17002 | 2 юли 2015 | 12:40
Президентът Плевнелиев се обяви за референдум заедно с местния вот наесен, който да включва въпрос за „мажоритарен елемент“ в изборите за Народно събрание. От своя страна ДПС апелира за изцяло мажоритарен вот - т.е. да избираме мажоритарно всичките народни представители. Искането на ДПС звучи по-ясно от това на президента поради простата причина, че понятието „мажоритарен елемент“ е много неопределено. Вече сме експериментирали преференциален вот в няколко варианта и не останахме удовлетворени. По искане на президента Първанов имаше и 31 мажоритарно избрани кандидати, но това не доведе до особена промяна. А на първите свободни избори след комунизма половината от 400-те велики депутати бяха избрани пропорционално, а другата половина мажоритарно.
Ако погледнем в демокрациите по света, ще видим, че и там няма наложила се безспорна система. И това е важна отправна точка при разговора за вида избори, които искаме. Изобщо няма и не може да има една универсална и безпроблемна избирателна система. Всеки вариант ще
има предимства и недостатъци
Всеки вариант ще благоприятства едно развитие и ще пречи на друго. Затова е важно да знаем за какво спомагат тези системи и за какво не, за да решим в кой момент коя е най-полезна.
Исторически погледнато първата прилагана гласоподавателна система е била мажоритарната. Пропорционалната възниква през втората половина на XIX век, по-точно през 1889 г. в Белгия. Причина за възникването й е нуждата да се преодолеят недостатъците на мажоритарната. Но с течение на времето показва, че самата тя не е лишена от недостатъци. Опитите да се преодолеят и те довеждат до различни варианти на смесени системи.
Какви са предимствата и недостатъците на двата вида системи?
Мажоритарната предотвратява партийната фрагментация, спомага за партийната концентрация и тенденцията към създаване на двупартийни системи. Избраните правителства са стабилни и като цяло предлага по-голяма политическа стабилност. Гласува се за личност, а влиянието на партийната му принадлежност е по-малка. Дава на избирателя по-директно да определи партията, която да състави правителство, а не оставя на партийните ръководства да решават чрез формиране на коалиционни правителства.
Един основен недостатък е, че допускат големи групи гласоподаватели да останат непредставени. Също така е възможно изборите да бъдат спечелени от партия, събрала по-малко гласове от победената. Друг недостатък е, че малките партии имат ограничени възможности да получат места в парламента.
Пропорционалните системи осигуряват по-добро представителство на основните социални групи и не дават възможност за сформиране на мнозинства, които не отговарят на истинските предпочитания на електората. Насърчават формирането на
мнозинства по пътя на преговорите и компромиса
По-чувствителни са към промените в обществото и новите политически тенденции.
Каква е ситуацията в България?
Ние се възползваме от предимствата на пропорционалната система, но резултатите са лоши. Анализ на позитивите от нея може да хвърли светлина. Факт е, че пропорционалната система дава по-пълно представителство, но също така е факт, че около половината българи не гласуват. Т.е. идеята за представителство не е особено валидна. Задължителният вот няма съществено да промени ситуацията, защото задължението само по себе си предизвиква съпротива. Оставям настрана това, че правото не може и не трябва да е задължително. А какво да кажем за твърдението, че тази система не позволява формирането на мнозинства, които не отговарят на истинските нагласи на избирателя? Нека си спомним тройната коалиция и правителството на Орешарски. Без да се впускам в множество примери, пропорционалната система изисква определена социална и политическа култура, за да бъдат възможни позитивите й. А негативите й виждаме сами. Раздробяването на политическото пространство води до деидеологизация. Губи се ясната представа кой какво предлага и как го защитава. Индивидуалната отговорност се заменя от групова безотговорност. Резултатът е усещане за нестабилност и несправедливост.
Поглеждайки към основните параметри на мажоритарния подход, виждаме, че той ни дава предвидимост, стабилност и конкуренция. И трите са от изключителна важност за икономиката. Сравнявайки последните две правителства - „Орешарски“ и „Борисов 2“, виждаме колко добре се отразява стабилността и на събираемостта на приходи в бюджета, и на растежа на бизнеса, и за възстановяването на доверието (на партньори и инвеститори). А това, от което България най-вече има нужда в момента, е икономически растеж. Това означава, че днешните цели изискват стабилност и трябва да намерим онази изборна система, която ни я осигурява.
Третият елемент от мажоритарната система е конкуренцията. Противниците й изтъкват като неин най-голям недостатък в български условия, че представители на сивата и на престъпната икономика
ще си купят депутатски места
Това не е невъзможно поне в самото начало. Всъщност купуването на място в листа може да се окаже много по-малка инвестиция. Нещо повече, свидетели сме, че влагането на много пари не води непременно до попадане в парламента. В противен случай г-н Ковачки щеше да е неизменна част от депутатите. Тези опасения се налагат от хората, страхуващи се от мажоритарния избор. А те са два типа властимащи. Единият е безличният, попаднал по лидерска воля избраник, който не би могъл да излезе сам и да се пребори за мястото си. Той винаги ще е верен на лидера си, защото изцяло зависи от него. Ако бъде сложен на избираемо място в листата, ще е депутат. Но тази позиция се гарантира от председателя на партията. Следователно усилията на този народен представител няма да са насочени към избирателя, а към партийния вожд. Вторият тип е самият партиен водач. Той се огражда с послушници, гарантирайки си липса на конкуренция и дълъг престой на върха. Тази порочност, позволявана и стимулирана от пропорционалната система, води до допълнително политическо раздробяване и нестабилност. Партиите се превръщат в лидерски, а това им гарантира кратък живот. Този ефект засилва нестабилността допълнително. Не на последно място - лидерите, нетърсейки реално електорално одобрение, се сговарят на лишена от политическа логика основа. Резултат от това е още нестабилност.
Обратно, при мажоритарното гласуване кандидатът трябва да получи одобрението на избирателя. Усилието му ще е насочено към него не само в кампанията, защото ще иска да получи това лично одобрение да бъде преизбран, отново и отново. Заслужавайки мястото си, защото е показал качества, този депутат ще има самочувствието да заема и да отстоява позиция. Нещо повече - оправдаването с партийната дисциплина ще отстъпи място на аргументите пред гласоподавателите. А за да имаш аргументи, трябва да си подготвен. Това е път към преодоляване на ширещата се в момента некомпетентност. Но
мажоритарният кандидат
ще има нужда от номинацията на партията си. Той, разбира се, може да бъде независим, но такъв депутат няма силата да направи нищо в парламента и това няма да му позволи да остане желан от избирателите. За реална промяна или отстояване на позиция се изисква група, даваща повече сила и възможности. Страничен позитив ще е преустановяването на практиката на напускане на парламентарните групи. При този вид политическа постройка се обръща и лидерската зависимост. Партийният председател трябва да доведе партията си до властта. Това означава, че трябва да има повече избрани депутати, т.е. повече кандидати, които гласуващите да харесат. Това поставя самия лидер под натиска да издига личности, които обаче са потенциална негова конкуренция. А подложен на конкуренция, всеки се стреми да даде най-доброто, за да запази позицията си. Бенефициенти са гласоподавателите. Те са и съдниците.
За разлика от пропорционалната система мажоритарната дава стабилност и предвидимост, много важни за икономическия растеж. Но нещо много по-важно - запазена дългосрочно, мажоритарната система изгражда демократична и политическа култура, която липсва както на избираните, така и на избиращите в България. Не е случайно, че демокрацията е възникнала през мажоритарните избори.
Мобилна верси
RSS
