167765 | 22 юли 2017 | 19:26

Исторически сборник за комунизма в България“. Той се разпространява безплатно от фондация „Софийска платформа“. Изследване на паневропейски тинк танк нареди България и БСП сред най-антизападните сили в ЕС, което съвсем не е така.

Във времето между Брекзит и президентските избори във Франция глобалната мрежа от тинк танкове на милиардера Джордж Сорос беше попритихнала. След победата на Макрон и при перспективата Ангела Меркел да спечели убедително четвърти мандат, а непредсказуемият Тръмп да бъде изолиран от глобалния елит, активността ѝ сякаш се удвои.

Българското общество е въвлечено във война за миналото и зацикля в исторически спорове и битки за паметници, които отклоняват вниманието както от настоящето, така и от бъдещето. Няма хоризонт или перспектива. Всичко е обърнато назад. Това е позната слабост в развитието на страната и политическия дебат, но вместо да се преодолява, тя се засилва.

Причината се нарича опит за абсолютна подмяна на историята. Преобладават крайни, небалансирани оценки, когато става дума за годините на социализма. Късният антикомунизъм, съчетан с тотална подмяна на фактите, се превръща в сериозен обществен дразнител.

Въпросът е откъде идват тези опити?

В края на юни бе публикуван учебник „Какво се случи преди 89-та? Исторически сборник за комунизма в България“. Той се разпространява безплатно от фондация „Софийска платформа“.

Сред авторите личат изтъкнати имена като тези на професорите-културолози Александър Кьосев, Ивайло Знеполски и Иван Еленков, историкът д-р Момчил Методиев (автор на „Държавна сигурност – предимство по наследство“), икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии и др. На сайта на фондацията са качени и видеоуроци за учениците, които се разпространяват безплатно и в други интернет-платформи.

Проектът е осъществен с подкрепата на „Америка за България“. Стилът е популярен и достъпен – като за подрастващи.

Съдържанието обаче е поднесено крайно едностранчиво. Това изкривява погледа към този исторически период, който безспорно има своите сериозни дефекти. Инвестирани са огромни усилия, за да бъдат отречени и положителни страни в развитието на България до 1989 години. Стига се до пълни куриози, когато трябва да бъде отречен например достъпът до здравеопазване и образование тогава и сега.

Авторите пишат: „Всеки, който е бил ученик през 80-те години, чието дете днес ходи на училище, може да направи сравнение между училищната сграда тогава и сега.“ Забележете – сграда. Нито дума за това, че задължителното образование тогава наистина бе задължително и държавата се грижеше конституцията да се спазва. Нито дума за отпадането на децата от училище днес, за задълбочаващата се разлика между държавните (общинските) и частните училища, за непрекъснатияспад на качеството на образование, за бягството на младите към западните училища и университети, за агресията в училище, за побоя над учители, за масовото разпространение на дрога в училищните дворове днес и т. н.

Даже малко смешни изглеждат задачите, които авторите на учебника поставят на децата днес. Въпрос: Откакто се събуди тази сутрин, колко от нещата, които направи, биха били забранени или недопустими по времето на управлението на комунистическия режим в България?

Честно казано, не са малко. Беше забранено да се пуши, да се пие, за наркотици изобщо не можеше да става и дума, да се удря съученик, камо ли учител, да се извиняват отсъствия с фалшиви бележки от „Илиенци“ и т. н. Що се отнася до западната музика, на купоните през 80-те не се слушаше „Батальонът се строява“, а Supermax, Scorpions, DeepPurple, Queen и т.н.

Не е ясно дали авторите си дават ясна сметка какво са написали. Громейки комунистическите профсъюзи например, те дават изчерпателен списък на благата в социалистическото общество. Би трябвало те да звучат скандално, но дали е така?

Ето ги: „раздаването на ведомствени жилища, настаняването в общежития, храненето в столове, годишния отпуск, достъпа до детски ясли, детски градини, детски школи, профилакториуми за предпазване и лечение от професионални заболявания, ползване на служебен транспорт и др.“ За „клас прослужено време“ нищо не пише, но вероятно е неволен пропуск.

Примерите са прекалено много, за да изброим всички. Важното е друго. Проучване на четивата, авторите и издателите показва не само злоупотреби с историята, но и интересни зависимости.

Един от авторите в учебника Тони Николов преди броени дни публикува статия, която доказва връзката на Людмила Живков с Паметника „1300 години България“, с неговите автори и защитници. Ерго, монументът трябва да бъде разрушен!

Имената от този проект отдавна са в мрежата на неправителствени либерални организации, директно свързани или близки до Сорос.

В борда са фондацията-издател „Софийска платформа“ са Николай Младенов – бивш програмен директор на „Отворено общество” и бивш външен министър, председателката и програмен директор на българския клон на Европейския съвет за външна политика (European Council on Foreign Relations (ECFR) Весела Чернева, Юлиян Попов, министър на екологията в служебното правителство на Росен Плевнелиев (2013) и др. 

