31821 | 29 май 2015 | 12:26

Американци изкачват за първи път върха през 1958 г., след като си правят сами снегоходки от шперплат

Автори: Цвета МАРКОВА и доц. Сандю БЕШЕВ

Разположен на границата между Китай и Пакистан, гигантът Гашербрум I се издига на 8080 м височина, което му отрежда единадесето място в света. Върхът е част от планинска верига в Каракорум, съставена от още пет събратя, всичките номерирани с римски цифри и оформящи красива подкова. Два от великаните извисяват снагата си над 8000 метра и попадат в най-елитната компания на планетата. Останалите четири са седемхилядници, но въобще не отстъпват по трудност и великолепие на по-високите си съседи. 

Гашербрум I е по-популярен в средите на алпинизма с името си Хидън пик, или Скрит връх (от английски - б.р.). Това название великанът получава от английския политик и картограф Уилям Мартин Конуей през 1892 г. Ученият попада в Каракорум, финансиран от кралското алпинистко дружество. Той повел експедиция и успял да достигне до немислимите за онова време 7010 м. Конуей кръщава върха Хидън пик, защото не успял да го види от пътя, по който се катерил. Куполът бил закрит от билата на Гашербрум V и Гашербрум VI. Всъщност за местните името на цялата верига означава сияеща или блестяща планина и идва от искрящите бели стени на стръмните склонове.

Първата експедиция със сериозна подготовка и познания по алпинизъм се появява в подножието на осемхилядника през 1936 г. Тя е съставена от французи и е ръководена от Анри дьо Сегон. Неговите сънародници Пиер Ален и Жан Лененже успяват да се изкачат до 6800 м.

В средата на миналия век, когато е истинският бум на първопокорителите на осемхилядници, Гашербрум I остава самотен и девствен до 1958 г. По това време

били превзети вече 11 от общо 14 върха над 8000 м.

На нито един от тях обаче не били стъпвали американци. Янките направили плах опит да се преборят с К2 (8611) през 1953 г., но заради оскъдно финансиране и слаба екипировка се провалили, губейки един от най-силните си алпинисти - Артър Гилки. Поради тази причина пет години обмисляли внимателно следващия си щурм. По-лесно избрали върха, който да атакуват - Гашербрум I, отколкото състава на експедицията си. В крайна сметка в групата попаднал един от участниците в мисията към К2 - Питър Шънинг, а към него бил причислен и Андрю Кауфман. Двамата се разбирали добре, а и били покорили редица по-ниски върхове заедно. Освен тях имало още шестима участници в авантюрата.

Маршрутът, по който решили да се качват американците, бил избран чрез гласуване. Имало четири варианта, но в крайна сметка четирима от алпинистите настоявали да се катерят по югоизточното ребро на осемхилядника.

Неволите на момчетата от Сиатъл обаче започнали още от самото начало на битката. Двама от придружаващите ги шестима носачи от племето балти излезли извън строя. Така в мъкненето на 25-килограмовите раници се наложило да се включат не само алпинистите, но и техният лекар. Освен това почти през цялото време на изграждането на височинните лагери

духал ураганен вятър

и смелчаците били принудени да се крият в палатките си с дни. Като най-сериозно препятствие янките определят обширното плато под самия връх, което било затрупано от почти еднометров пухкав сняг. Швейцарският професор Гюнтер Диренфурт препоръчва в своята книга „Балторо“, посветена на едноименния ледник в Каракорум, платото да се преминава със ски. Американците обаче прибегнали до друг способ. Те си направили снегоходки от шперплатови сандъчета, в които държали част от провизиите си. Така се справили с трудната част от маршрута и на 5 юли 1958 г. стигнали до мечтаната победа. На купола на скрития връх ги чакала още една неприятност - фотоапаратът на Шънинг бил замръзнал, но се оказало, че в раницата на Кауфман имало друг, с който все пак успели да се снимат.

След успеха на янките осемхилядникът остава 17 години недостъпен. Причината -

пакистанските власти не издават разрешителни

за изкачването му по политически причини. През 1975 г. късметът се усмихва на великия италианец Райнхолд Меснер и австрийския му другар Петер Хабелер и двамата получават тапия да се катерят към Хидън пик. Те покоряват върха по съвсем нов маршрут и в алпийски стил, тоест без да се аклиматизират, само за три дни стигат до най-високата точка. Това е първото в света изкачване на осемхилядник по този начин. В останалите случаи алпинистите строят лагери, пренасят багажа си, а всичко това отнема поне няколко седмици.

