14505 | 15 март 2015 | 13:00
Д-р Филиз Абидин, лекарка от Бърза помощ в Кърджали, искрено се чуди защо я наричат героиня: „Не бих се определила като героиня. Чувствам се като достоен гражданин на Република България, чувствам удовлетворение от изпълнен дълг. Просто се справих с една тежка ситуация.“
Ситуацията, да припомним, възникна покрай преспите в Кърджалийско, където редица села бяха отрязани от цивилизацията. На телефон 112 се получава сигнал за едномесечно бебе с алергична реакция. Снегът спира дори високопроходимия автомобил на БЧК. До село Рани лист лекарката върви пеша. А по обратния път - и с пеленачето, завито в одеяла. Общо четири часа. Прегледът бил на свещи и фенерче.
Преценете героиня ли е д-р Абидин. Според мен - да. Тя можеше да се оправдае с форсмажорните обстоятелства. Можеше да прехвърли вината върху държавата или върху закъсалия автомобил. Можеше да приспи съвестта си с щампата на модерното време, че човек трябва да бъде здравословен егоист, за да оцелява. Можеше, но не го направи.
Д-р Абидин обаче е права в друго. В бедствието, сполетяло Южна България, десетки бяха случаите на помощ. Случаи, които са на предела на човешката сила, които са предизвикателство към чувството на солидарност. Това се отнася и за спасителите на малкия Шабан от село Възел, за работниците, които денонощно почистваха пътищата, за медицинската сестра Гюлея Хамид, помогнала на дете с пневмония, за кмета на Черноочене, за бизнесмена, превърнал джипа си в линейка. И така нататък.
Чувството на съпричастност в българското общество се оказа живо.
***
Това е добра новина на фона на изобилието от примери, които убеждават, че обществото ни е загубило способността да оцелява като общество. Че е съставено от индивиди, непроумяващи, че доброто за един човек е добро за цялата общност.
Примерите? Например - здравната система. Тя бе замислена да работи на принципа на солидарността. Всички плащаме, без пари се лекуват болните. Днес е съседът, утре може да си ти този, който има нужда от помощ. Но мнозина си спестиха вноските. Здравеопазването наистина изпадна в плачевно състояние.
Например - осигуряването. Осигуряването върху минимална заплата гарантира мизерни пенсии в бъдеще независимо колко мъдри приказки се приказват по темата.
Например - безхаберното отношение към средата, където живеем. Лесната печалба за едни, да речем, от изсичането на гори, е сигурно бедствие за други.
Например - начинът на движение по пътищата. Едни шофират без правила, други са жертвите.
***
Героите на бедствието показаха модела. Моделът на солидарността е модел на успяващите общества.
Мобилна верси
RSS
