36303 | 20 март 2016 | 09:43

За 26 години от „Позитано 20” не припознаха левите турци за своя територия. Казвайки, че ДПС е етническа партия, ние се оказахме по етническа партия от тях. Къде бяха нашите послания към тях? Огорчавал съм се много пъти по време на изборни кампании – дире

Назми Мюмюн е роден на 30 май 1950 г. в с. Млечино, община Ардино. Завършил е педагогика и психология в Пловдивския и Софийския университет. Член е на Националния съвет на БСП. Ръководи работата с изселническите организации и връзките с Народно-републиканската партия (CHР) В Турция. Зам.-председател на Областния съвет на БСП в Кърджали.


- Г-н Мюмюн, известен сте и с това, че подарявате портрети на Васил Левски  на различни хора – управници, полицейски шефове, общественици, учители, обикновени хора, общо над 200 портрета.  Защо го правите и как хората приемат жеста ви?
- За мен Васил Левски е най-светлата личност в съвременната българска история. Идеалист, човек със силна вяра, дръзнал да се противопостави на огромната машина на Османската империя. Той е вярвал в народа си, в неговата сила - нещо, което сега липсва на съвременните ни политици и държавни мъже. Подаряването на портрета му за мен е знак на уважение и скромно напомняне, че ако сме истински патриоти и родолюбци, трябва да спазваме заветите на Апостола на свободата.
На някои хора наистина може да се стори странно, но Левски е един от националните ни герои, които се възприемат безрезервно от българските турци. Най-подир - и заради така силно бленувания и от нас стремеж за онази чиста и свята Република, в която няма да има разлика между българи, турци, арменци, цигани и т. н., че всички ние ще живеем в мир и сговор и ще бъдем равни пред закона. Това мое отношение от години ме провокира да заставам с наведена глава пред паметника на Левски в центъра на Кърджали на двете паметни дати – 19 февруари и 18 юли.   
Повечето от потретите съм подарил на български турци. Нито един от тях не е реагирал негативно, всички са ги приемали с благодарност и са ги поставяли на лично място.

- На кого подарихте последно лик на Апостола?
- Един от последните два – голям формат и специално изработен, подарих на виден кърджалийски предприемач. Другия - на човек от средната класа. И двамата са етнически турци. Ако обиколите градовете и селата в районите, където живеят български турци, на много места ще видите закачени портрети на Левски - не от куртоазия, а защото искрено го обичат и му се възхищават. На много места редом до лика на Апостола ще видите и портрета на Ататюрк (б. р. – Кемал Ататюрк, основател на Република Турция). Това съчетание в голяма степен обяснява разбиранията и идеалите на българските турци.
 
- Вас така ли ви възпитаха в семейството – в уважение към Васил Левски и в обич към България?
- Израсъл съм в многолюдно семейство. Ние сме седем братя и сестри, от които аз съм най-малкият.  Прадядо ми, хаджи Мустафа, почина на 110 години, когато аз бях на 16. Помня и дядо Мюмюн. От покойните ми родители, от по-големите ми братя и сестри, от целия ми род никога не съм чувал нито една дума срещу България, срещу българския народ, срещу общата ни държава.
Всички те скромно строяха заводите, фабриките, пътищата на майка България, бяха високодобивници на отглеждането на висококачествен ориенталски тютюн, бяха награждавани многократно с медали. Аз израснах на тютюневата нива, подир кравите, овцете, козите. След майчиния език - турския, на 15-16 години започнах  да говоря и български.
Да, така ни възпитаваха родителите – да ценим и обичаме България. Така ни възпитаваха и нашите учители в Родопите – от чина на първокласника, през техникума и в университета. Това и сега е моят личен избор, моите ценности и основата, върху която съм се изградил като човек. Мога да отида на детектор на лъжата и да се съревновавам по патриотизъм с всеки етнически българин, който е истински патриот. Защото има и немалко патриотари, измежду тях - и мои „другари”. Изграждането на светогледа започва от семейството, но трайните последици са резултат и от обществените отношения.

