43274 | 17 юни 2015 | 13:16

Търсете балансиран портфейл от инвестиции, добри резултати и перспективи

Автори: Христо Николов, Мария Костова

Изборът на пенсионен фонд е сред най-важните финансови решения. Цяло изкуство е да се ориентирате сред купчината от отчети, таблици и графики, които представят осигурителните компании. Информация има, но не е лесно да се прочете и анализира. За това трябва повече от бегла представа за света на бизнеса, финансите и икономиката. Ако нямате, тогава се обърнете към финансов експерт. 

Професионален мениджърски екип, балансиран портфейл от инвестиции, постигнати резултати (доходност) в минали години и перспективи за бъдещето - това са най-важните критерии при избор на универсален пенсионен фонд, задължителен за родените след 31 декември 1959 г.

Сигурно сте чували за неписаното правило при управление на парите - „Не слагайте всички яйца в една кошница“. Зад тази метафора се крие следната препоръка: балансирайте средствата си както по видове активи (акции, ДЦК, облигации, имоти, валута и т.н.), така и в географски аспект, ако е възможно. Това би трябвало да е политиката и на дружествата, които управляват парите ни за пенсии.

Осигурителните компании публикуват периодично на интернет страниците си подробна информация за инвестициите. Те са разделени в две големи групи: дялови ценни книжа и дългови ценни книжа. В първата влизат акции от публични дружества по света и у нас, както и дялове в специализирани фондове. Във втората група са държавни ценни книжа (ДКЦ), емитирани от България и други страни, както и корпоративните облигации, издадени от бизнеса.

Всички пенсионни компании държат акции в дружества на Българската фондова борса. Някои са печеливши дори във времена на криза, дават дивидент (макар и не всяка година) и имат ясен бизнес план за години напред. За други е изключително трудно да се разбере „кои са и за какво се борят“, ръководствата им не представят дейността си пред обществото, не дават пресконференции. В тях се наливат милиони, но през годините тези компании не постигат никакъв ръст на приходите, да не говорим за печалба.

При покупка на акции в чужбина

почти няма разлика между универсалните фондове. Повечето залагат на европейски и американски компании, които се развиват стабилно (без драстични ръстове и спадове) и раздават дивиденти. Не се учудвайте, ако в справката се натъкнете на известни фирми, като производителя на айфони и компютри „Епъл“; фармацевтичния колос „Байер“, чието най-известно лекарство е аспиринът; германската автомобилна компания „Даймлер“ („Мерцедес-Бенц“); производителя на самолети „Боинг“.

Пенсионните компании купуват акции и косвено - като влагат десетки милиони във взаимни фондове. В тези случаи те предоставят средствата за управление на трети лица, за които се смята, че са най-добре подготвени за инвестиции. За съжаление при взаимните фондове понякога е трудно да се проследи в какво точно инвестират.

Облигациите са другата голяма група в портфейлите на фондовете. При държавните ценни книжа политиката им е сходна с леки нюанси - всички притежават дълг на България, емитиран в последните няколко години. Някои фондове прибавят книжа на Германия, Австрия и други безрискови страни, които носят по-ниска доходност. Други купуват ДЦК предимно на източноевропейски страни, при които лихвеният процент е по-висок, но и рискът се покачва.

По-големи разлики има при корпоративните облигации. И там се виждат

странни инвестиции в неизвестни компании

Изниква и друг проблем - наливането на пари в свързани фирми. Има собственици на пенсионни дружества, които използват вноските за старини, за да развиват свой бизнес. С тези схеми регулаторът (Комисията за финансов надзор) не може да се пребори от години.

Други важни моменти при избор на пенсионен фонд са нивото на таксите и комисионите, които дружествата събират за управ­ление, кои са собствениците на пенсионните компании и каква е репутацията им.

Дружествата с нови нестандартни методи за задържане на клиенти

Промените в Кодекса за социално осигуряване, които дават право на свободен избор дали човек да има вноски в частен фонд или само в държавното обществено осигуряване, със сигурност доведоха до едно - хората разбраха, че частните пенсионни фондове съществуват. А те на свой ред станаха по-активни, за да привличат и задържат клиентите си. Прибягват и до нестандартни методи в тази връзка.

Пример за това даде преди дни „Пенсионноосигурително дружество Алианц България“ АД. Както и останалите дружества, така и то праща всяка година извлечение на осигурените. В него има информация за това какви вноски са били записани в индивидуалната партида на всеки, какви такси и удръжки са му направени. „Настоящата година е различна от останалите“, обръщат се от дружеството към клиентите си в наскоро разпратените извлечения. С ясното съзнание, че много от тях се колебаят и не знаят какво да изберат - държавата или частниците. От ПОД „Алианц България“ илюстрират в писмото този избор с експеримент, проведен от преподавател по икономика в Тексаския технически университет:

„Студенти били на мнение, че идеята за преразпределяне на фонда за пенсиониране между всички участници е приложима и е най-добрият начин за постигане на равенство - не допуска някой да е несъразмерно богат, докато други са крайно бедни. За да ги убеди в утопията на този модел, техният преподавател предложил всеки от тях да получава средната оценка от изпитите на цялата група. Така никой не би получил отлична оценка, но и никой няма да има двойка. След първия изпит всички получили петици. Разбира се, тези, които учили усърдно, били разочаровани, докато другите, които дори не отворили учебника, останали доволни.

