- Г-н Нейков, през 2016 година пенсиите ще бъдат повишени с 2,5%. Това ли е резултатът от дългоочакваната пенсионна реформа? Кога най-сетне българите ще получават достойни пари за старини?
- Опазил ни Господ, ако това е резултатът от реформата. Увеличаването с 2,5% е само на книга и на теория, защото толкова предвижда бюджетът на общественото осигуряване. Но един друг бюджет – този на държавата, предвижда средногодишна инфлация от 1,2-1,3 на сто. И тъй като повишаването на пенсиите ще бъде от средата на годината – от 1 юли, това означава, че средногодишно увеличението им ще е около процент и малко. Всъщност през 2016-а ще имаме практическо замразяване на пенсиите, няма да има ръст на покупателната способност. Така, че дано това не е единственият ефект от стъпките, които бяха предприети.
- На хората беше обещано друго.
- Да. Беше им обещана по-голяма финансова стабилност на НОИ и естествено - по-големи пенсии. Истината е, че не може да се постигне този ефект веднага. Най-малкото не може да бъде постигнат с тези стъпки, които бяха предприети. Защото макар и да бяха във вярната посока, това не бяха необходимите стъпки. Боя се, че не само няма да се сбъдне очакването за ръст на пенсиите, ами и още по-лошо – няма да се сбъдне и очакването за финансова стабилизация. Поне в 2016-а няма как да стане, защото през тази година стартира и друга стъпка – нов модел на ранно пенсиониране. От 1 януари всички, на които не им стига до една година възраст, ще могат да се пенсионират предсрочно. По предварителни оценки това ще означава поне 11 000 нови пенсионери – в повече над тези, които нормално се пенсионират всяка година.
- Това е нещо като с едната ръка давам, с другата вземам...
- Нещо такова се получава, да, в резултат на което по-скоро очаквам увеличаване на дефицита на НОИ или в най-добрия случай запазването му на сегашното ниво, т.е. приблизително 60% от парите за пенсии да идват от данъци, а не от осигуровки.
- Това не е ли страшно, приближаване към някаква критична точка, в която може би има нужда да се преосмисли самият модел? Не е нормално пенсионерът сам да си финансира пенсията от ДДС-то, което плаща, ато си купува хляб и мляко.
- Съвсем основателна е тази преценка. Ако през следващите три до пет години няма осезаема промяна в произхода на парите за пенсии, ако продължи тенденцията на нарастване на подкрепата от държавния бюджет към НОИ и ако се окаже, че 65-70% от нужните средства за пенсии ще идват от данъци, тогава няма да има връщане назад. Ще бъде премината фаталната граница. Предварителните оценки на риска, които правим, показват, че минем ли тази граница, започваме да се движим към съвършено друг модел на пенсиите от солидарния стълб, към нещо съвършено непознато за България. Ще се увеличат аргументите към това всички пенсии да се плащат от бюджета и да бъдат еднакви за всички, независимо от приноса им. Това може съвсем да ерозира доверието на всички заети в осигурителната система.
- Пенсиите ще бъдат равни според възможностите на държавния бюджет. Тогава наистина хората няма да имат мотивация да се осигуряват върху по-високи заплати.
- Именно. Би отпаднала една от най-важните мотивации да работиш в светлата икономика, а именно - да се осигуряваш върху реалните доходи, които получаваш. И съответно да получаваш пенсия съобразно осигуровките, които плащаш. Затова казвам, че този Рубикон е фатален. След това просто ще наблюдаваме саморазрушаване на пенсионната система.
- Кой ще остане да работи и да пълни пенсионния фонд? По данни на синдикатите всяка година 60 000 българи напускат страната, за да работят в чужбина. Бизнесът се оплаква, че няма кадри. Същевременно армията от нискоквалифицирани расте.