- Как ще коментирате спора за „робство”, „съжителство”, „традиции”? Усещате ли покачване на градуса на етническото напрежение?
- Ако беше жив Левски, убеден съм, щеше да ни накаже за нагнетяването на етническо и социално напрежение от политици на национално ниво, членове на почти всички партии, които го правят  къде открито, къде с бездействие или с мълчание. За съжаление, това го има и по региони като Кърджали. На политическата софра не се предлага разумен продукт, а се размахва етническата карта.
Според мен въпросът за „робството”, „владичеството”, „игото”, „съжителството”, „господството“ трябваше да отклони вниманието от  доклада на Европейската комисия за България. Търсеше се сензацията, а не безпристрастния прочит на историята, наблягаше се на разделението, а не на обединяването на нацията. Немалко от изказващите се изпадаха в ненужни емоционални страсти. Българският народ е съставен от хора с различен етнически произход и вероизповедание. В интерес на всички нас е да имаме обща кауза и заедно да я защитаваме. А няма по-голяма кауза от свободата и добруването на нашата родина.
За съжаление, в бедното ни общество има много отчаяни хора, невиждащи перспектива и сигурност поради неработещата икономика и липсата на растеж. Затова възникват агресивни процеси, които противопоставят хората.
Много мои приятели мюсюлмани споделят, че има открити и прикрити форми на дискриминация, недоверие към кадри от малцинствата в държавни институции – съд, прокуратура, полиция, военни, ДАНС, в политическите формации. Нито една партия, извън ДПС, не се довери на етнически турчин да заеме национално отговорен пост и да привлече тези хора. На шега турците ми казват: „Значи сега, като няма съжителство в България, ние, турците, сме под българско робство”.

- Така ли е?
- Не, но случилото се с този измислен дебат трябва да ни е за урок – никога да не поставяме под съмнение националните идеали и интереси.

- Вие сте член на Националния съвет на БСП. Простихте ли за възродителния процес преди 1989 г.?
- Аз три мандата съм член на НС на БСП. От сърце благодаря на моите партийни другари за високото доверие. В края на 1984 г. и началото на 1985 г. смяната на имената беше наложена от държавата. Тогава бях на партийна работа в района на община Ардино. Хората плачеха. Плачеха и моите братя и сестри, моите роднини.

- Вие как се казвахте в онези години?
- И за мен бе трудно, но подчинявайки се на тогавашните реалности и идеология си избрах нови имена  – Владимир Романов, съпругата ми – Наталия, дъщеря ми – Елисавета. И днес някои от моите съграждани – етнически турци, се обръщат към мен с името Назми Романов. Не им се сърдя, аз съм един от тях.
Освен трудолюбиви нашите турци са миролюбиви – те временно преглътнаха огорчението, въпреки голямата болка и се подчиниха на държавната политика. Много хора споделяха, че не приемат наложените им имена, забраната за турския език, обичаи и традиции. Но изпълняваха каквото се казваше в червения бюлетин за корена, за внедряването на българските традиции и порядки. Част от интелигенцията слушаше чужди радиостанции и се осведомяваше за насилствената асимилация в България. Хората не вярваха, че този „възродителен процес” ще продължи. Така и стана. През 1989 г. се отвориха границите и започна  „Голямата екскурзия”. За броени часове хората взеха своето решение. Имаше огромна тъга и болка, че са принудени да напуснат Родината си и родните си домове.
Нашите съотечественици са благородни, великодушни. Да, обидата трудно ще изчезне от сърцата на българските турци, но в тях няма злоба и желание за мъст. Грешката се осъзна и партията възстанови имената на българските турци. Държавата се извини, извиниха се Георги Първанов, Сергей Станишев, Петър Стоянов.

