66948 | 3 ян. 2025 | 10:11

Оказва се, че механизмът за разследване на Обвинител №1, никога не е имал за цел установяване на истината, а да служи като инструмент за дискредитиране и евентуално елиминиране на някой неудобен главен прокурор, какъвто в момента се оказва Сарафов.

По-малко от две седмици останаха до 16-ти януари, денят на изслушването на Борислав Сарафов пред ВСС и избора му за нов главен прокурор. За мнозина датата се оказва сакрална не само за съдебната система, а изобщо за политическата перспектива пред страната, изпаднала в невиждана четиригодишна изборна спирала, която руши една след друга институциите и доведе до срив в държавата, сравним единствено с периодите на нейната окупация и чуждо владичество.

Предстоящият избор на следващ главен прокурор от Висшия съдебен съвет видимо не е въпрос, който вълнува обществото, което има да решава жизнено важни проблеми за своето съществуване. В противовес на това една малка групичка политици са се превърнали в противници на независимата и силна прокуратура, станала тяхна политическа мишена повече от две десетилетия. 

Колкото хората да не ги интересува номинацията на Борислав Сарафов, толкова неговите противници се опитват да натрапят темата за избора му. По два начина - през официалните преговори за евентуално коалиционно управление, т.е. през парламентарни еквилибристики, и по втория начин – чрез нечистоплътна, жълто-кафява и унизителна за всички нас като общество кампания срещу личността на и.ф. главен прокурор.

Днес ще се спрем на „втория начин“, който фактически показва колко неудобна и плашеща задкулисните политически, икономически и криминални кръгове е кандидатурата на човек от системата за главен прокурор.

Борислав Сарафов се оказва поредният магистрат, който е превърнат в мишена на кампания по дискредитиране и очерняне. В тази кампания вече са включени близките му – бившата му съпруга, големият му син, дори и невръстните му деца. "Бентът" се отприщи преди 

повече от месец, когато стана ясно, че ВСС има намерение да изпълни конституционното си задължение и да доведе до край процедурата по избор на титуляр за главен обвинител, стартирала още преди година и половина.

И се започна... В (полу)анонимна фейсбук-общност, свързвана с партийни лидери от „Да, България“, се появи снимка на полицейски автомобил пред столично училище. Към снимката имаше текст, според който този автомобил „пазел“ невръстните деца на Обвинител №1. Очевидно партийният комсомол не си беше направил труда да провери и да установи, че от доста време рано сутрин пред много столични училища има „засилено полицейско присъствие“, изразяващо се в 1-2 полицейски служители, които се опитват да регулират трафика.

Тази, на пръв поглед, безобидна закачка със Сарафов идва да покаже, че противниците му са готови на всичко в името на сакралната цел – да имат „наш главен прокурор“, каквито мечти публично споделяше в края на 2021 г. току-що встъпилият като министър-председател Кирил Петков. Мръсно и долно е да внушаваш омраза към публична личност, особено, когато намесваш малките му деца, но в това отношение българската политика не познава граници. А пък Кирил Петков и компания са показали, че пред нищо не биха се спрели, след като дори и незаконен арест на лидера на опозицията спретнаха.

Но това не е нищо. Повече от месец, отново във фейсбук, тече координирана кампания, чиято цел е „отстрелването“ на единствения кандидат за главен прокурор -  отново през неговите близки. Не по законови причини, а по „морални“. Последното се налага, защото поръчителите на кампанията и нейните преки изпълнителни напълно съзнават, че ползват данни от извършени проверки на институции, по които не е установено нищо нередно. Това обаче няма никакво значение. Във времената на постистината на обществото се представят манипулативни и фалшиви внушения, очевидно целящи да дискредитират публично иначе изрядния Сарафов, както това установиха всички проверки. 

В края на мандата на предходния главен прокурор Иван Гешев, депутатите въведоха дълго желания от либералната общност у нас „механизъм за разследване на главния прокурор“. По същество това е начин за политическо и задкулисно влияние над ръководителя на държавното обвинение, невиждан в правния мир по света.

Борислав Сарафов се оказа първият клиент именно на този инструмент, по силата на който за последната година той е бил във фокуса на трийсет проверки! 30 проверки! Съобщи го в интервю за „24 часа“ специално назначеният прокурор Даниела Талева, която всъщност е съдия, както поискаха от „Да, България“ - независим съдия да проверява Обвинител №1, за да няма зависимости. Този ad hoc прокурор проверява всичко - дори и данни в публикации, свързани с имоти на близки на Сарафов. И те представят документи за заплати, за кредити, за участия в търговски дружества, за всичко... Данъчните също проверяват главния прокурор и близките му.

Проверката на специалния прокурор е всеобхватна и категорично установява, че нарушения няма. Не само по този казус, но и по други, част от които обществено известни като снимките от „Осемте джуджета“, на които се вижда Сарафов с бившия следовател Петър Петров/Еврото. И по този казус се потвърждава тезата, че в разгара на конфликта между Гешев и Сарафов, снимките са използвани в опит за натиск от първия спрямо втория. Самия Сарафов отдавна бе обяснил, че се е оказал жертва на оперативна комбинация и е посетил заведението със съпругата и малкото си дете, без да подозира, че ще попадне в "клопка".. Показанията на свидетели в първоначалния момент очевидно са били взети под натиск, а разследващият главния прокурор съдия-прокурор прави повторни разпити. И установява фактите - че като директор на Националното следствие Сарафов няма как да не се е познавал с бившия шеф на Столичното следствие, но никога не е бил свързван с „Осемте джуджета“, и когато си вижда случйно с него, няма как да не му подаде ръка, което бе запечатано на снимките.

