70065 | 17 септ. 2018 | 12:38

Името на Желязков два пъти е замествано в политически бури и двата пъти като "съпътстваща жертва". Костинбродската афера и гръмовен скандал с Реформаторите - са единственият "шум" около Желязков.

Росен Желязков, новият номиниран за министър на транспорта, е едновременно известен и неизвестен. За неговата кариера може да се каже, че е изцяло в сянката на Борисов, в смисъл - близо до премиера.

Желязков е известен, защото отдавна е до Бойко Борисов, а самият Борисов отдавна е в коридорите на властта. Росен Желязков е до него още от времето, когато министър-председателят беше кмет на София.
И е неизвестен, защото не обича да е под прожекторите, въпреки че по едно време му се наложи – това беше при т.нар. Костинбродска афера.

Желязков е единственият обвиняем в скандала с изборните бюлетини, разгорял се в навечерието на парламентарния вот през 2013 г.

Името на Желязков два пъти е замествано в политически бури и двата пъти като "съпътстваща жертва". Освен в Костинбродската афера, той се оказа в центъра на шумен скандал, който Реформаторският блок вдигна на Борисов през 2016 г. Тогава ГЕРБ управлява заедно с десницата.

И в двата случая Желязков се държи като верен войник на партията - запазва спокойствие, мълчи и изпълнява заповедите на началството. За разлика от дедите си по майчина линия, които според написаното за него през 2009 г., са потомци не на кой да е, а на Капитан Петко войвода.

Макар и свързан отдавна с Борисов, кариерата на Желязков започва по времето на Стефан Софиянски като кмет на София.

Софиянски го назначава за главен секретар, а Борисов го оставя на поста, след като поема общината след частичните избори през есента на 2005 г.

Постъпката на Борисов е логична - Желязков е юрист, завършил право в СУ „Св. Климент Охридски“ и към 2005-а вече е натрупал опит в общинските дела.

Може да мине за син кадър, защото започва работа като юрисконсулт на столичния район „Средец“ по времето, когато кмет е Александър Янчулев. Годината е 1993-а – реститутски времена, има много работа за общинските юристи. Желязков става кметски наместник на този най-централен столичен район, след време вече е зам.-кмет на друг тузарски район - „Лозенец“.

Явно уменията му се ценят високо, иначе как би го забелязал Софиянски!

Четири години по-късно Бойко Борисов вече е премиер и като такъв взима Желязков със себе си на „Дондуков“ 1.

Така Росен Желязков става първият шеф на кабинета на премиера Борисов.

След като кабинетът подава оставка през февруари 2013 г., президентът (2012 – 2017 г.) Росен Плевнелиев назначава Желязков за главен секретар на Министерския съвет.

Костинбродската афера обаче за малко да спре кариерния устрем на бъдещия (ако парламентът го гласува) министър на транспорта.
В деня за размисъл на вота през 2013 г. гръмва съобщение за готвена изборна измама – в печатницата в Костинброд (откъдето и идва името на аферата) са отпечатани 400 хиляди бюлетини над разрешените по закон. Те били разпределени за градовете Благоевград, Хасково, Кърджали, Пазарджик, Кюстендил, Шумен, Варна. Печатницата „Мултипринт“ е частна и в нея основен съдружник е общинският съветник Йордан Бончев от ГЕРБ.

Прокуратурата повдига обвинение за престъпление по служба на Росен Желязков, по онова време главен секретар на служебното правителство, заради неупражнен контрол от негова страна върху субекти, имащи отношение към изборния процес.

Впоследствие Росен Желязков е напълно оправдан от съда.

Когато Борисов се връща в премиерския кабинет на „Дондуков“ 1 през ноември 2014 г., Желязков също се връща в правителствената сграда. Премиерът го назначава в политическия си кабинет като съветник по въпросите на държавната администрация и електронното управление.

Роден Желязков ръководи и участва в процесите на изработването на редица концептуални и стратегически документи и програми в областите на електронното управление, местното самоуправление и местната администрация, публично-частното партньорство.

Представлява българската страна в годишните срещи по инициативата за партньорство за открито управление (2011 г., 2015 г.).

Координира българския принос по инициативите, свързани с европейските политики по изпълнението на Европейската програма за Глобален мониторинг на околна среда и сигурност.
Участва в стратегическото планиране и разработването на политиките в областта на държавната администрация и електронното управление.

През март 2016 г. бе предложен от ГЕРБ за председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), но сам се оттегли. За да не бъде единственият кандидат за поста.

Всъщност - след намеса на премиера Борисов.

Заради номинацията на Желязков избухва скандал в тогавашната управляваща коалиция ГЕРБ - Реформаторски блок. Десните виждат в номинацията задкулисни договорки и заради това отказват да номинират свой претендент. Поведението на ДСБ и гражданската квота в групата на Реформаторите вбесява Борисов, който нарежда от Брюксел на ГЕРБ където е в момента, да не участват в избора на шеф на КЗК. Така  Желязков се оттегля.

Няколко месеца по-късно, на 30 септември 2016 г., Росен Желязков оглави новосъздадената тогава Държавна агенция "Електронно управление", която координира всички проекти за софтуер, хардуер, регистри и други системи на държавните ведомства с цел реално работещо електронно управление.

С Решение на Министерски съвет от 20 декември 2017г. е определен за председател на Комисия за регулиране на съобщенията, като решението влезе в сила на 15 януари 2018 г.

На 17 септември коалиционният съвет на управляващите обяви, че го номинира на министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Изводът е следният - цялата кариера на Росен Желязков е трупана в областта на правото, IT-технологиите, модерното административно управляние. И безспорно всичко това ще му помогне в работата и като министър. И не на последно място - името на Желязков не се свързва с корупционен скандал.