- Напоследък много се говори за дейността на Дианет в България. Има ли от какво да се опасяваме в тази връзка? Мнозина не одобряват факта, че институция на чужда държава контролира мюсюлманите в България.
- Ако нашата държава е силна и обезпечена с финансов ресурс за всички религии в България и отговаря на техните потребности – имоти, обучение на религиозни кадри, училища, учители и други, няма да има нужда от помощи от други държави В този смисъл проблемът е изцяло на нашата държава.
Бил съм много пъти в Турция, посещавал съм българските църкви в Истанбул и Едирне. Приятел ми е Александър Чъкърък, който се грижи за двете църкви в Едирне. Знам със сигурност, че турската държава финансира ремонта на двете църкви „Свети Георги” и „Св. Св. Константин и Елена” в Едирне, а община Истанбул – ремонта на желязната българска църква „Свети Стефан”, възлизащ на милиони евро.  Това е естествено и нормално.
В глобалния свят предразсъдъците трябва да отстъпят на взаимното подпомагане, уважение и доверие. България и Турция са съюзници, приятелски настроени държави. Турският народ храни уважение към нашия народ и много българи, които отидат на почивка или екскурзия в Турция, се убеждават в това. Има една стара поговорка –„Добрият комшия е повече от брат”. В нея има много истина и мъдрост.

- Чух нещо твърде любопитно – че всяка жена от семейство на български турци, които са се изселили в Турция, получава пари, за да не работи, да гледа децата си и да носи забрадка. Вярно ли е това?
- Мисля, че е дезинформация. Нашите изселници са светски, републикански, европейски настроени. Няма как жените да се съгласят на това и мъжете не биха приели такава „ценност”.

- Силно впечатление на 3 март в Кърджали направи отсъствието на главния мюфтия при традиционното пиене на кафе на кмета, попа и мюфтията. Как тълкувате Вие този знак?
- Не съм убеден, че има преднамереност, познавам добре мюфтията и отец Петър. Не бива да даваме превес на подозрения, съмнения и други отрицателни нагласи. Продължавам да вярвам, че мюфтията г-н Бейхан Мехмед е достоен човек.

- През декември миналата година призовахте БСП да започне да привлича верни на социалистическата идея млади турци и да помага за израстването им. Чуха ли ви? Не сте ли твърде голям идеалист, тъй като в последните години идеите сякаш загубиха значението и притегателната си сила, поне у нас?
- За голямо съжаление и аз като Вас се питам защо хуманните, социалните, социалистическите идеи не намират по-широка хранителна среда.

- Защо според Вас?
- Според  мен основната отговорност е на субективния фактор. За 26 години от „Позитано 20” не припознаха левите турци за своя територия. Казвайки, че ДПС е етническа партия, ние се оказахме по етническа партия от тях. Нито един български социалист , който е етнически турчин, не е заемал отговорен пост в ръководството на партията. Да не говорим за народен представител, министър, зам. министър, областен управител, кмет на община и т.н. Къде бяха нашите послания към тях? Огорчавал съм се много пъти с нашите знаци по време на изборни кампании – директно и индиректно сме се разграничавали от  турците, които искат да ни припознаят. Продължавам да вярвам, че социалните ни идеи са непреходни. Питам себе си дали ще дочакам времето, когато моята партия ще отвори вратата си към тези хора искрено и с доверие?!

- Появиха се различни информации за така наречения списък със 136 активисти на ДПС, на които било забранено да посещават Турция. В някои медии се твърди, че депутати на движението ходят в Турция без всякакъв проблем. Каква е Вашата информация?
- Не вярвам държава като Турция да има в дневния си ред такива рестрикции. През 1989 -1990 г. и за старите социалистически кадри казваха, че Турция не ги иска и не могат да ходят там, но истината се оказа друга. Сега също не съм чул някой от активистите на ДПС или от политическото й ръководство да е бил върнат от границата с Турция.