12128 | 25 юли 2015 | 14:29
- Г-жо Марголис, в София ви доведе конференция, посветена на жените лидери на Балканите. Разкажете как можете да сте полезна на българската дама и какви са амбициите и основните цели на вашата фондация?
- Всичко за мен в тази сфера започна с ключовата конференция по правата на жените на ООН в Китай през 1995 г. Тя завърши с т.нар. Платформа за действие от Пекин, която постави серия амбициозни задачи пред световната общност. Една от основните мисии, прегърната за щастие от Белия дом, беше овластяването на дамите - насърчаването все повече от тях да имат смелост да заемат ръководни постове в политиката. Именно с тази мисия през 1998 г. основах моята фондация. Оттогава сме били в 40 различни страни по света - в Африка, Азия, Южна Америка. Преподаваме, даваме икономически, психологически, практически съвети. Учим как да се справят в напрегнати моменти, трикове за бърза реакция, стратегии за излизане от сложни ситуации.
Така например обучихме 20 000 жени в Либерия, които миналата година при битката с ебола се включиха дейно и помощта им беше незаменима.
Българската жена е далеч по-еманципирана от африканската, естествено, но нежният пол навсякъде по света се изправя пред трудни и често пъти сходни дилеми. Чудесно е, когато жените седнат и обсъждат заедно предизвикателствата. Дамите постоянно се извиняват. Започват изречението си с „Простете“, а когато кажат нещо, са склонни дълго да го анализират - така ли трябваше да го формулирам, дали вече някой не го е казал и т.н. Слушателите често усещат несигурността, а тя никога не е добър съюзник.
Жената се насочва към политиката по-късно, защото обикновено има деца. Съчетаването на двете роли е трудно. Освен това често пъти лидерските постове се получават по старшинство - получават ги дългогодишни верни сътрудници, което допълнително спира дамите по пътя им към властта.
- Какво ви накара от журналистиката да минете в политиката? Имали сте и награди, пет „Еми“. Доколко работата в телевизията ви подготви за политическата кариера?
- През цялата си журналистическа кариера съм се занимавала с уязвими групи в обществото, с деца без родители. Дори осинових две такива. Стигнах до момент, когато се почувствах готова да започна да правя това, за което дотогава само пишех. А и се омъжих за конгресмен. Предизвикателството беше
огромно - състезавах се за място в Конгреса от Пенсилвания - бастион на републиканците, който никога не беше излъчвал демократ жена. Когато ми предложиха да се включа в надпреварата, нито за миг не вярвах, че ще я спечеля. Но държах да опитам, без да се страхувам.
- Споменахте две от децата си. Един от синовете ви е женен за дъщерята на Хилари и Бил Клинтън - Челси. Имате ли време за семейни срещи с Клинтънови? Покрай вашата работа ли се запознаха и децата ви?
- Срещнаха се за първи път на голямо събитие, в което участваха конгресмени и президентът, тогава Бил Клинтън. Челси беше още тийнейджърка. Незабавно станаха най-добри приятели.
- Трудно ли се общува със семейство Клинтън?
- Изобщо не. Те са безкрайно позитивни и отворени.
- Ще стане ли Хилари президент на САЩ на изборите догодина, какви са прогнозите ви?
- Трудно е да се каже. Има твърде много време. Хилари обаче е изключителна жена, а страната е готова за дама президент. Хората, постигнали толкова много в живота си като Клинтън, са ограничен брой. Тя е умна, интуитивна, винаги на място. Пътувала съм с нея и никога не съм я виждала да изпада в ситуация, с която да не може да се справи. А и трябва да признаем, че по пътя Ӝ към Белия дом получава сериозна подкрепа от републиканците, които „помагат“ с номинации като на Доналд Тръмп.
- България също има своя голям световен лидер в лицето на Ирина Бокова. Тя вече два мандата е начело на ЮНЕСКО. Какви са шансовете ѝ, според вас да наследи Бан Ки-мун като генерален секретар на ООН?
- Аз активно работя с ООН. И всеки път, каквото и да говорим, нейното име изскача отпред. Тя е невероятна, има авторитет като лидер. Тя е човек, срещу когото трудно ще се изправиш, и съперник, с когото трудно ще се справиш. Не мога да кажа сега какви са шансовете Ӝ, но със сигурност зная, че винаги се чува „Бокова“, когато се обсъждат наследниците на Бан Ки-мун. Винаги. Ако бъде избрана, вие, българите, ще имате повод да се радвате и гордеете страшно много.