През 1984 г. Меснер пише нова история в екстремния спорт. Заедно със сънародника си Ханс Камерландер стъпва отново на Гашербрум I, но след това покоряват и Гашербрум II (8035). Подвигът им е огромен, защото не слизат до базовия лагер за почивка, а се движат по високата част на планината. Така Меснер и съмишленикът му правят нещо немислимо в онези години.

Двата осемхилядника от веригата впечатляват силно германския сценарист, режисьор и актьор Вернер Херцог. Той посвещава филм на върховете и историята на тяхното изкачване и го нарича „Сияещата планина“. В лентата се изявява и самият Меснер, който е един от главните герои в историята на пакистано-китайските великани.

Освен с красотата си обаче Гашербрум I е популярен и с капризния си нрав. Върхът е свърталище на виелици, а бурите излизат толкова неочаквано, че често стават причина за фатални инциденти. Последните си жертви осемхилядникът взема през 2013-а, когато при тежки метеорологични условия изчезват трима испанци, а поляк и чех се подхлъзват и пропадат в бездната.

Четирима българи го покоряват без кислород преди 4 г.

Гашербрум I става „български“ едва през 2009 г. По-рано наши алпинисти имат неуспешни и провалени експедиции.

Преди 6 години на 15 юни към каракорумския великан поемат Николай Петков, Дойчин Боянов, Боян Петров и Николай Вълков. Всички със сериозен опит във височинния алпинизъм с изключение на юриста Вълков, който започва да се занимава със скално катерене през 2005-а.

След като пристигат в пакистанската столица Исламабад, родните спортисти са съпътствани от различни проблеми. Не успяват да хванат полет до Скарду, изходен пункт към осемхилядника, и се налага да се друсат по местните пътища 2 дни. През по-голямата част били придружени от въоръжен представител на полицията заради опасността от отвличане или набези на местни бандити.

В крайна сметка почти две седмици след тръгването от София родните смелчаци успели да изградят базовия си лагер. Разположили го на 5100 м височина. Първите впечатления от склоновете на планината били, че снегът е повече от очакваното.

След месец подготовка и обработване на маршрута и четиримата ни алпинисти предприели атака на върха на 26 юли, тридесет минути след полунощ. За около седем часа и половина тежък преход и напрегнато катерене стигат до купола, без да ползват кислород. Боян Петров си спомня, че качването и слизането до щурмовия лагер изцедило до последна капка силите на всички от експедиция.

Въпреки това той решава да се опита да стъпи и на Гашербрум II (8035). Включва се към испанска експедиция, която го приютява в палатката на техен загинал колега. Боян стига на 30 метра под върха, но се отказва, защото се подхлъзва два пъти. Независимо от това биологът получил документ от пакистанците, че е изкачил и Гашербрум II.

Превзет е при зимни условия едва през 2012 година

Гашербрум I е изкачен при зимни условия за първи път чак на 9 март през 2012 г. Успехът постигат двама поляци - Адам Биелецки и Януш Голаб. Тяхната експедиция продължава почти месец и половина, като се установяват в базовия лагер под върха на 21 януари.

Първоначално двамата смелчаци решават да атакуват осемхилядника на 13 февруари заедно с един пакистански високопланински водач. На 7040 м височина обаче малобройната им група е застигната от ужасяваща буря. В резултат мъжете са принудени да се откажат, след като изкарват тежка нощ. Спускат се в базовия лагер, където става ясно, че всички са получили сериозни измръзвания. Пакистанецът се отказва, но поляците се пробват отново в края на февруари, като тогава достигат до 6650 м и пак са принудени да се върнат. Едва третият им щурм се увенчава с успех, но и двамата са категорични, че усилията са си заслужавали. Постижението на Биелецки и Голаб е много ценно, защото те не използват кислород при изкачването си.

Не така благосклонен е скритият връх към трима други любители на екстремното. На същия 9 март към Хидън пик поемат австриец, швейцарец и пакистанец. Те се опитват да стигнат до купола по нов, неизползван дотогава маршрут, но изчезват, а телата им и до днес не са открити. Смята се, че са били издухани в пропастта от ураганния вятър.