11113 | 12 февр. 2025 | 15:00

Бившият лидер на БСП-София върви по стъпките на Тодор Живков, който досега е единственият, стигнал до върха в столетницата, тръгвайки от шефското място в столичната й организация

Всички знаят, че БСП е партията столетница, но малцина се замислят какво всъщност значи това. Ето едно от нещата - в нея има критична маса хора, разбиращи механизмите, които движат света.

Един от тях безспорно е Калоян Паргов, сега председател на Управителния съвет на Стратегически институт за национални политики и идеи, който се кандидатира за лидерския пост в БСП.

За своите 47 години (роден е в Пловдив на 13 юли 1977 г.) Калоян Паргов има впечатляваща политическа биография. Два мандата е бил начело на най-голямата организация на столетницата – столичната, дългогодишен общински съветник в Столичния общински съвет, член на Изпълнителното бюро на БСП.

А партийната му кариера започва съвсем тривиално – някъде на границата на двете хилядолетия той е едно от момчетата от Толева махала в столичния район „Връбница“, които лепят предизборни плакати. По-късно оглавява районния съвет на червените в този столичен район – първият му по-значителен партиен пост. По-късно влиза и в ръководството на БСП-София.

И когато през 2013 г. атакува шефския кабинет на „Леге“ 10, го прави от позицията на зам.-председател на партията в София.

Или както по-късно се шегува - изкачвал е кариерната стълба, „без да ползва асансьора“.

Паргов има 19 години партиен стаж, от които 12 – в ръководните органи на БСП. „Идеите на левицата са традиция в моето семейство и аз съм израснал с тях. Считам, че след 1989 г. БСП е единствената политическа формация, която сериозно се представя в политическото пространство и работи за обикновените хора“, казва той, обяснявайки защо във времената след 1989 г., когато лявото „не е на мода“, е избрал да членува именно в социалистическата партия.

Той е завършил е УНСС, специалност „Международни отношения“, има магистратура по европейска интеграция, свободно владее английски език. От УНСС е познанството му с финансиста проф. Григорий Вазов, който го кани за програмен директор в консултантската си фирма „Вазов институт“. Така за Паргов политиката тръгва ръка за ръка с бизнеса.

В редиците на бизнеса, а и на политиката Паргов е познат и като син на проф. Драгомир Паргов, специалист по киберсигурност. Свято тачи един завет от покойния си баща: „Пази принципите си! Изпуснеш ли принципите, ще се загубиш в тъмнината!“.

В левицата, където е пълно с бивши величия, Калоян Паргов не минава за партиен аристократ и не са много тези, които знаят, че е от бележит род - прадядо му Наум Тенчев е бил учител в прочутата навремето Солунска гимназия.

Калоян Паргов не забравя думите на баща си - притежава много ценното за политик качество да отстоява идеите си дори когато са в разрез с господстващата в момента тенденция. Той не се поколеба да седне на една маса с посланика на Русия в България Елеонора Митрофанова, като участник в международната конференция под наслов „Преход от еднополюсен към многополюсен свят. Европа - Балканите – България“. И винаги е отстоявал тезата за специалните отношения на България с Русия.
Казва също: „В момента не виждаме по-далече от Европейския пазар, с който сме вързани на 60%. Не виждаме Китай, не виждаме Виетнам, не виждаме традиционни за нас търговски територии, които са извън границите на ЕС.“

Като политик търси решения извън злобата на деня. Прави разлика между целите и средствата за постигането им. На среща със съпартийци преди няколко дни например каза: „Трябва да си поставим по-амбициозна цел и да водим такава политика, че след 10 години да сме сред първите 12 – 15 държави в Европейския съюз по качество и стандарт на живота. Това е национална цел. И след това да спорим дали еврозоната ще допринесе или няма да допринесе за постигане на тази цел, защото еврото е средство, а не цел.“

Да, Паргов не е „йес политик“. Не само що се отнася до международните отношения. Но и във вътрешнопартийните. Макар че е бивш спортист и тежка травма слага край на футболната му кариера, съвсем не е от традиционните биткаджии. Не залага на солени изрази и остри изказвания, за да впечатлява. Което не означава, че не води битки и не отстоява позициите си.

