15549 | 27 май 2022 | 13:06

Тази сутрин от ИТН остро възразиха, че в коалицията има договорка първо да се направи оценка на въздействието на Планът като се изчаква и анализ на министерството на финансите и на БНБ.

Приемането на Националния план за въвеждане на еврото в България, предвиждащ влизане на страната ни в еврозоната от 1 януари 2024 г., е акцент на днешното заседание на Министерския съвет.

Това обяви премиерът Кирил Петков, според когото това е важна отправна точка за развитието на България. Точката не фигурираше в първоначалния дневен ред.

Тази сутрин от ИТН остро възразиха, че в коалицията има договорка първо да се направи оценка на въздействието на Планът като се изчаква и анализ на министерството на финансите и на БНБ. 

БСП подкрепя влизането на България в Еврозоната, но само след детайлен анализ и доклад, заяви по-рано проф. Румен Гечев, депутат от БСП. Той припомни и, че левицата има решение на конгреса за приемане на общата европейска валута. В същото време обърна внимание и на различните практики в другите постсоциалистически страни от Източна Европа.

Националният план като документ е готов отдавна, като бе пуснат за обществено обсъждане още миналото лято. България залага като дата за въвеждане на еврото 1 януари 2024 г.

В плана се предлага сценарий за въвеждане на еврото без преходен период - тоест еврото ще влезе в обращение от началото на този период. Предвижда се националните банкноти да се използват успоредно с еврото само за един месец, до края на януари 2024 г.

От датата на въвеждане на еврото всички разплащателни, депозитни, бюджетни и други сметки ще бъдат превалутирани безплатно в евро. За превалутирането няма да има преходен период.

То ще се извършва чрез прилагането на неотменимо фиксирания валутен курс между еврото и лева.

Банките и пощите ще могат да обменят левове в период на 6 месеца без такса, после могат да въведат заплащане за услугата. БНБ ще обменя левове без такси за неограничено време.

За да се стигне до всичко това обаче, Съветът на ЕС трябва да вземе решение, че страната ни отговаря на необходимите условия. Сред тях е изискването за ненадхвърляне на прага от 3% за дефицита и нисък среден темп на инфлацията.

Според наблюдатели България може да има проблеми и с двата показателя.

Страната ни е далеч от максимално позволения праг за държавния дълг - 60% от БВП.

От ИТН засега не коментират решението на кабинета да приеме плана без поисканите допълнителни анализи. БСП също настоява за анализ.

Депутатът от БСП проф. Румен Гечев заяви, че партията подкрепя влизането на България в Еврозоната, но и че всяка страна, която кандидатства или вече е член на ЕС, има право сама да реши кога и при какви условия да стане член на Еврозоната. Така например Швеция и Дания са решили да не се присъединяват след референдум. Полша, Унгария и Чехия също не възнамеряват в близките години да приемат еврото, припомни народният представител.

Според социалистът страната ни трябва да помисли добре къде е България и какви предимства би имала страната, избирайки да влезе в Еврозоната. Освен това, съгласно коалиционното споразумение, решението може да бъде взето само след анализ на БНБ и финансовото министерство. "Докато не видим тези два анализа и не ги дискутираме на коалиционен експертен съвет, няма как да слагаме печат за конкретна дата“, категорично заяви проф. Гечев.

Документът е публикуван тук.