1336 | 7 окт. 2026 | 13:06

Световният държавен дълг е близо до най-високото си равнище от Втората световна война насам и скоро се очаква да надхвърли 100 процента глобалния брутен вътрешен продукт

Ако разчитаме икономическият растеж да ни изведе от фискалната дупка, може да останем дълбоко разочаровани. Без фискални усилия не можем да се върнем към устойчивост на публичните финанси, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в Сингапур.

Тя произнесе реч, предшестваща годишните срещи на МВФ и Световната банка, които ще се състоят в Банкок следващата седмица. На тях финансовите министри и управителите на централните банки от 191-те държави членки на Фонда ще обсъдят перспективите пред световната икономика. На събитието присъства и президентът на Сингапур Тарман Шанмугаратнам.

През последните 17 години правителствата се възползваха от това, че лихвите оставаха под темпа на икономическия растеж, посочи Георгиева. Това, по думите й, е улеснявало обслужването на държавния дълг, но благоприятното съотношение вече не е налице.

„Виждаме как лихвените проценти се повишават, докато растежът е донякъде разочароващ. Намираме се в по-трудна ситуация“, каза тя. По-късно в речта си Георгиева обобщи: „Растежът сам по себе си не може да реши натрупания фискален проблем, но със сигурност помага“.

Световният държавен дълг е близо до най-високото си равнище от Втората световна война насам и скоро се очаква да надхвърли 100 процента глобалния брутен вътрешен продукт. „За да покрием дълга си, трябва да поставим накуп всичко, което сме произвели за една година“, посочи управляващият директор на МВФ.

Най-високи са равнищата на брутния дълг в развитите икономики. Съотношението на дълга към БВП обикновено е по-ниско при развиващите се пазари и още по-ниско при държавите с ниски доходи, но техните бюджетни приходи също са по-ограничени и обслужването на задълженията е по-трудно.

Последователните сътресения увеличиха държавния дълг, а първичните бюджетни дефицити в повечето страни останаха над средните равнища от периода 2015–2019 г., отбеляза Георгиева.

По-високите енергийни цени повишават инфлацията и основните лихви, както и доходността по държавните облигации. Доходността по десетгодишните книжа на САЩ, Германия и Япония е достигнала най-високите си равнища съответно от 2007, 2008 и 1996 г. и продължава да се повишава, каза тя.

При силно задлъжнелите развити икономики са необходими надеждни средносрочни планове за фискална консолидация, а в някои случаи и незабавни мерки, които да намалят натиска върху паричната политика. Развиващите се пазари трябва да разширят фискалното си пространство и да увеличат валутните си резерви, посочи Георгиева.

„Не можем да продължаваме да отлагаме необходимите политически действия. Разполагате с инструментите, сега трябва да проявите мъдростта да ги използвате“, обърна се тя към икономическите ръководители, които ще участват в срещите в Банкок.

Георгиева очерта три основни фактора, от които ще зависи развитието на световната икономика – бързото навлизане на изкуствения интелект, трайно високите цени на енергията и рекордните равнища на държавния дълг.

По думите й световната икономика е теглена в две противоположни посоки – от негативния шок при предлагането на енергия и от положителния шок в търсенето, свързан с изкуствения интелект.
Новата прогноза на МВФ, която ще бъде представена следващата седмица, ще покаже, че устойчивият глобален растеж се е запазил от пролетта. Зад общите стойности обаче има значителни различия, като най-силен удар понасят икономиките, засегнати от войни, както и уязвимите държави, зависими от вноса на енергия.

От последното домакинство на Тайланд на годишните срещи на МВФ и Световната банка през 1991 г. досега делът на Азиатско-тихоокеанския регион в световния БВП се е увеличил от 25 на 43 на сто, каза Георгиева.
Инвестициите в изкуствен интелект като дял от световния БВП вероятно ще достигнат и надхвърлят средствата, вложени навремето в железопътната, електроенергийната и телекомуникационната инфраструктура. Хардуерът за ИИ и свързаните с него технологични продукти вече представляват над една десета от световната търговия със стоки.

САЩ, Китай и Индия са сред големите нетни вносители на оборудване за ИИ, тъй като изграждат инфраструктура, чрез която да се превърнат във водещи доставчици на технологията. Пет от останалите седем икономики в първата десетка се намират в Азия и произвеждат микропроцесори, чипове памет, машини за производство на полупроводници и роботи, посочи Георгиева.