И заради тях последните години от партийната му биография са доста бурни. Заради петото място на БСП на парламентарните избори през 2022 г. Паргов е един от 90-те социалисти, които правят подписка и искат оставката на лидера Корнелия Нинова. Според него едноцифреният резултат за социалистическата партия е унизителен.

Но Нинова вижда нещата по друг начин и разполага с механизми да се наложи.

И се започва! През февруари 2022 г. Нинова прокара през Националния съвет на БСП решение, което забрани на Паргов да заема висши длъжности в партията за срок от една година. Така той бе лишен с един удар от мястото си в пленума и от поста председател на БСП-София. Начело на столичните социалисти бе избран Иван Таков. Но месеци по-късно съдът отсъди в полза на Паргов и го върна в Националния съвет. И тук проличава умението му да види по-далеч от злободневното. Когато медиите го питат, ще опита ли да се върне и на „Леге“ 10, Паргов отговаря, че няма да хвърля столичната организация в хаос.

Така в заплетения казус става ясно кой кой е и как отстоява позициите си.
Нинова запазва поста си, а в поредицата избори БСП като резултати „дълбае дъното“.

„Историята познава много лоши ситуации, в които изпада един човек, който е пропуснал да си тръгне навреме. Това е белег на морал и етика, които не виждам в Корнелия Нинова“, е изводът на Калоян Паргов, направен след вота на 9 юни 2024 г., когато и подкрепящите до този момент Нинова прозряха, че под нейно ръководство БСП върви надолу.

Нинова обаче не спира и чрез свои съмишленици обжалва в съда решението за вписването на Атанас Зафиров като изпълняващ функциите председател на БСП. „Ако Нинова има малко морал, чест и достойнство, ще спре да обжалва решението на съда за Зафиров“, коментира по този повод Паргов. И отстоява позицията си, че БСП има нужда от генерална промяна.

Мнението му – и тогава, когато е сред опонентите на Нинова, и днес – когато е кандидат за пост №1 в БСП, е неизменно – БСП не е лидерска партия, а нейният председател е просто пръв между равни.

Уважава правилата и следва принципа – след като са определени, приемаме ги и работим по тях.

И затова е против да се сменят в последната минута, какъвто опит се прави в момента. В проектоустава, предложен от временното ръководство на БСП, се предлага промяна, с която прекият избор на председател да бъде отменен. Паргов е категоричен - не е почтено и не е морално правилата да се променят по време на кампанията, седмица преди изборния ден. И образно описва ситуацията така: „Сега се оказва, че вместо да отидем на футболен мач, за който се готвим отдавна, в „12 без 1“ някой ще каже, че всъщност първенството е по ръгби, а не е по футбол. Нещо, за което аз не съм се готвил, защото ръгби е друг спорт и изисква друг тип подготовка“.

И така само дни преди първото заседание на 51-вия конгрес на БСП не е ясно как ще бъде избран новият председател на БСП. Дали временното ръководство, предложило промяна в устава, ще се наложи и изборът ще направят делегатите на конгреса. Или все пак ще има пряк общопартиен вот, който е насрочен за следващата неделя - 23 февруари.

В навечерието на конгреса Паргов е един от 16-те кандидати за председателския пост. И предстои да видим дали ще повтори опита на Тодор Живков. Бившият Първи в социалистическа България засега е последният лидер на червените, който е оглавил партията, тръгвайки от столичната й организация.

До края на месеца трябва да е ясно ще стигне ли до върха в столетницата момчето с плакатите, изкачвало кариерната стълба, без да ползва асансьора.