Студентите разбрали, че колкото и да знаят, няма начин да получат отлична оценка, затова за следващия изпит по-малко студенти направили усилие да се подготвят. Осреднявайки резултата, преподавателят дал на всички „Среден“. Още повече студенти останали недоволни и сред тях започнало брожение, че това е крайно несправедливо и тройката е унизителна оценка за знанията им. Студентите започнали взаимно да се обвиняват, обиждат и се установили мнения, че никой не е длъжен да учи заради малка група мързеливци. Разочарованието било толкова силно, че за третия изпит никой не се подготвил. В резултат цялата група получила двойки и всички били скъсани. Тогава преподавателят им обяснил, че преразпределението на пенсиите е обречено на същия провал заради липсата на дълбоко човешките принципи на поощряване. Хората искат да знаят, че колкото повече спестяват, толкова повече ще получат при пенсионирането си, затова ако накрая правителството им отнеме натрупаното и го даде на ленивци и прахосници, скоро никой няма да спестява.“

Изборът е между „благотворителността“ и солидарността, заключават от ПОД „Алианц България“ АД. И прилагат сметки, според които, ако някой се осигурява в универсален фонд, ще получи след 40 години вноски пенсия от 1230,08 лв., а този, който е избрал само държавното осигуряване - 1048,61 лв. С по-дребен шрифт идва и уточнението, че „използваните в примера условия и допускания нямат по необходимост връзка с бъдещи резултати“.

Над 4,3 млн. българи с вноски в частен фонд

Точно 4 313 501 българи са осигурени в частни пенсионни фондове. Това сочат данните на Комисията за финансов надзор към 31 март 2015 г. Увеличението им спрямо същия период на 2014 г. е с 2,41%.

В системата на допълнителното пенсионно осигуряване по последни данни са акумулирани малко над 8,723 млрд. лв. активи, като това е ръст от 20,74 на сто спрямо първото тримесечие на 2014 г.

Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества възлизат на 43,251 млн. лв., или това е увеличение с 9,08 на сто.

Най-много са работещите с вноски в универсален фонд, те са задължителни за родените след 31 декември 1959 г. - 3 442 305 души, като средната им възраст е 38 години. В задължителните професионални фондове имат осигуровки 256 401 работещи при вредни условия на труд.

В доброволни фондове (т.нар. трети стълб на пенсионната система) имат вноски 593 887 души, а в доброволни фондове по професионални схеми - 6468 души.

Средно по индивидуалните партиди на всеки осигурен в универсален фонд има натрупани по 2066,57 лв., в професионален - 3113,64 лв., в доброволен - 1331,30 лв., а в доброволен по професионални схеми - 1454,87 лв.

През първото тримесечие на 2015 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 50 630 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средства от един пенсионен фонд в друг, сочат още данните на КФН.

„Доверие“

Нетни активи - 2,03 млрд. лв.
Пазарен дял по активи - 28,55%
Брой осигурени - 968 117
Пазарен дял по брой осигурени - 28,12%
Собственици - „Виена иншурънс груп“ - Австрия (92,58%), „Алфа финанс холдинг“ на Иво Прокопиев (5,98%)

„Алианц България“

Нетни активи - 1,52 млрд. лв.
Пазарен дял по активи - 21,38%
Брой осигурени - 714 336
Пазарен дял по брой осигурени - 20,75%
Собственици - „Алианц България холдинг“ (65,4%), НЕК (34%)

„ДСК-Родина“

Нетни активи - 963 млн. лв.
Пазарен дял по активи - 13,54%
Брой осигурени - 428 877
Пазарен дял по брой осигурени - 12,46%
Собственик - Банка ДСК (99,75%)

„Съгласие“

Нетни активи - 828 млн. лв.
Пазарен дял по активи - 11,64%
Брой осигурени - 418 988
Пазарен дял по брой осигурени - 12,17%
Собственици - „Химимпорт“ (24,45%), „Уеб финанс холдинг“ (19,45%), „Лориан“ (9,57), „Родна земя холдинг“ (9,05%)

„Ен Ен“ („Ай Ен Джи“)

Нетни активи - 761 млн. лв.

Пазарен дял по активи - 10,69%
Брой осигурени - 309 396
Пазарен дял по брой осигурени - 8,99%
Собственик - „Ен Ен холдинг“ - Холандия

„ЦКБ-Сила“

Нетни активи - 710 млн. лв.
Пазарен дял по активи - 9,98%
Брой осигурени - 335 006
Пазарен дял по брой осигурени - 9,73%
Собственици - „ЦКБ груп“ (46,75%), „Инвест кепитъл“ (35,79)

„Бъдеще“

Нетни активи - 157 млн. лв.
Пазарен дял по активи - 2,20%
Брой осигурени - 150 999
Пазарен дял по брой осигурени - 4,39%
Собственици - „Медианет индъстрис“ - Люксембург (90,2%) и „Синтетика“ (9,8%), неизвестни крайни собственици

„Топлина“

Нетни активи - 77 млн. лв.
Пазарен дял по активи - 1,08%
Брой осигурени - 59 909
Пазарен дял по брой осигурени - 1,74%
Собственици - „Ел Ем импекс“ на Христо Ковачки (46,4%), „Брикел“ (9%)

„Пенсионноосигурителен институт“

Нетни активи - 67 млн. лв.
Пазарен дял по активи - 0,94%
Брой осигурени - 56 677
Пазарен дял по брой осигурени - 1,65%
Собственици - „Пела“ на Ива Павлова, жената до Алексей Петров (77,35%), „Ест“ (21,78%)