16321 | 28 апр. 2015 | 12:23

Енеолитният некропол не може да бъде социализиран

- Една археологическа находка спря частично ремонта на централната пешеходна зона във Варна. Какво точно открихте, проф. Плетньов?
- Намерихме късноантичната крепостна стена на Одесос, строена през VI в. по времето на император Юстиниан Велики. Тя е от периода на най-голямото разширение на древния град и очертава границите на архитектурния и археологически резерват „Одесос - Варна“. Знаем приблизителното Ӝ разположение от стари карти и планове на града, но досега сме откривали само парчета. Търсихме я под площада пред бившия магазин „Валентина“, в чийто заден двор има запазена петоъгълна кула, но тя не се показа. Това е много населена част на града - там някога е била турската махала и явно при строителството са използвали камъните от старата стена.
- А предишните стени на Одесос?
- Около 60-70 м участък от римската стена е запазен само в т.нар. дупка (изкопа за търговски дом) в центъра на Вар­на заедно с голяма кула. Източно от нея преминава най-ранната крепостна стена на Одесос, която сме засекли досега - от IV в. пр.н.е. Нейният видим участък е около 50 м в дъното на същата дупка, където сега има паркинг. При предходното правителство на Бойко Борисов имаше много хубава идея това да стане обществено място с водно огледало и малък амфитеатър, но заради проблеми със собствеността на терена тя не се осъществи.
- Открихте и делва, която беше атракция, докато се виждаше вкопана под булеварда. Защо я прибрахте в музея?
- Този питос, който всички наричат делва, не е кой знае каква ценност. Това е съд за съхраняване на зърно, зехтин, вино, вода. Вероятно е от края на VI в. преди завладяването на Одесос от словени и авари и унищожаването му през 614 г.
Такива питоси, или долиуми, се намират редовно в големи антични сгради, в крепости. Те са дебели, масивни, но много крехки. Изпичани са лошо, защото целта им е да бъдат заровени в земята. Интересното при този съд е не че го има (то е логично за пристанище), а че е запазен в продължение на 1500 г. въпреки цялото строителство в центъра. Но при последните ВиК аварии пострада при свличане на бетонни плочи, така че трябва да се реставрира.
Всички останали артефак­ти, които бяха открити, са заровени по специфични изисквания на министерството - с т.нар. пясъчни възглавници, които ще ги съхранят за бъдещ период.
- Как находките ще променят първоначалния проект за централната пешеходна зона?
- По предписание на Министерството на културата откритата част от античната стена на Одесос ще бъде експонирана пред храма „Св. Никола“. Това ще стане след допълнителни разкопки в района на близкия шадраван, под който има и кула. Предвижда се тя да се възстанови на височина около метър. От нея ще тръгва крепостната стена, като намалява плавно височината си, докато стигне нивото на паважа. В близост ще бъде поставена и карта на Одесос с историческа справка.
- Колко струваха на общината спасителните разкопки?
- Около 15 000 лв. Тарифите са стандартни за всички инвеститори по Закона за културното наследство. Варна е сред малкото градове в България, където много сериозно се подхожда към тези неща. Всички инвеститори, които работят в границите на резервата „Одесос“, се обаждат в музея.
- Какви находки още ­очаквате?
- Има едно инвестиционно намерение в района на клуба на архитектите на ул. „Преслав“. Още Карел Шкорпил предполага, че на това място е бил амфитеатърът на Одесос. Ако при тези изкопни работи излезе такъв обект, ще бъде атракция, на каквато, ако изключим Термите (голяма римска баня - б.р.), не сме попадали в централната част.
- Нали останките на Одесос са точно в тази част?
- Варна е град, който от 2600 години се развива на едно и също място. И то с гъс­то застрояване и масивни сгради, които не подлежат на събаряне - те няма как да се проучват. В някои райони има над 8 метра културни пластове от най-долния мергел. Много трудно се правят разкопки в такъв град. Подобна е ситуацията в Пловдив, макар че там за радост на колегите откритите обекти са концентрирани в празни участъци. Тук условията са много тежки.
- Какво стана с проекта за културно-исторически маршрут „Римските терми на Одесос“?
- В бюджета на общината тази година са отделени 250 000 лв. за изграждане на посетителски център на Големите римски терми. Там вероятно до края на юни ще заработят бюфет и малък център за рекламни материали. За първи път ще има тоалетни и рампи за инвалиди. В една от залите ще бъде направена разглобяема временна площадка за спектакли, възстановки, концерти.
През есента приключихме с облагородяването на Малките римски терми. Остава ни малка консервация на някои стени. И двете места вече са с декоративно осветление. Може би следващата година към този маршрут ще включим и епископската базилика на ул. „Хан Крум“. Идеята е автобусите да паркират пред Малките терми и туристите за около половин час да обиколят и трите обекта, които са сравнително близо един до друг. Искаме да ги наситим и с културни дейности, защото не е кой знае каква атракция да гледаш само руини.
- Посещават ли се достатъчно музеите на Варна?
- Миналата година във всички обекти под шапката на Регионалния исторически музей са влезли около 180 000 туристи. Имали сме и 220 000, а когато направихме първата тракийска изложба през 2006 г., стигнахме до 340-350 хиляди души.
Най-голямата част от посетителите са поравно разпределени между Археологическия музей и Аладжа манастир. Всъщност музеят е един от най-посещаваните в България, при това за разлика от софийския представя само паметници, намирани във Варна.
Побитите камъни са посетени от около 20 000 души, около 15 000 са разгледали римските терми.
- Не е ли твърде малка тази цифра? Къде е проблемът?
- Инфраструктурата наоколо е много затрудняваща, няма къде да се паркира, затова миналата година се налагаше при посещения на круизни кораби полиция да пази паркоместа за автобуси. Такава е ситуацията и около повечето музеи в града, много губим от това.
- Има ли вариант туристи да посещават енеолитния некропол, където е открито най-старото обработвано злато?
- Той не може да бъде социализиран. Това е гробище. Правят се разкопки, материалите се вземат. Ние ямите ли да покажем? Може да се сложи мемориален знак, но експозиция не може да стане. Дори в музея показваме само един гроб, останалите неща са събрани и описани.
- Има ли други резерви като вариант за привличане на туристи?
- Може да се разработи маршрут „Християнските паметници на Одесос - Варна“, който да обхване три национални обекта. Първият е раннохристиянската базилика с манастир в местността Джанавара от V-VI в., другият е Княжеският манастир в местността Караач теке от IХ-Х в., и третият - Аладжа манастир от ХIII-ХIV в.
Може да се прибави и епископската базилика на ул. „Хан Крум“, където са намерени гробници, реликварии, мозайки и други паметници, които не са експонирани. Ако направим защитни покрития на сградите и експозиционни центрове, можем освен на културно-исторически туризъм да разчитаме и на поклоннически.