагедията като пантомима! А и не виждал как Отело ще удуши Дездемона със счупени ръце...
Точно да отложат премиерата, и се обади Мавъра - каза, че знае текста. (Мургавелкото чат-пат го пускаха в миманса, когато нямаше работа в парното.) Но Дездемона се нацупи - тоя ли ще ми партнира, че и ще ме бара! Обаче някой рече, че пред театъра е спряла колата на кмета. Как да свалят представлението? И успокоиха Дездемона - Мавъра поне нямало да я изцапа, можел да играе без грим.
Спектакълът тръгна. Мавъра знаеше текста по-добре и от титуляря. Докара до кулминационната сцена - да удуши Дездемона. Плю си на ръцете, но леглото беше празно. Почеса се, па тръгна да търси директора - постановчик - Яго зад кулисите. А онзи плачеше. Кметът бил взел Дездемона и айде към почивния дом.
Мавъра попита що да чини. И му бе препоръчана модерната трактовка - да хване някоя от публиката, нея да души... Но въпреки кандърмите заместителка на Дездемона не се намираше.
Обаче - смях в залата! На сцената се качиха Близначките. Мавъра се облещи - коя да удуши?! Но да не обиди някоя, подхвана ги заедно. И сигурно щеше да разплаче салона, но... гръмна пушка! (Каквато нямаше на сцената.) Беше лесничеят - стрелял от ревност.
Удушвачът изпищя без намек за театралност и хукна към парното. Предчувствайки нещо недобро, публиката се разбяга. И добре стори. Театърът хвръкна във въздуха. Мавъра беше нагрял котела така, че да експлодира. Леле, какъв фойерверк!
Но трагедията не свърши. Финалът й се оказа призори в спалня в почивния дом. Кметът рекъл на Дездемона, че ако била толкоз добра и на сцената, сигурно щяла да стане заслужила артистка. На Дездемона й притъмняло и го удушила.
Софиянките се разстроиха и постъпиха в близкия манастир като реставраторки. Петте се трудеха, а шестата, междувременно родила, им позираше с младенеца. А на лесничея се родиха четири близначета - по две от всяка!, - които си приличаха като четири капки вода.
Сетне животът в градчето отново стана скучен. Директорът на театъра бе назначен за треньор по футбол на местния отбор, а Мавъра - за масажист.
Мобилна верси
RSS