- Напоследък расте броят на жените лидери по света - освен кралици, където короната се наследява от векове, имаме президенти, министър-председатели, конгресмени, депутати, министри... Кое от женската природа е най-важно, за да бъде една дама достоен лидер?
- Без съмнение най-важното е жената да бъде професионалист и да разбира тънкостите на работата си. Да си извоюва позиция, така че всички да знаят, че обърнат ли се към нея, ще получат точно онова, което търсят. Жената не трябва да се страхува. Тя цял живот е учена: стой на сигурно място, не поемай излишни рискове. Никога не съм спазвала подобни съвети. Жената е различна от мъжа, не по-добра или по-лоша, просто различна.
- Каква е вашата лична класация на жените лидери? От кого зависи повече световната политика - от Ангела Меркел, от английската кралица, от Дилма Русеф, може би от Хилари?
- Моята лична икона е Елинор Рузвелт. Когато ние днес учим жените как да общуват, винаги се опираме на примера ѝ. Тя имаше невероятен талант при общуването. Светът има чудесни жени лидери.
- Да уточним - сексизмът в понятието „жена лидер“ все пак не е ли някакъв род дискриминация?
- Много често, когато организираме обучения за жени, получавам въпроса защо не го правим и за мъжете. И винаги отговарям: момчета, не сте ли забелязали, че вие сте лидерите от векове. И понякога се справяте страхотно. Но ние нямаме шанс да мерим сили с вас или да научим нещо от вас, защото сме толкова слабо представени във властта. Навсякъде по света. Може би с изключение само на Сейшелските острови и Руанда (Руанда е на първо място на планетата по дял на жени в парламента с 63,8%, Сейшелите - на четвърто с 43,8% - б.а.).
- Харесвате ли системата на задължителни квоти за жените в парламента?
- Смятам, че до голяма степен е полезна. Дразни ме това, че тя винаги се разглежда като таван, а не като праг за броя на жените депутати. Хората не трябва да гласуват за някого само защото е жена, в никакъв случай. Тя трябва да бъде квалифицирана, а жените често пъти са по-добре образовани от мъжете. Не трябва да се гласува за нея и защото е съпруга, сестра или дъщеря на успял кавалер.
- Един въпрос от голямата „мъжка“ политика: стоплят ли се наистина отношенията между господата Барак Обама и Владимир Путин, след като в интервю за „Ню Йорк таймс“, а после и в телефонен разговор президентът на САЩ благодари за това, че Русия е оказала помощ при постигане на сделката по иранската ядрена програма?
- Връзката помежду им има пикове и спадове. Но вярвам, че отношенията им се подобряват. Опитът ми след години работа с Държавния департамент ме е научил на едно: никой обикновен човек не знае какво става отвъд затворените врати, в директните разговори. Можем само да гадаем кои различия са склонни да загърбят американският и руският президент в името на общи интереси. И все пак видно е от политическите им ходове - Путин и Обама живеят в различни идеологически вселени. Това едва ли е особена изненада.
- Имате и други осиновени деца с бившия ви съпруг, общо 11 с тези, които сте създали. Как се живее в такова многолюдно и интернационално семейство?
- Всички, включително и родителите ми, ме мислеха за луда. Днес и аз сама си се чудя на енергията и куража. Осинових две деца още преди да се омъжа. Първото момиче си прибрах от Корея, когато беше на седем години. Днес тя е женена и върви по моите стъпки - с три свои рожби. С нея не съм имала проблеми. Второто ми момиченце беше половин американче, половин виетнамче. Ето там ми беше много трудно. Прибрах я на шест, когато тя вече пушеше цигари. Днес е майка на две деца. След като се омъжих, ни се родиха две момчета. Мъжът ми вече имаше четири дъщери от предишна връзка. След това станахме настойници на още три деца бежанци. И така се роди лудото ни семейство. (С гордост ни показва на мобилния си телефон снимка на цялата фамилия - огромен грозд от усмихнати деца на всякакви възрасти, млади и не толкова млади вече хора.) Днес съм горда баба на 19 внуци. Невероятно! Гордея се със семейството си. Всяко едно от моите деца може да бъде захвърлено в пустинята, на самотен остров, в Африка и аз съм сигурна, че ще намери начин да се справи. Така сме ги възпитавали.
- Може би Анджелина Джоли, която днес има седем деца, се е вдъхновила именно от вашето семейно щастие?
- Да, веднъж звънна и попита: да си го причинявам ли (смее се). Шегувам се.
Мобилна верси
RSS
