23107 | 13 юли 2015 | 13:12

Интервю на Теодора Йолчева за теча на мозъци и съдебната реформа

Акад. Воденичаров, наскоро ваши колеги възроптаха срещу това, че след увеличаването на минималната заплата на 1 юли портиерите в БАН вече получават колкото един технически сътрудник. Как при това положение ще ги убедите, че има смисъл да се посветят на науката, да останат в България?
- Заплатата на млад учен в академията е 440 лв., заплатата на доцент - 660 лв., на професор - 750 лв. Това са обидни суми. Опитваме се от много години да решим този въпрос по някакъв начин, но няма разбиране. Миналата година бюджетната субсидия е била 75,3 милиона лева, в момента е 72 милиона. Когато се повиши минималната работна заплата, изведнъж стана ясно, че на някои институти няма да са им достатъчни парите, за да изплащат възнаграждения на служителите си.

- За кои институти става дума?
- Без да изреждам поименно, засегнати ще са около 10-11 от структурите на академията. Това ме тревожи, но за мен големият проблем остава друг.

- Какъв?
- Говорим за иновации, за интелигентен растеж, за икономика на знанието, но никой не мисли кой ще го прави? При сегашните условия много малко хора биха се занимавали с наука. Те или си вземат куфарите и заминават в чужбина, или стават юристи, икономисти. Избират всякакви други професии, но не и на учен. Смятам, че държавното управление трябва сериозно да се замисли и тревожи за това кой ще се занимава с наука след време. Академията има за основна задача не само да е национален изследователски център, но и да подпомага с експертиза властта. А как ще се случва това след години, след като в момента само около 3,5% от учените са под 35-годишна възраст?

- Колко са „изтеклите“ навън? Имате ли собствени разчети?
- Преди няколко години водехме статистика, че между 30 и 50 души годишно ни напускат, за да отидат да работят в чужбина. Говорим за строеж на технопаркове, иновационни центрове, купува се техника. А кой ще работи с нея?!

- Обсъждали ли сте тези свои тревоги с образователния министър проф. Тодор Танев?
- Многократно сме коментирали тези теми, но не министър Тодор Танев определя бюджета за наука. Поставил съм този въпрос пред парламентарната комисия по образование и наука, поставил съм го в пленарна зала. Към момента никой не е обсъждал с мен как ще стоят нещата в бюджета за следващата година. Но нека хората не си мислят, че ние в БАН само искаме по-големи заплати, а не даваме нищо отсреща. Подготвили сме програма, която предвижда, ако нашето заплащане стане нормално, и условията за атестиране да станат много по-строги. Преди 40 години, когато аз постъпвах в академията, за да станеш научен сътрудник, се минаваше през 4 етапа на подбор. В момента приемането на млади колеги става по доста по-улеснен механизъм. Но има и друго - по времето, когато аз станах научен работник, сътрудниците в академията получаваха по-висока заплата от тази на инженер в производството.

- Но парите не са единственият стимул човек да се посвети на науката, нали?
- Да, но как да привлечеш в момента някой млад човек със заплата 440 лв., при положение че иначе стартовото възнаграждение за начинаещ инженер в индустрията е 800-1000 лв.? Нека правителството, Народното събрание се замислят след време кой ще бъде научният център на България, ще има ли изобщо научен център, кой ще бъде експертът на управляващите. Ние в БАН от своя страна поемаме отговорност, че може да поддържаме много високо ниво, да подберем най-добрите хора, стига те да бъдат финансово мотивирани. Ситуацията е тревожна и за по-възрастните колеги. Те няма на кого да предадат знанията си, да предадат научния си подход, международните си контакти. А това е от най-ценните неща, с които разполага един професионалист от нашите среди.

- Много от младите, а и от по-опитните учени гледат с надежда към Оперативна програма „Образование и наука за интелигентен растеж“. Как ще помогне тя?
- Ще ви кажа нещо, което много точно отговаря на вашия въпрос. Преди шест месеца на визита в БАН беше проф. Ан Гловър, научен съветник на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу. Проф. Гловър изнесе много интересна лекция, посветена на научноизследователската дейност, и каза дословно: „Ако някой ви каже, че с пари по европейски програми се прави наука, той не говори истината. Парите от Брюксел са само глазурата върху тортата. А основната част на тортата трябва да идва от държавното финансиране.“

- Много от колегите ви се надяват със средства от програмата надниците им по европейски проекти да се доближат до тези на чуждестранните им колеги. В момента разликата е между 10 и 17 пъти.
- Такива преговори действително се водят. Но нека изчакаме да приключат, преди да коментираме.

