14315 | 6 апр. 2022 | 15:23

Те очакваха, че ще е лесно. Ние очаквахме, че ще е бързо. „Продължаваме промяната“ е изправена пред три варианта за своето бъдеще

„Продължаваме промяната“ започна да губи доверие. Първи отчетоха този факт от агенция „Тренд“ след изследване, направено от 5 до 12 март. Данните бяха огласени ден преди ареста на Борисов, Горанов и Арнаудова, което впоследствие породи и версията, че акцията е предприета, за да се стабилизират позициите на силата, която спечели последния вот.

Арестът, вярно, върна рязко темата за корупцията и за върховенството на закона в дневния ред, който бе пренареден от войната на Русия в Украйна. На обществото бе припомнено защо пожела промяна, а на партиите от управляващата коалиция – защо са заедно.

Но ако гледаме актуалните априлски данни на „Маркет линкс“ подкрепата за ПП не тръгна нагоре. Точно обратното. Ако в проучването на „Тренд“ ПП бяха първа политическа сила с минимална преднина от 1% пред ГЕРБ, то в сондажа на „Маркет линкс“ вече е втора, като изостава с малко повече от 2 на сто.
При ГЕРБ няма тенденция нагоре, партията от месеци е замръзнала в подкрепата си. Но тя вече има психологическо предимство и може да говори, че е върнала първенството си на социологическата карта.

Затова „Продължаваме промяната“ трябва да включи имунната си система. Изоставането на този етап може да не е драматично, но тенденцията за отлив на доверие се очерта забележимо.

Възможно ли е да се обърне трендът?

Какво предизвика ерозията след няма и четири месеца на власт?

Разбира се, че на първо място е войната/инвазията с всички произтичащи от това последици, а те не са малко – увеличение на песимистичните нагласи, дефицит на сигурност, плътни очаквания за икономически трудности/трусове, неясни параметри за бъдещето – обществено и лично. Води се икономическа война, чиито резултати променят живота ни.

Инфлацията, която започна да се проявява още преди войната, сега се засили и скоро няма да бъде овладяна.
Най-мрачните прогнози добавят продоволствена криза и бежански вълни от икономически най-засегнатите региони.

Поемайки властта в средата на декември миналата година, ПП нямаха късмет – това е ясно. Не се сбъднаха нито техните очаквания, нито на значим дял от гражданите. Техните бяха, че ще им бъде лесно, на гражданите – че ще бъде бързо.

Към обективните причини, каквито са инвазията и инфлацията, следва да добавим и един субективен – импровизацията.
Да се качиш, например, на Шипка, когато си бил предупреден, че се готвят провокации, означава, че се впускаш в разказ с неочакван край.  После да се радваш, че си оцелял след обстрел със снежни топки, после да искаш оставката на шефа на НСО, после да благодариш на същия този шеф, после пак да му искаш оставката?! Изброените действия илюстрират достатъчно добре характерните за младата сила неопитност, непоследователност, прибързаност. При това, на фона на други примери Шипка изглежда невинна случка, който на 3 март завърши с хепиенд.

По-груби стават нещата, ако преминем на теми като Русия, Украйна, „Газпром“. През март вицепремиерът (суперминистър по думите на Петков) Асен Василев неочаквано заяви, че няма да преговаряме за нов договор с руската компания. Наложиха се корекции и самият Петков поясни, че „няма да отрязваме „Газпром“, но когато влизаме в тези преговори е добре да знаем, че имаме повече от една карта.“ Василев са свой ред реагира, уточнявайки, че споделил лично мнение. Което пък провокира бившият военен министър Стефан Янев да попита в социалната мрежа дали и Василев ще бъде отстранен от правителството за изразяване на лично мнение...
Въпросът на Янев остана висящ.

Траекторията на ето такива неразбории следи общественото мнение, докато е сериозно притеснено от важни въпроси като степента на нашата ангажираност във войната (ще пратим ли оръжие и как ще отговори Москва), преговорният процес със Северна Македония, разделението, възможната ескалация на социалните проблеми и още, и още... Арестът на Борисов не беше ювелирната акция, която да ги тушира.

Възникват и нови скандали, като анонсът на Асен Василев пред журналисти, че правителството обсъжда изгонването на посланик Митрофанова от страната, а правителството не знаеше, че прави това.

Казано накратко – освен доверието, ерозира и авторитетът, с който Петков/Василев и ПП трябва да наложат линия и стил, които четирите различни като идеология, история и приоритети формации да следват без сътресения.

Трите „И“-та – инвазия, инфлация и импровизация - изправят „Продължаваме промяната“ пред три варианта за бъдещето.

Проект или партия

Първият е късметът да се върне при „промяната“, проектът да стане партия, коалицията да изкара пълния си мандат и ПП спокойно да дочака следващите избори. С днешна дата този вариант изглежда най-невероятен, тъй като войната и последствията от нея максимално ускориха политическата динамика, а правителството е от четири партии, всяка от които може да се почувства толкова губеща в този вихър от събития, че да напусне коалицията. Различията – трябва да кажем и това, стават повече и по-остри.

Вторият вариант е разположен на другия полюс – изненадващи предсрочни избори, отключени например от социален трус или от маневри, които значителен дял от българските граждани ще разчетат като национално предателство.
При този развой „Продължаваме промяната“ ще бъде първото политическо чудо, което е спечелило парламентарни избори и е отишло в политическото небитие преди дори да е станало партия. Чудо с рекордно кратък срок на годност.

НДСВ, да припомним, също се опря на чужди партийни регистрации, за да се яви на изборите през 2001 година. Избори, които спечели, стана партия, управлява пълен мандат, регистрира огромен спад на следващите избори (2005), пак управлява като част от тройната коалиция и едва след оттеглянето на Симеон Сакскобургготски се спихна до незначителна сила. И ГЕРБ тръгна като движение, но бързо стане партия през 2006-а и да спечели изборите през 2009-а.

При ПП няма и намек за партийно строителство, което превръща коалицията в хлабава конструкция, изцяло идентична със създателите си Петков и Василев.

Най-неблагоприятният за ПП вариант – бързо изчезване - е и най-лош за българското общество. Отваря се вакуум, където в момента има само един голям въпросителен знак.

ГЕРБ може да стане първа политическа сила, но без да отчете ръст и без възможност да намери коалиционни партньори заради продължаващата изолация и стигматизация. Отливът от ПП ще се превърне в доверие към ГЕРБ само с помощта на вълшебна пръчка, а такава няма.
Нови политически проекти биха били илюзия за решение, ако им липсва солиден фундамент.

Третият вариант е правителството на Петков да запази сложните коалиционни баланси до местните избори, да издържи на опозиционните атаки, да преведе страната през кризите и да се яви на регионалния вот, който се очертава и като хоризонт за четворната коалиция.
Подразбира се, че междувременно ПП трябва да се е превърнала от проект – в партия. Без да има местни структури и утвърдени ядра тя ще катастрофира тежко на един регионален вот.
Партийното строителство трябва да започне сега, паралелно с управлението, войната, инфлацията.

Защото няма да е лесно и няма да е бързо, ако преговорим уроците от първите сто дни на новото управление.