53801 | 17 юли 2015 | 13:00

Като нема мангизи, и полицаите нервничат

От уважение към читателите на вестник „Преса“ някои изрази и думи са редактирани.

Сега съм на морето. Лятото е по-добро тука. През деня си печа циците, вечер ги сервирам по тая алея. Нали виждаш, мъже, колкото щеш. Слънчев бряг е фрашкан с навитаци. На Околовръстното в София - свирката петнайсет лева. Тука трийсе. Чукане за половин час - шейсе. За час - сто. Ама некои ги работим на евро. Имаше англичани миналото лято. Дашни, братче. Сега намалеха. И руснаците ги нема. Руснаците чукаха като бесни. Тука и полицаите по-така. Правят се на разсеяни. На Околовръстното, като ни гепят без документи, ни държат на "трамвая“ в районното цела нощ. На Околовръстното цакаме пияните. Щом некой ми замирише на алкохол, го работим двойно. Слизам от колата, давам знак на полицаите. Ей, оня смърди, викам. Настигат го. Надуят сирената. Гепват триста кинта. За да не го изтипосат в районното. Кат немаме работа, кофти. Щом некой началник иде на проверка, ни вкарват в колата и айде на „трамвая“.

Сутринта ни пускат. Имам къде двайсе протокола, че движа без документи. Чукането на Околовръстното е тъпо. В колата. Изръбвам се от скоростния лост. Веднъж един спря с мерцедес. Най-после широка задна седалка.

Спалня, братче. Как започнах ли? Покрай сестра ми. Тя си показваше циците под Камбаните. Бая строежи тогава. Все баровски. Сега вдигнаха едни дувари. Зимъска сутеньорите ни палеха автомобилни гуми. Да си греем баджаците. Цела „Младост“ ни гледаше. Със сестра ми, с три години по-голяма от мене, имахме парола - да не делкам със сутеньора й. Цело лято работех само за мене. Докато нейният ни гепи. Спука я от бой. А мене ме маризи с ритници. В кръста. Имам проблеми с бъбреците.

Та кака, щом влезе в колата на некой клиент, му вика: искаш ли едно по-младо, по-русо от мене. Ние сме руси, понеже майка не знае от кого сме. И тя проститутка. Ние сме от Ботевград. В началото майка ни караше на Околовръстното с нейния опел. Обаче ни гепиха. Мариз. И даваме всичко на сутеньора. На нашия жената, като се приберем вечер в къщата му, там спим със сестра ми, ни вкарва в банята и бърника по дупките. Да не сме скрили някоя петдесетачка. Със сестра ми криехме в една хралупа на едно дърво там, над Камбаните. И като се качи в колата, сестра ми
вика: „Коте, искаш ли едно по-младо?“ Кой не иска младо. И ми дава знак. Изскачам от храстите. Кака ми лъже, че съм на шестнайсе години. Бех на четиринайсе, кога започнах. Бе да не те пунтирам, журналист. Бех по-малка. Майка
тръгна за Германия, там гепваше. Като нема кого да обере в метрото, отива на пиацата. Не се върна. Залъга некъв италианец. Богат дъртак. С оная работа си докара живота. Вика: отваряйте си очите. Дори като правите свирка, си отваряйте очите. Богатите обичат да се правят на бедни.

Верно, да ти кажа. На Околовръстното спират едни лъскави. Познавам баровец. И политик обслужвам. Идва най-вече в петък.

Едно чукане в хотела в Герман - сто кинта. Представяше се като некъв доставчик. Обаче го мернах по телевизията. От парламента. Обича да говори. Смени хотела в Герман. Много тъжен хотел, вика. Забранено е да ходим по адреси. При всеки курс докладваме къде отиваме. В храстите или за час в хотела. Разни от общината ни запушват черните пътища. Карат камиони с пръст. Ама в нашата работа все се намират пътища. Сега сме по черния път след разклона за Лозен. Нашите сутеньори паркират там край магазина за строителни материали. Ще видиш седем-осем коли. Все идат нови колежки. С некои се познаваме от Ботевград.

