16611 | 7 септ. 2023 | 15:12

По време на престоя си в Страсбург българският съдия активно лобира за прокарването на две стратегически неолиберални цели у нас – официализирането на хомосексуалните бракове и ограничаване независимостта на съдебната власт и особено на държавното обвинен

„Огpoмнa cтъпĸa зa paвeнcтвoтo нa пpaвaтa в Бългapия“ – така адвокат, претендиращ, че има „доказана експертиза“ по дела на ЛГБТИ общността за прокарване на легализирането на хомосексуалните бракове у нас, коментира с радост решението на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от 5 септември т.г. Съдът в Страсбург настоява страната ни да намери легален начин да признае за валидни браковете между хомосексуалисти, като йезуитски се уточнява, че за изпълнение на решението не е нужно да се официализират браковете между лица от един и същи пол. Последното очевидно е направено поради конституционната пречка за това, в България гражданският брак е само между мъж и жена.

Съдебното решение може да се приеме като поредна форма на натиск над политическата класа у нас, която от десетилетия е притискана от глобални неолиберални кръгове да се откаже от традиционните християнски ценности, дълбоко вкоренени в българското общество. В шумната малцинствена ЛГБТИ общност решението на ЕСПЧ предизвика нескрита радост, докато мнозинството от българите го възприеха с откровено отвращение и съжаление за състоянието на Европейския съюз. Скрити обаче останаха няколко детайла, които показват порочността на решението, преследващо изцяло политически цели, маскирани уж зад грижата за човешките права.

На първо място – член на съдебния състав, който осъжда България по делото, което водят две българки, сключили хомосексуален брак във Великобритания, се оказва не друг, а българският съдия в Страсбург Йонко Грозев. Това е от особена важност, тъй като безусловно показва пристрастността на съдебния състав. Юристът Грозев има ключова роля в продължаващите повече от 20 години атаки срещу националните институции, особено органите на съдебната власт.

Самото присъствие на Грозев в съдебния състав е пар екселанс пример за конфликт на интереси. В битието си на адвокат и създател на Българския хелзински комитет (БХК), още в зората на Прехода, Грозев започва да работи в полза легализирането на хомосексуалните бракове у нас. Делото срещу България пред ЕСПЧ се води от адвокати от неправителствени организации, производни именно от БХК. Всъщност, не е тайна, че ЛГБТИ НПО-та имат един и същи донор.

Конфликтът на интереси преследва Йонко Грозев още от избирането му за български съдия в Страсбург, станало през 2014-2015 г. в скандално проведен конкурс под егидата на тогавашния правосъден министър Христо Иванов. Член на журито, излъчило Грозев, бе неговият партньор и съосновател на БХК Красимир Кънев.

През 2020 г. хиляди европейци поискаха отзоваване на Грозев като съдия от ЕСПЧ заради множество случаи, по които е решавал дела, по които е бил в тежък конфликт на интереси. Мащабно разследване на френски юридически институт разкри, че най-малко 22 от 100 съдии, които са работили в периода 2009-2019 г. в ЕСПЧ, са били бивши служители на мрежата от НПО-та, финансирани от фондации на Сорос.

В същото време 18 от тези магистрати, сред които и двамата български представители в този период – Здравка Калайджиева и Йонко Грозев, са разглеждали и са били част от съдебните състави по дела, инициирани или по които страна са били клонове на Хелзинкския комитет, "Отворено общество" и други НПО. Френският доклад сочи, че Здравка Калайджиева е била в конфликт на интереси по 12 дела, по които е била съдия в ЕСПЧ, а действащият български съдия в Страсбург Йонко Грозев по 6 дела. "Тази ситуация е изключително сериозна. Тя поставя под въпрос независимостта на ЕСПЧ и безпристрастността на съдиите в него. Тези конфликти на интереси трябва да намерят решение", пишат от Европейския център на право и правосъдие пред три години.

Флагрантен пример за конфликт на интереси в ЕСПЧ е прословутото дело „Колеви срещу България“, по което Йонко Грозев е бил адвокат на жалбоподателите, а сега, в качеството му на съдия го използва, за да оказва лобистки и деструктивен натиск за ограничаване независимостта на българската прокуратура. В съдебния състав по въпросното дело е тогавашният български съдия в ЕСПЧ Здравка Калайджиева, която четири години по-късно изненадващо се оттегли от поста в полза именно на Грозев.

Деветгодишният мандат на Йонко Грозев е към края си. В този период българският съдия в Страсбург активно лобира за прокарването на две стратегически неолиберални цели у нас – официализирането на хомосексуалните бракове и ограничаване независимостта на съдебната власт и особено на държавното обвинение. Грозев не крие пристрастието си към българската прокуратура.

Само преди две седмици Грозев за пореден път лансира чрез близко до „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ издание амбициите си за поставяне под тотален политически контрол на главния прокурор, посредством очакваните конституционни реформи. Но освен овладяването на прокуратурата и на Висшия съдебен съвет от неолиберални кръгове у нас, Грозев не крие апетитите си на подкрепящите го кръгове у нас за налагането на диктат и върху Конституционния съд.

За апологетите на джендър-идеологията у нас конституционните съдии, които се оказаха пазители на българските традиции и християнските ценности, са следващите мишени, наравно с всеки обвинител №1, който не е избор на кръговете, които командироваха през 2015 г. Грозев в Страсбург. За ЛГБТИ общността българският Конституционен съд има нужда от реформа, понеже решенията му били ретроградни.

Скрита от общественото внимание се оказа и медийната подкрепа на решението на ЕСПЧ от вторник. Същото бе скоростно разпространено от медии, финансирани от години от чужди фондации, част от които свързани със Сорос. Единствено водният апокалипсис по Южното Черноморие помрачи медийната вакханалия, с която джендърите у нас планираха да отпразнуват прокарването на лобисткия и взетия под очевиден неолиберален диктат съдебен акт на ЕСПЧ. Основателен е въпросът – как толкова бързо на 5 септември ЛГБТИ и прокламиращите ги сайтове знаеха за решението на съда. Същото е било публикувано сутринта, а новината бе навсякъде още по обяд. Елементарно – българската връзка в Съда в Страсбург очевидно е обслужила менторите си и е подала новината още предходния ден.

Като говорим за ментори и връзки, именно защото мандатът на Йонко Грозев изтича скоро, в следващите месеци ще бъдем свидетели как Христо Иванов, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ ще лансират близкия до тях юрист за всевъзможни позиции – от главен прокурор, през кандидат за член на ВСС, та чак до конституционен съдия. Разбира се, ако междувременно Грозев не си е уредил следващата позиция в чужбина, от която ще прокарва интересите на вездесъщия Джордж Сорос. И, не, последното изобщо не е случайно, нито преувеличено. Установи го независимо разследване на френски юристи – именно те показаха, че Грозев е сред най-ценните за „Отворено общество“ съдии в Страсбург.

Има още един българин, който има толкова близка връзка с американския мизантроп, освен Йонко Грозев. А именно Иван Кръстев, скритият кукловод на олигархичния кръг „Капитал“, който пък се оказа пръв приятел с ключовия чиновник в Министерство на финансите на САЩ Джеймс О’Брайън, от когото зависи включването и на българи в санкционния списък по глобалния закон „Магнитски“. Случайност? Не, ни най-малко, а глобална мрежа за налагане на либерална диктатура.