- Кръгът става все по-омагьосан. От една страна, всяко ново работно място, което се създава, изисква нова и най-често по-висока квалификация, а в същото време вече имаме близо 200 000 трайно безработни. В огромната си част те не притежават никакви знания и умения или имат квалификация, която не им е призната по официален начин. Това е единият много тежък проблем. Другият е в това, че толкова години не искаме да създадем нов модел, нова система на оценка на труда, нов модел на заплащане, който да съдържа мотивация за повишаване на квалификацията. Колкото повече отлагаме тази стъпка, толкова повече ще наблюдаваме модела уан уей тикет (еднопосочен билет) – т.е. миграцията ще продължи да бъде фактор на българския пазар на труда. Вярно е, че имаме намаляване на безработицата и това е добър резултат. Намалението обаче е на регистрираната безработица – на хората, които са записани в бюрата по труда.
Един от инструментите за намаляване на регистираната безработица е именно увеличаващата с емиграция. Защото един работоспособен човек, който е излязъл от българския пазар на труда и не се регистрира като безработен, не го броим за такъв. Него просто го няма на този пазар. И ако до вчера е бил безработен, но днес вече работи някъде из ЕС, ние отчитаме един безработен по-малко... Само, че той не работи и не внася осигуровки в българската осигурителна система. На този фон трябва да имаме резерви към ентусиазма на правителството, че през 2016-а трябва да чакаме ръст на икономиката от 4,5%.
- Не може ли да бъде постигната тази цел според Вас?
Този ръст не може да бъде постигнат без нова квалификация на хората, без нова политика по доходите. Ако с нискоквалифицирани работници и остарели производства очакваме да осигурим този ръст, това означава, че можем да го осигурим само чрез производство и износ на суровини – всички да почнем да гледаме зърно или да копаем някаква руда и да я изнасяме. Проблемът на пазара на труда престава да бъде толкова политически, а е много повече икономически и образователен. Вече не сме в състояние със субсидирани програми, финансирани от държавата, като например метаческите, да намаляваме безработицата, защото всички знаем, че ефектът от тях е временен и несигурен.
- Тогава какво ще правим с хората, които нито искат да учат, нито да работят и са нискоквалифицирани...
Имаме в ръцете си инструмент, който още не сме използвали, а е крайно време да го стартираме – това е признаването на знания, придобити по неформален начин. Една значителна част от тези неучещи и неработещи всъщност имат доходи и ги изкарват в сивата икономика. Те са неработещи за бялата икономика, защото се трудят в сивата. Което означава, че имат придобити някакъв опит и квалификация по пътя „проба-грешка”. Те са готови да се появят в бялата икономика, само че никой работодател не ги иска, защото не могат да представят практически никакво доказателство за своите умения. И затова моделът, създаден преди близо 20 г. в рамките на ЕС, да се приеме, че хората, които са загубени за училището, не са загубени за пазара на труда, е приложим в България.
Това са десетки хиляди хора, на които трябва да дадем възможност да защитят знанията и уменията си, те да им бъдат признати. Без да изповядваме утопичната идея, че ще ги върнем обратно в професионалните гимназии, че ще учат 4 години и след това ще им дадем диплома. Това няма да стане. Но час по-скоро трябва да дадем възможност на всеки един от тях да бъде мотивиран, да бъде убеден да защити пред съответната изпитна комисия знанията и уменията, които притежава, без да го караме да учи Шекспир или коя е географската ширина и дължина на България... Това може да бъде направено. Да, няма да реши на сто процента проблема с неквалифицираните, но и ще бъде наивно да търсим панацея. Трябва да се справяме с проблема стъпка по стъпка и една от важните стъпки е именно тази – признаване на умения, придобити по неформален начин. Така даваме шанс на част от тези хора да се върнат в „светлата” икономика.
- Защо през есента на м.г. не се случи обещаната втора част на пенсионната реформа – реформата в инвалидните пенсии, системата на ТЕЛК?
- Не знам защо толкова време вече нямаме сериозни инициативи , но във всеки случай губим темпо. Трябва час по-скоро да търсим решение в тази сфера. Иначе си заравяме главата в пясъка и ще продължаваме да гледаме с тревога как расте дефицитът на НОИ.
