117 | 7 окт. 2026 | 17:36

Бившият външен министър посочи, че когато стане въпрос за враждебни действия от страна на Русия, българското правителство "губи образ и картина" и започва да търси, да чака, да верифицира и да заверява

Нота към руския посланик засега поне не се очаква да бъде връчена, а определено с комуникацията с руското посолство очевидно съществуват проблеми. Посолството е притеснено от това, че българското правителство не е достатъчно настъпателно по отношение на отбранителната си политика спрямо Русия.

Това заяви бившият министър на външните работи и настоящ заместник-председател на парламентарната комисия по външна политика Георг Георгиев в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио ФОКУС.

"Не смея дори да фантазирам за посланика - казвам представител, за да бъде по някакъв начин изразено недоволството, че до нашата територия се взривяват кораби и загиват хора. Но по този начин се дава един картбланш това да продължи. И в контекста на големите високопарни заявки на правителството, че България ще бъде транспортен, инфраструктурен, свързочен хъб, не виждам как ще стане, защото по минирано трасе никой не върви. Така че те в момента, не знам дали осъзнават, но работят и против собствените си приоритети, против собствените си политики", каза Георг Георгиев.

На въпрос не е ли закъсняло свикването на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), той бе категоричен, че е късно.

"Ние много отдавна призовахме да бъде свикан Консултативният съвет, защото беше редно, първо, да се чуе какво е текущото състояние на държавата по отношение на темите, свързани със сигурността и отбраната, и второ да се съберат мненията от всички институции, които биха могли да имат отношение. За съжаление, както президентската институция, така и правителството избраха един доста боязлив подход, който обслужваше единствено вътрешнополитическата конюнктура - да не се създаде шум около кабинета, да не се изразят някакви противни на техните мнения", поясни той.

По думите му, тъй като страната ни се намира на източния фланг на НАТО и е географски близо до войната в Украйна, България трябва да има много по-тясна взаимовръзка и сътрудничество с международните партньори - нещо, което според него правителството избягва да прави.

Относно възможната хипотеза за целенасочена атака от украинска страна Георг Георгиев обясни, че никой по пътя на най-обикновената логика не може да допусне, че самата украинска страна толкова координирано и преднамерено би повредила и атакувала собствени товари и собствени товарни кораби.

Той нарече това твърдение нелепо, като добави, че според думите на президента на Украйна между съответните институции - Военноморските сили, Министерството на отбраната и службите за разузнаване - тече сътрудничество и обмен на информация.

"И е достигнато до заключение, че основната съпричастност и отговорност принадлежи именно на Руската федерация. Но ние за пореден път се намираме в ситуацията, в която всички други хипотезираме, че лъжат, а ние нещо чакаме. Така беше с американските самолети, така после беше с германската страна, която констатира, че Русия е отговорна за хибридните атаки на летището в Лайпциг. Сега в момента е същото. Това е една тенденция, която се наслагва", добави той.

Бившият външен министър посочи, че когато стане въпрос за враждебни действия от страна на Русия, българското правителство "губи образ и картина" и започва да търси, да чака, да верифицира и да заверява.

"И в крайна сметка очевидно иска да замете проблема под килима", заключи той.

По отношение на задействането на член 4 от Атлантическия договор на НАТО Георг Георгиев каза, че има основание за това.

"Това са консултации със съюзниците, които целят да бъде запозната глобалната общност с проблемите и събитията в нашата страна и да се потърси както международна експертиза, така също и някак по-широко справяне с проблемите. Това е смисълът в момента", обясни той.