И като надух корема, работех до седмия месец. Некои обичат да чукат бременни. Коремът ми огромен, вижда се отдалече, тия спират не пред колежките, а пред мене. Извратеняци колкото щеш. Един ми свършва в обувките. Чука и ми мирише обувките. Един идва с едно сандъче с инструменти. Младо копеле, яко. Съблича се. Отваря сандъчето. Първо иска да го почна с камшика. По-силно, вика. Понякога се изморявам, да ти кажа. Човъркам го с отвертка, млатя го с чук. Носи си едно длето, дращя го по задника, до кръв. Все цапаме в хотела. Стана скандал. Кой ще ви пере тия кървища, бе, вика собственикът. Оттогава се мушкаме край реката, имаме едно скрито място. Там нашият крещи, колкото му душа иска. А аз млатя, млатя. Никаква жал.

Бия ги с кеф, да ти кажа. В Италия имах такива извратеняци. Един си го млатех цело лято край Бари, накрая хвана инфекция и му отразяха десния крак. Не се отказа. Куцук-куцук с патерицата. Добре, че отслабна. Триста евро за единия мариз. Докара и некъв приятел. Бия и двамата, а тия си го вкарват и вадят. Вземам камшика. Носят си го. И като ги зашаря по смръдливите гъзове, кеф. Тръгват си сини, окървавени. И ми цакат на час триста евро. Накрая, преди да си наместят гъзовете в гъзарските коли, се целуват в устата. Знам, че преди да се приберат вкъщи, отиват на лекар. Те са ми казвали. Викат: вие от Източна Европа биете най-яко. Да, бе, хиля се, отмъщаваме си. Напуснах Италия заради извратеняк. Влюби се в гъза ми. Такъв гъз, вика, нема в Италия. Бе я си гледай работата! А той: проститутки, такива. Тъпи български проститутки. Тъпата българска проститутка си
личи отдалече. На лицето ви е изписано. Никога нема да си уредите живота. Ей такива ги пускаше.

И като стигнах осмия месец, напуснах Околовръстното. Чакай да ти покажа... Да, нов смартфон. Виждаш ли дъщеричката? Красавица. Прилича на баща си. Не, не е циганин. Само мургав малко. Плащаме на жена да я гледа. Да, изкарваме добри пари. Вкарахме в групата още две момичета от Ботевград. Трите работим за него. Той доволен, те - доволни. Делкаме. Понякога им дава, колкото реши. Ма тия циганьорки, ей там едната, цицорести, изрусени, избелени, не им пука. Викат, че са доволни от морето. Кой им го дава! На клиента викат: тенът ни е от морето. Пияните англичани, ако не падат от балконите, падат по циците. Ма това лято, казах, бедна му работа. Закъсахме, мамка му. Нашият всека вечер ругае. Румънците - скръндзи, ти казвам. Нема по-голема скръндза от тия мамалигари. Повечето идват семейно. Семейните немат навик да кръшкат. Бъз! Да
не ги гепят. Най-палави са си наште. Ударят десет шота и айде. Ма в лева.
Нищо, крещи нашият, пак са пари. Как ще издържим до края на сезона, не знам. Пък и като нема мангизи, и полицаите нервничат. Проверки, проверки. Като тръгнат от районното, нашите получават сигнал, плащат си на едни от районното да съобщават, и ние, хоп, в храстите или се набутаме в кафенетата отсреща. Ближем по една вода и чакаме да се изнесат.

И к'во да ти кажа, собствениците на кафенета не ни гонят. Като не работим на алеята, сме на техно разположение. Все ни намират по некой клиент. После кафеджиите искат да делкаме. Ако некое пиколо ни звънни от некой хотел, влизаме като гостенка. Клиентът си доплаща 30 евро на администрацията. Чисто, платено. Най-хубаво е за цела нощ.

А, ние немаме месечен цикъл, бе! Гълтаме хапчета. Има и едни швейцарски гъби. Не мож позна, че сме в мензис. Приличам ли ти отдалече на проститутка? Да? А, това е, защото съм си проститутка отвътре. Доброволно влязох. Не им вервай на твойте журналисти, че ни млатят, за да работим. Ми! Всички сме на доброволен колективен договор. Хайде, не се смей. Виждаш ли оная пред шадравана? Конкуренция от Гърмен. Мамка й!