- Минималната заплата непрекъснато расте. Бизнесът прогнозира напрежение и протести заради това, че млади научни работници, социални работници ще получават например колкото метачите, наети с пари от държавния бюджет.
Сбъдна се една от прогнозите на експертите - тази за отрицателния ефект на липсата на инструменти за политика по доходите. Държавата разполага с един единствен инструмент - минималната заплата, и тя го експлоатира често, понякога и по два пъти в годината. Така обаче се влияе само върху пода, върху долната граница на доходите на хората. Нямаме механизъм, който да обвърже ръста на заплатата с увеличаването на квалификацията. И когато не може да се направинищо за горната граница на заплатите, тогава естествено ще започнем да виждаме сближаването на тези граници. В резултат на което наистина ще бъдем свидетели на уникални ситуации, при които младите научни работници и възрастните им чистачи ще вземат приблизително една и съща заплата. Нещо, което е класически модел за демотивация за висококвалифициран труд. Затова през 2016-а, час по-скоро – това е едно от най-големите предизвикателства пред министерството на труда, трябва да бъде разработен модел, да бъде направена много широка дискусия и да създадем връзка между заплатата и квалификацията на работната сила.
- До 31 януари трябва да е готов първият за страната списък за дефицитните кадри, които бизнесът иска да внесем по облекчена процедура с високи заплати от чужбина. Това ли е решението, вместо да развиваме родни специалисти?
Мисля, че вече нямаме избор. Ако на един работодател му потрябва висококвалифициран работник, какъвто той не може да намери в България, а системата на образованието му обещава след 5-6 години да му го произведе, той няма как да чака толкова и ще търси начин да намери подходящ работник от световния пазар на труда. От тази гледна точка кутията на Пандора вече е отворена. Колкото по-бързо икономиката ни излиза от кризата, толкова по-остро ще усещаме именно този феномен на увеличаващо се търсене на специалисти, на висококвалифицирани работници и служители от външния пазар. Ако искаме да нарисуваме друга картина, това може да стане не по-рано от няколко години. Пак казвам, всичко зависи от това колко бързо българската икономика ще се отърси от ефекта на кризата. Ако това става по-бавно, и от утре българското образование започне да произвежда кадрите, които днес българските работодатели не могат да намерят на пазара, може и да минем без голям внос на работна сила.
- Май това е малко вероятно.
- Да, познавайки двете системи, си мисля, че по-скоро ще преживеем нова вълна на увеличаване на чуждите граждани, работещи в България, и то такива с висока квалификация. Тогава пък ще се появи още един конфликт – между българските и чуждестранните работници в сферата на заплащането. Вече наблюдаваме съотношение две към едно между минималната и средната работна заплата, а знаем, че външен работник едва ли ще дойде да работи за средната заплата.
- Новият проектотозакон за трудовата миграция предвижда минималното им възнаграждение трябва да е три пъти средната заплата за страната ни.
- Това е разбираемо, идеята е с високото заплащане на чуждите работници да бъде ограничен броят им. Но тъй като ще има бизнеси, които няма да могат да минат без чужди кадри, тогава ще се породи конфликтът, за който споменах.
- Трябва ли да отпадне т.нар. клас прослужено време в частния сектор? Защо толкова го стяга чепикът, грубо казано, финансовия министър, по този проблем?
- На много места го стяга чепикът, защото той е социалният министър в сянка в това правителство. Във всеки случай, обаче, ако не иска да не стане като в ситуацията с реформата в МВР и орязването на придобивките на полицаите, би трябвало подобни резки движения да бъдат правени след големи дискусии. И най-вече, след като създадем споменатия вече механизъм за връзка между квалификацията и размера на заплатата. Тогава вече може да се предложи една разумна алтернатива - вместо класа, който се приема, че продължителната работа означава автоматично по-висока заплата, да се приложи принципа: Докажи, че имаш по-висока квалификация и ще ти плащаме по-голяма заплата! Това според мен ще бъде прието и от синдикатите.
33193 | 15 ян. 2016 | 12:16




Мобилна верси
RSS
