Франция е изправена пред сериозен провал на разузнаването, след като властите подцениха мащаба на националните протести, прераснали в безредици, грабежи и сблъсъци. Президентът Еманюел Макрон поиска отговорност от виновните и разпореди цялостна проверка на действията на службите за сигурност.
В събота около 550 000 души участваха в 110 шествия в страната, съобщи френското вътрешно министерство. Предварителната оценка на разузнаването е била за приблизително 200 000 демонстранти, докато организаторите твърдят, че броят е достигнал 800 000.
По време на безредиците бяха подпалени автомобили, а над 1500 магазина според съобщенията са били разграбени или разрушени. В Лимож протестиращи са проникнали в 19-вековната сграда на кметството и са я подпалили. Покривът на сградата, оцеляла през двете световни войни, се е срутил. В понеделник музеят „Лувър“ остана затворен, след като студенти блокираха входовете му.
Около 60 000 полицаи, жандармеристи и други служители на реда са били разположени в цялата страна. Близо 1000 полицаи и пожарникари са били ранени, най-малко 2400 души са арестувани, а властите оценяват щетите по около 3000 предприятия.
Маскирани групи са разбивали витрини, подпалвали са обекти и са се сблъсквали със силите на реда. В някои градове полицията не е успяла да спре мародерите да преминават през търговски райони, докато служителите са се опитвали да овладеят по-големите демонстрации.
„Да, в събота в някои големи градове загубихме контрол“, заяви вътрешният министър Лоран Нюнес. Той призна, че властите не са предвидили нито броя на протестиращите, нито присъединяването на насилствени групи. Нюнес предложи оставката си на Макрон, но президентът я отказа и нареди проверка на планирането и разузнавателните оценки.
Министърът на правосъдието Жералд Дарманен заяви: „Безспорно се провалихме“, като посочи конкретно работата на службите и трудностите при проследяването и противопоставянето на крайната левица.
Протестното движение започна през септември с демонстрации на ученици заради недостига на учители, лошото състояние на училищните сгради и условията в класните стаи около Париж. То бързо се разпространи в страната и привлече учители, профсъюзи и други групи, недоволни от поскъпването на живота и влошаването на обществените услуги. Още преди последната ескалация имаше палежи в училища, подпалени автомобили и сблъсъци с полицията.
На кризисна среща на 1 октомври разузнавателните служби са оценили, че движението е достигнало „повратна точка“ и преминава от блокади на училища към градско насилие. Според оценката произходът му е свързан с крайнолявата партия „Непокорна Франция“ и нейните съюзници. Въпреки това властите са били изненадани от мащаба на събитията две седмици по-късно.
В събота мирно са шествали ученици, синдикалисти, ветерани от движението „Жълти жилетки“ и други групи. По-малки групи маскирани участници са се отделили, за да разграбват магазини, да палят и да нападат полицаи.
Безредиците предизвикаха и спор за имиграцията. Президентът Доналд Тръмп обвини миграционната политика на Франция за разрушенията и призова страната да затвори границите си. Френските власти обаче не обвиняват имигрантите, а крайнолеви активисти и престъпници, които според тях са използвали протести, започнали заради образованието, разходите за живот и обществените услуги.
Случилото се засили политическата битка преди президентските избори през 2027 г. Националният сбор на Марин льо Пен използва насилието, за да твърди, че правителството е загубило контрол над страната. Дебатът вече обхваща имиграцията, престъпността, сигурността и покупателната способност, както и въпроса дали кризата е резултат от провал на полицията, по-дълбоки социални проблеми или политики за интеграция.
Източник: foxnews.com
6431 | 20 окт. 2026 | 08:41
Мобилна верси
RSS