Това, че специалният прокурор Даниела Талева прекратява тези две проверки срещу Сарафов, както и всички останали по простата причина, че няма нарушения, още по-малко престъпления, днес се оказва голям проблем. Това идва да покаже, че механизмът за разследване на Обвинител №1, никога не е имал за цел установяване на истината, а да служи като инструмент за дискредитиране и евентуално елиминиране на някой неудобен главен прокурор, какъвто в момента се оказва Сарафов. 

Мръсната кампания не спира дотук. Тя взима новата си жертва. Назначената за ad hoc прокурор съдия от Софийски градски съд Даниела Талева е следващата мишена на постистината. Вече изниква въпросът - кой ще я разследва нея? Според жълтопаветната общност тя е „изпрала“ Сарафов и така му осигурила безметежен избор за главен прокурор. Оказала се „Снежанка“ в „Осемте джуджета“ – подобни клетви се леят в социалните мрежи по адрес на магистрата само, защото си е свършил работата по закон.

Фактите и истината днес нямат значение.

Скоропостижно, спешно, извънредно, на 31 декември, часове преди Нова година от сайта BIRD публикуваха самото постановление на Даниела Талева, с което тя заключава, че бившата съпруга и големият син на Сарафов имат легални доходи от трудови договори, напълно нормални ипотечни кредити, свързани със строителство и продажба на имоти и т.н. Ако човек прочете не постановлението, а статията към него ще си помисли точно обратното - въпрос на интерпретация и постистина. Явно авторите на кампанията срещу Сарафов, стартирала от публикации от протестъркото сдружение БОЕЦ, отдавна са имали въпросното постановление, както и цялата преписка. Как и защо материали от прокурорско разследване са станали достояние на споменатите, е отделна тема, но това потвърждава тезата, че се касае за мръсна кампания, в която „всичко е позволено“, дори когато е против правото и законите. 

А защо на 31-ви декември?

За да може в коалиционните преговори да се извиват ръце. Поръчителите на компромати от „Продължаваме промяната“ очевидно смятат, че така ще дадат по-силни козове на ДСБ и „Да, България“ в опитите им да изнудват представителите на ГЕРБ. Разбира се, постът на главен прокурор е важен и за него винаги има и други кандидати, които обаче публично не искат да го заявят, но биха направили повече от необходимото, за да отстранят фаворита, смятайки, че така някога може и да бъдат забелязани и дори издигнати като кандидати.

Прави впечатление, че опитът Сарафов да бъде дисредитиран медийно, този път имаше ограничен ефект. Неверните внушения и манипулации, с малки изключения, не пробиха във водещи онлайн издания и в печата, още по-малко във водещите телевизии и радиото. Логично, опитен журналист би установил истината, както и какво се цели с манипулативното й изкривяване през маргинални общности.

Атаката срещу Сарафов е симптоматична.

Именно, защото е маргинална, основана на изопачаване на проверени обстоятелства, при това от нарочно създаден за целта орган.

В същото време е опасна, защото показва, че дори и когато си изряден, можеш да бъдеш очернян, само защото си неудобен на определена група политици и най-вече на техните икономически и криминални ментори. Това е симптом, който показва колко далеч в разрушаването на авторитети, а и на общественото доверие в институциите са стигнали онези кръгове, които години наред се опитват да внушат, че са крайната морална инстанция, раздавайки сертификати за интегритет за удобните и изливащи катран върху неудобните. 

Прави впечатление, че изпълняващият функциите главен прокурор демонстрира желязно самообладание. Сарафов нито веднъж не си е позволил да легитимира морално капитулиралите си душмани, ползващи пощенски кутии за клевети в опитите си чрез нелегитимни цели да се доберат до върха на прокуратурата.

Заради това и дори протест срещу кандидатурата на Сарафов няма. Това, което се случва всяка сряда пред Съдебната палата, организирано от „Правосъдие за всеки“, има по-скоро обратен ефект. Да събереш 15-20 души, за да им повтаряш мантри за „реформа“ е тъкмо толкова несъстоятелно, колкото и нелепото внушение, което Ивайло Мирчев от „Да, България“ веднъж пробва да направи, че Сарафов се бил срещал с лидера на ДПС-НОВО НАЧАЛО. Обвинител №1 опроверга този лъжа, която трябваше да внуши, че прокуратурата атакувала опонентите на Пеевски – Кирил Петков, Асен Василев, Лена Бориславова и сие.

Самият Мирчев обаче не каза нищо за едни други срещи, за които пък Пеевски твърдеше, че Сарафов е провеждал с Христо Иванов. Срещи на уиски и фъстъци, на които са били обсъждани опции за заместници на главния прокурор.

Дали, ако Сарафов беше направил Андрей Янкулов, Владислава Цариградска или някои друг – посочен от Христо Иванов - за свой заместник, днес щеше да бъде обект на такава очерняща кампания от  шепа улични наемници? Не, разбира се!

Да, Сарафов се среща. Вижда се с кого. Досега не е имало друг главен прокурор, който да е бил толкова добре приет от американските ни партньори. Миналата година той два пъти беше във ФБР и има покана отново да посети Бюрото в следващите месеци. На крака в Съдебната палата за съвместни изявления отиде лично посланикът на САЩ в София Кенет Мертен. Все знаци, че кандидатът за титуляр на поста главен прокурор се ползва с доверието на чуждите служби, които имат достатъчно добри механизми за установяване на интегритета на тези, с които си сътрудничат.

Именно това задълбочаване на партньорството, демонстрирано от двете страни в рамките на последната година, се явява заплаха за тези, които ползват нелегитимни средства в опит да дискредитират кандидатурата на Сарафов.

От всичко това идва и логичният въпрос – кой се страхува Борислав Сарафов да е главен прокурор? И отговорът е ясен.