Фондацията има за партньори различни организации, част от същата глобална мрежа. Сред тях е и European Council on Foreign Relations, която има офиси в седем европейски столици - Берлин, Париж, Рим, Мадрид и Лондон, Варшава и София. Списъкът на членовете на Съвета, чиято дейност тясно се преплита с антикомунистическия учебник за подрастващото поколение в България, също е твърде любопитен. Сред тях са споменатият вече бивш външен министър Николай Младенов (от борда на „Софийска платформа“), бившият президент Росен Плевнелиев, бившият български еврокомисар Кристалина Георгиева, ръководителят на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев. Интересното тук е, че провалът на Ирина Бокова като кандидат на България за генерален секретар на ООН е пряко свързан с три от изброените имена – самата Кристалина Георгиева, Николай Младенов и Иван Кръстев. Други членове са евродепутатите Андрей Ковачев и Георги Пирински, бившите министри Ивайло Калфин и Меглена Кунева, както и сегашната председателка на Комисията по външна политика в българския парламент Джема Грозданова.

European Council on Foreign Relations е един от новите паневропейски тинк танкове, сред чиито основни спонсори са „Отворено общество” и милиардерът Джордж Сорос.

И сега внимание! Една от последните публикации на сайта на българския офис на  ECFR е изследване (16 юли), което класира цели пет български партии сред най-яростните антизападни и проруски сили в рамките на ЕС. Едната от тях – „Атака“, се озовава на самия връх на класацията! Преди „Йоббик”, преди Националния фронт на Льо Пен. Индиректно това внушава, че България е страна, където антиевропейските настроения са най-силни, което изобщо не отговаря на истината. Всички социологически проучвания сочат, че България е държавата, където проевропейските настроения отчетливо доминират. Дори и след мигрантската криза и Брекзит. 

Общо са изследвани 252 партии, представени в 28-те национални парламента и в Европейския парламент. Според информацията на авторите те са оценени спрямо подкрепата им за западния либерален модел, секуларизма, ЕС, европейската архитектура за сигурност, свободната търговия, глобализацията и трансатлантическите взаимоотношения. Това е важна информация, която ни дава представата, че между европейските ценности по принцип и либералния модел авторите слагат знак на равенство. Излиза, че ако човек е срещу неолиберализма и глобализацията, той се нарежда сред отявлените врагове на западния модел на демокрация. Нещо като „който не е с нас, е против нас“.

Информацията е важна и по друга причина: не става ясно защо сред най-антизападните партии се озовава БСП, след като основните критерии са отношението към ЕС, НАТО и сигурността на Стария континент. Нещо повече: БСП е класирана на 14-о място, преди отчетливо евроскептичната „Алтернатива за Германия“ - кошмарът на Меркел, която възникна на основата на пълно отрицание на еврото и еврозоната.

Какво мисли БСП за еврото, бъдещето на ЕС и мястото на България? „Ние сме за влизане в механизма ЕRM2. Ние сме за Европа на една скорост, за засилване на интеграцията между държавите членки в Европейския съюз, засилване ролята и силата на Европейския съюз и в международните отношения, и икономически, и търговски, и политически. (Корнелия Нинова пред Франс прес). Дай Боже, всекиму такава антиевропейска партия!

БСП е една от най-проевропейските партии. Достатъчно е да се припомни, че правителството на Виденов подаде молбата за членство на България в ЕС, а първият външен министър, който посети Украйна след кризата с Русия през 2014-а, бе Кристиан Вигенин. Изобщо не може да става дума за сравнение между България и Австрия например, която не е член на НАТО и защитава неутралитета си. 

Сред 30-те „най-опасни” политически сили има общо пет български формации. Освен „Атака“ и БСП това са АБВ, Патриотичен фронт и „Презареди България“ на Николай Бареков. Тук прави впечатление бройката – с цели пет партии България е на първо място! Даже са шест, тъй като ПФ е коалиция от две формации. След нас с по четири партии са Словакия и Гърция, с по три са Унгария, Италия и Германия. За методологията на изследването се споменава, че от българска страна били анкетирани трима души. Кои, не се казва. Ясно е обаче, че нашите хора са се престарали! Пропуснато е да се спомене, че три от българските сили в топ 30 – абсолютният „победител“ „Атака“ и двете партии от Патриотичния фронт вече са във властта. Защо ЕНП или Меркел не възразиха на включването им в управляващата коалиция заедно с ГЕРБ? Въпросът е само реторичен.

Същинската цел на този труд е друга: да се направи връзка между опасните за либералния модел партии и Русия. И авторите я правят, отправяйки тежки обвинения. Те подчертават, че „с изключение на „Шведски демократи“ всички партии в тази група подкрепят поддържането на близки отношения между тяхната страна и Русия, противопоставят се на санкциите срещу Русия или имат партийни връзки с руския режим. Те искат да разрушат европейската система за сигурност, основаваща се върху партньорството между НАТО и ЕС, в полза на система, която би била в синхрон с руските интереси.“

Не че в България не се чува критика към либералния модел. Чува се. Не че мнозинството българи не изпитват топли чувства към Русия поради исторически и културни особености.

Изпитват.

Проблемът е, че антируската истерия на глобалната „мрежа“ се е превърнала в антибългарска, независимо дали участниците съзнават това или не. 

Накратко: „Изследването“ е чудесен пример за създаване на фалшиви новини, субективни списъци и пропаганда.

Проблемът е, че всичко това е част от войната за историята, която пречи на България да помръдне поне малко напред.