10833 | 12 ян. 2015 | 13:57

У нас е необходим бърз и много задълбочен преглед на сектора за сигурност. В ЕС вече се лансират идеи за Европейска разузнавателна служба.

Над милион демонстранти заляха вчера улиците в Париж, 52-ма държавни и правителствени лидери ги подкрепиха в гневното им послание против тероризма. Отзвукът от атентатите във френската столица миналата седмица не стихва; по света отекват шок, възмущение, безпокойство. Множат се догадките и тревожните въпроси. Така е и в България, която по доста причини може да се чувства особено уязвима за подобни кошмарни актове. По нов начин властта и обществото разглеждат сложното положение на южната граница, където се очаква нов наплив на бежанци.

В събота премиерът Борисов свика съвещание на компетентните спецслужби, медиите постоянно питат доколко сме подготвени, доколко сме в безопасност. С подобни въпроси „Преса“ се обърна към няколко авторитетни специалисти по проблемите на сигурността, международните отношения и възела конфликти в Близкия изток.

Трябва да изберем – диалог или сила

Доц. Йордан Величков, политик и бивш дипломат

Никаква кауза или идеология не оправдават станалото в Париж. През последното десетилетие се забелязва ескалация на тероризма и разширяване на периметъра му на действие. Излиза от региона на конфликтите в Близкия изток, стига до САЩ, обхваща редица страни в Европа. Ръководствата на държавите - обект на терористични атаки, обаче не отчитат реалната обстановка в държавите от Близкия изток. Поредицата войни в Афганистан, Ирак, Либия не бяха неизбежни. Както беше и илюзия, че е възможно диктаторските режими в тези държави да се подменят с друг тип демократични управления от прозападен тип. Именно тази илюзия отприщи взривоопасно мащабните и кървави етническо-религиозни конфликти в този регион.

Със заплахата от тероризъм не може да се справи сама дори и най-силната държава. Не може да не се отчете, че условия за появата на джихадистите или крайните ислямисти бяха създадени безспорно от политиката на Запада и най-вече на САЩ. През последните 10-12 години се допуснаха редица грешки и най-голямата от тях е военната интервенция в тези страни. САЩ иначе отчете много внимателно какво може да направи в региона до края на миналия XX век. При първата война в Персийския залив Буш-старши стигна само до границите на Ирак. Това стана, защото американците си дадоха сметка какви може да бъдат последиците след безотговорно нахлуване в една арабска държава. За съжаление това не беше отчетено от Джорд­ж Буш-младши.

Корените на всичко онова, което се случва днес, може да се търсят в тази политика. Последва падането на диктаторските режими, което доведе до пълен хаос в няколко арабски държави, създаде най-благоприятната почва за появата на крайно опасните фундаменталистки групи, които виждаме какво правят сега. За съжаление Европа беше достатъчно слаба, за да може да се противопостави на американската политика в Близкия изток, и носи отговорност за това. Така се стигна до атентата в Париж. Ще трябва да признаем, че опасността такива действия да продължат е много голяма.

Опасността е за всички държави на Стария континент, които пряко или косвено, малко или много участват в борбата срещу фундаментализма и срещу „Ислямска държава“. Нека да не забравяме и удара, който нанесоха подобен тип групировки в Бургас през юли 2012 г.

Не бива да объркваме религията и тероризма. Бедата е, че воювайки срещу тероризма, чиито корени са в ислямския фундаментализъм, може да настроим част от мюсюлманския свят срещу християнския. Трябва да се мисли и да се действа много внимателно. Един от най-важ­ните проблеми са сериозните противоречия между САЩ и Европа. Ние сме прекалено зависими от Америка.

Философиите на двете страни са много различни. На Европа е мирният подход и диалога. Тя обаче не успя да го наложи и се оказа слаба - и в политическо отношение, и във военно. Докато философията на САЩ е силата. Те я предпочитат при решаване на конфликти.
Европа трябва да заеме своето място в света, тя е достатъчно авторитетна и икономически силна. Трябва да се вземе предвид, че в ислямските страни отношението към нея и към САЩ е различно - ако към нас има симпатия, към САЩ такова нещо няма.