По оценки на МВФ правилното внедряване на изкуствения интелект може с течение на времето да добавя до 0,5 процентни пункта към световния икономически растеж годишно. Повишаването на темпа от 3 на 3,5 на сто би добавило към световната икономика за едно десетилетие обем, равностоен на икономиката на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), каза тя.

За оползотворяването на тези възможности са необходими цифрова инфраструктура, готовност на трудовия пазар и регулаторни предпазни механизми. Сред рисковете Георгиева открои значителни сътресения на трудовия пазар, заплахи за киберсигурността и възможността най-напредналите модели да излязат извън човешки контрол.

Развитието на ИИ същевременно увеличава потреблението на енергия. Въпреки частичното възстановяване на доставките от Залива цената на петрола остава около 100 долара за барел. Към нея се добавя марж от около още 100 долара за барел между цените на суровината и рафинираните продукти заради недостига на преработвателни мощности, което изтласква цените на дизела и другите горива до рекордни равнища, посочи Георгиева.

Доставките на природен газ от Залива също остават силно ограничени заради затрудненията при превоза на втечнен природен газ, докато преминаването през Ормузкия проток е застрашено. Дори войната в региона да приключи скоро, енергийните цени вероятно ще останат високи, като фючърсите на петрола сорт Брент сочат запазване на повишените равнища и през 2027 г.

Георгиева определи като уместни повишенията на лихвите и твърдата позиция на Управлението за федерален резерв на САЩ, Европейската централна банка и Японската централна банка. В САЩ инфлацията е над целевото равнище вече пет години и половина, отбеляза тя.
„Инфлацията е закотвена, само докато престане да бъде закотвена. Научих този урок по трудния начин от хиперинфлацията в България“, каза управляващият директор на МВФ.

Събитието беше открито от декана на Училището за публична политика „Ли Куан Ю“ към Националния университет на Сингапур проф. Джоузеф Лиоу. Той определи настоящия момент като критичен за световната икономика заради дълбоките структурни промени, икономическата фрагментация и необходимостта от устойчив и приобщаващ растеж.
Според Лиоу речта на Георгиева дава предварителен поглед към икономическите перспективи и приоритетите, които ще определят разговорите в Банкок. 

В последвалата дискусия президентът на Сингапур Тарман Шанмугаратнам заяви, че основната роля на МВФ не е да спасява изпаднали в затруднение държави, а да предупреждава световната общност за задаващите се рискове и за необходимите действия. Според него най-големите фискални предизвикателства вече са съсредоточени не в малки развиващи се или европейски икономики, а в най-големите и системно значими държави, които Фондът не би могъл да спаси при криза. Той открои като особено важна промяната в съотношението между лихвите и икономическия растеж, тъй като в много страни лихвените проценти вече са по-високи от растежа и това според него е структурна, а не циклична тенденция.

Шанмугаратнам предупреди, че дори ускоряването на растежа благодарение на изкуствения интелект може да не доведе до съответно увеличение на бюджетните приходи, ако доходите продължат да се пренасочват от труда към капитала, докато данъчните системи разчитат основно на облагането на труда. Георгиева сравни натрупването на държавен дълг с изкачване по стълбище, при което след всеки нов шок правителствата увеличават заемите, но при подобряване на условията не използват възможността да намалят задлъжнялостта. Тя подчерта, че хората са свикнали с държавната подкрепа и затова управляващите трябва ясно да обясняват необходимостта от ограничаване на дефицитите и дълга и да проявят политическа смелост за предприемане на действия. Тарман Шанмугаратнам определи облигационните пазари като „благословия под прикритие“, защото чрез повишаването на доходността принуждават правителствата да признаят, че са достигнали границите на възможното и че отлагането прави бъдещите решения още по-скъпи.

Като пример той посочи Португалия, която при спред от около 1200 базисни пункта спрямо германските облигации намалява първичния си бюджетен дефицит с 6 процентни пункта от БВП за няколко години, като защитава най-ниските заплати и пенсии, а според цитирано от него изследване по-ефективното разходване на средствата може да осигури икономии, равни на 30–40 на сто от бюджетите.
Георгиева допълни, че сред най-добре представящите се европейски икономики днес са страни, преминали през програми на МВФ преди около десетилетие и поели отговорност за провеждането на реформите. По отношение на паричната политика тя призова централните банки да пазят своята независимост и да се съсредоточат върху ценовата стабилност, а Тарман Шанмугаратнам предупреди, че липсата на фискално пространство и по-честите сътресения на облигационните пазари могат косвено да ги принуждават отново да спасяват икономиката и финансовата система.

Източник: БТА