- Казвате, че държавното финансиране трябва да е водещо. Но сред много хора продължава да битува схващането, че БАН е остаряла, ретроградна структура, без особена добавена стойност за икономиката и обществото.
- Това не отговаря на истината. БАН създаде до този момент 15 академични центрове в цялата страна. До няколко седмици предстои отварянето на още два - във Варна и в Смолян. Ние сме сключили договори с всички водещи университети в страната, с градските управи, с фирми и работим по съвместни проекти. Не мога да си представя по-добра връзка с учени, бизнес, местна власт. Създадохме и университет за ученици. Доскоро нещата се развиваха главно в областта на математиката и информатиката. От миналата година обаче математикът акад. Петър Кендеров прави конкурси във всички природни науки. Събрахме финалистите при нас. Появиха се изключителни деца - таланти в областта на физиката, химията, биологията. Тази година сме си поставили за задача във всички локални центрове да направим подобни конкурси.

- Защо?
- Смятам, че не беше добра практиката, в която добрите ученици трябваше да помагат на слабите и всички да са еднакви. Децата, които имат заложби, трябва да бъдат подкрепяни, за да се развиват по-бързо. Работим с колегите от висшите училища - немалко от учените в БАН преподават в университети.
Разработихме насоки за развитие на страната, които са внесени в Народното събрание. Обсъждаме ги и по региони и срещат подкрепа. Гордеем се със сътрудничеството си с Македонската академия на науките - вече два пъти чествахме светите братя Кирил и Методий заедно. Предстои ни и съвместна научна конференция, на която ще бъде обсъждана годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Ще пътуват някои от най-добрите ни историци, а от македонска страна ще присъстват шестима от най-изтъкнатите им изследователи. Представители на политически партии няма да има. Работата на учените е да отварят врати.
В следващите седмици ще започнем няколко други национални проекта. Един от тях е свързан с историята на България, който ще е съвместен между 21 института. Свързан е с наследството на траките по нашите земи. Скоро предстои да обявим подробности около тази наистина мащабна инициатива.

- Подобри ли се според вас връзката наука - бизнес?
- Изключително. С много от водещите индустриалци сме членове на клуб „Добри Желязков-Фабрикаджията“, обсъждаме различни теми, мерки за подобряване на стопанския живот, работим заедно. Отворени сме към всички. Дори и в най-прекия смисъл - в Голямата зала на академията почти всяка вечер има концерти, научни форуми, чествания.

- Ако се върнем към университетите за ученици, не ви ли е тъжно, че и за тях, и за възпитаниците на повечето ни елитни гимназии емиграцията като че ли все повече се очертава като единствения смислен изход?
- Вие смятате ли, че една държава, която няма строго определени правила, не ви гарантира социална сигурност, законите не се прилагат в цялата си сила, е добро място за живеене?

- Не.
- Това са факторите, които гонят младите хора.

- Проблемът ни, казвате, е, че България ражда качествени хора, а не съумява да ги задържи.
- Пътувам много, срещам се с хора, напуснали България. Казват ми често: „Не можем да се впишем тук, където сме в момента. Ако у нас нещата станат нормални, връщаме се веднага.“ Нашата задача в момента е да станем нормални по европейските стандарти - не само в социален план, но и като взаимоотношения между държава и граждани.

- Каква според вас е най-голямата пречка за постигането на тази нормалност?
- Има много бариери за реализирането на инициативните българи, и то административни. Следващият фактор е в големия въпрос, който в момента се дискутира: съдебната система. В изминалите 20 години голяма част от икономиката на България беше унищожена. Има хора, които са направили това нещо, които са отговорни. Е, поне на един от тези хора, които разрушиха предприятията, нещо случи ли му се?! Сключиха договори, в които има записани условия: пет години да задържи броя на работниците и да не сменя профила на предприятието. Но какво се случи? Какво се случи с „Балканкар“, който произвеждаше 20% от електро- и мотокарите на света? Какво стана с националната авиокомпания? Какво стана с „малките“ блокове на АЕЦ „Козлодуй“? Ако изредя целия списък, ще уморим хората. Ето, това са нещата. Те са простички, но трябват воля и национално съгласие.

- Като председател на БАН избягвате да вземате страна в политически спорове. Вярвате ли, че трябва да се реализира предлаганата от правосъдния министър Христо Иванов реформа?
- Аз не съм специалист по право и не мога да оценя предложената от него реформа. Смятам, че сегашният начин на правораздаване, сегашното отлагане на делата с години показват, че липсва нормална процедура, при която в обозрим срок да бъде приключено едно дело. В сегашната система има силно влияние при вземането на решения, които възмущават обществото.