Системата за сигурност работи по инерция

Ген. Чавдар Червенков, началник на разузнаването (1991-1992 г.)

Системата за сигурност работи по инерция, въпреки че опасността от тероризъм не е от вчера. Запазва се старото разделение - МВР да се занимава с престъпността и бежанците, а армията да се готви само за война. Стигнахме дотам, че военните да отказват да участват в охраната на границата ни.

Оказва се, че имаме армия само защото имаме съюзнически задължения към НАТО и очакваме някой да извърши агресия срещу нас , за да се защитим по подобаващ начин. А на една армия основното й предназначение е да защитава териториалната цялост на страната. Затова военните трябва да намерят своето място при изпълнението на тази задача.

Мисля, че е необходим бърз и много задълбочен преглед на сектора за сигурност у нас. От доста години тежестта на отговорностите се пренесе към сектора на вътрешната сигурност, тоест към МВР, включително за тероризма. Трябва да се работи много сериозно за създаване на интегриран сектор за сигурност. На равнище ЕС вече се лансират идеи за Европейска разузнавателна служба. Целта на терористичните актове в Париж е да създадат напрежение, хаос и страх. Сега в продължение на месеци там хората няма да бъдат спокойни.

Не сме пряко застрашени

Веселин Вучков, вътрешен министър

Конкретна терористична заплаха за България няма към момента и в последно време не е имало. Това увери вчера вътрешният министър Веселин Вучков, но подчерта, че страната ни взема превантивно мерки след случилото след терористичните нападения във Франция. Те са свързани с местата, където се събират много хора - има засилено полицейско присъствие на жп и автогари и летища. Гражданите да спазват указанията, които им се дават, призова Вучков. След случилото се в Париж има засилени мерки и за граничен контрол.

Министърът обясни, че всеки ден се провеждат заседания заради атентатите. В събота такова имаше и при премиера Бойко Борисов. Вучков каза, че не може да сподели какъв е конкретният казус, по който премиерът похвали работата на службите, но уточни, че той не е насочен конкретно за територията на страната. Става дума за международно оперативно полицейско сътрудничество с друга държава и по тази линия сигналът беше отработен по-възможно най-добрия начин, каза Вучков и уточни, че повече информация не може да се даде.

Заплахата за страната ни се преекспонира

Ген. Иван Чобанов, директор на Националната служба „Сигурност“ (2002-2007 г.)

От случилото се във Франция трудно може да се направят изводи за заплахи за България. При нас рискът от тероризъм се свързва с бежанския коридор и с внос на тероризъм от Близкия изток към Европа през него. Заплахата за страната ни се преекспонира заради това.

Твърде често тероризмът се обяснява на основата на двуполюсния модел „Европа - арабски свят“. И затова основно усилията се насочват към търсене на внос на тероризъм от изток на запад. Практиката досега опровергава модела. Терористичните ядки се формират в Западна Европа в средите на бив­ши изселници, натурализирани, второ и трето поколение.

След 11 септември 2001 г. условно може да се каже, че има два модела на тероризъм. При първия имахме внос на тероризъм - атентаторите бяха пристигнали в САЩ с конкретната цел да извършат терористичната операция. В Мадрид и Лондон извършителите бяха от местното население. Същото е и във Франция. Няма доказана пряка логистична връзка с терористични центрове извън тези държави. В основата стоят религиозни, етнически и социални причини и интернационалната връзка - идеологията на ислямския фундаментализъм.

Що е то антитероризъм

Владимир КОСТОВ, Париж

На 7-9 януари Франция изживя над 50 часа тежка драма. Обстоятелствата около масовото убийство в редакцията на „Шарли Ебдо“ и вземането на заложници в един от магазините на „Ипер кашер“ в Париж бяха следени минута по минута в много тв програми. За по-кратко или по-продължително време случилото се във Франция ще наложи антитероризма като горещ проблем в дневния ред на европейската, а и на световната политика. Политиците ще манифестират интерес и усърдие по проблема.

Но що е то антитероризъм?
Преките тв репортажи за драмата във Франция внушаваха (макар и без думи), че антитероризмът - това са тези стотици и хиляди въоръжени мъже и жени, в униформи или цивилни, които с риск и за живота си изпълняваха своя дълг да обезвредят престъпниците. Зад техните образи всеки би си представил огромния апарат, впрегнат в тази област.
Може да се очаква, че и при всички разговори на различни равнища - едно от друго „по-високи“, думата ще бъде за това: колко и какви хора, колко парични и всякакви други средства, какво взаимодействие между специалните служби и т.н. Така е досега.

Но дали същността на отговора и преди всичко онова, което определя успеха на антитероризма, не е другаде? Защото тероризмът сам по себе си не е политика. Той е само едно от средствата, използвани за целите на дадена политика. И в този смисъл не е ли най-важната предпоставка за успеха на антитероризма в разкриването на тази политика, на това в чий интерес се води тя? Само отговор на този въпрос може да даде истински смисъл и изгледи за успех на усилията против злото.

И обратно - бягството от това да се разисква открито този въпрос превръща усилията на специалните служби в безперспективна и по-скоро манипулираща общественото мнение дейност.
След атентатите в САЩ в началото на века имаше известна готовност у световната общност за общи усилия на терена на антитероризма Това предполагаше и един нов подход в посочения смисъл. Но президентът Буш и въобще управляващите кръгове в САЩ не приеха да се тръгне по този път. Сметнаха, че това би ограничило амбициите на САЩ да държат колкото е възможно по-дълго ранга на първа и единствена свръхсила. Други от големите на световната сцена се почувстваха удобно зад този отказ на САЩ и нещата си останаха там, където си бяха стояли винаги. Всеки според собствения си егоистичен интерес затваря очи, ако някакъв тероризъм му е с нещо изгоден; антитероризмът пък си остава затворен в контролирания терен на специалните служби.

Станалото във Франция за пореден път показва, че за всеки подобен егоизъм идва момент на възмездие. Това, което виждаме в Близкия изток, в Екваториална и в Северна Африка, в Украйна, в някои райони на Източна Азия - и къде ли още не - сочи изостряне на геополитическото противопоставяне. А при това изостряне терорът за мнозина все по-често се оказва удобно, макар и публично отричано средство. Хубаво би било след трагедията във Франция, след жертвите от „Шарли Ебдо“ и „Ипер кашер“ нещата да се променят. Да се погледне със смелост към политиките, които са скривани и прокарвани с помощта на всеки терор, така че и антитероризмът да има здрава основа под себе си.
Хубаво би било. Но не се надявам.

В България „спящи ядра“ чакат своя момент

Кирияк Цонев, дипломат арабист

Терористичният акт във Франция бе събитие, което разтърси света. То показа, че вече не съществува гаранция за сигурността на която и да било държава.
Светът става свидетел на конфликт, който излиза извън рамките на традиционните сблъсъци между отделни армии, а създава опасност за непознат досега по мащабите си военен конфликт.

При това положение е учудваща позицията на Вашингтон, който позволява петролът, произведен в Ирак и Сирия, да бъде използван чрез методите на нелегалната контрабанда за безпрепятствено финансиране на възникналата в Близкия изток престъпна формация „Ислямска държава“.
Възниква и въпросът за България и нейната сигурност. Дори нашата страна е изложена на подобни удари повече от която и да било друга, защото практически сме съседи с една от най-големите и мощни ислямски държави, каквато е Турция.

Публична тайна е, че в страната ни съществуват „спящи ядра“ на ислямистките терористи, които чакат подходящия момент да се проявят. В това отношение прави впечатление мудността на българската съдебна система, в която сякаш всеки магистрат се бои за собствения си живот, изхождайки от заблуждението, че ако бъде по-мек спрямо терористите, той вече не е заплашен.

Същото се отнася до силите за сигурност, които се ограничават с частични шумни акции. Но досега не е известен случай да бъдат взети съдебни мерки срещу носителите на огромното количество ислямистка пропагандна литература, за която се твърди, че е конфискувана от отделни групи и личности. Възникват съмнения по въпроса за професионалната компетентност и подготвеност на тези специални органи при изпълнението на техните преки служебни задачи.
Като цяло трябва да се има предвид, че въпреки индивидуалните пожелания на отделни съвременни български лидери резултатът от тяхната дейност е практически нулев.