"ЕС е в твърде неуютна позиция. Не случайно Олаф Шолц заговори след 1 септември след изборите в Тюрингия и Саксония. Умората от войната се усеща, има падане на жизненото равнище на хората и буксуване на икономиката."
Това каза Любомир Кючуков, заместник-министър на външните работи от 2005 до 2009 г. в интервю пред БНР. В предаването 12+3 той коментира ще има ли край на войната Русия – Украйна и възможно ли е примирие.
"Краят на войната е въпросът, който виси от дълго време във въздуха. И докато първоначално нашият отговор на НАТО и ЕС, казвам нашият, защото България е част от НАТО и ЕС, беше война до победа, от есента на 2023 г. е да не позволим Украйна да претърпи поражение. От юни т. г. имаме нова постановка - да принудим Русия да седне на масата за преговорите. Затова има няколко фактора. Първо самите военни действия, през тези 2,6 години, показаха, че на военното поле тази война трудно може да се спечели, защото трудно може да се загуби – Русия е ядрена сила. Ако сме честни към Украйна, няма да позволим да претърпи поражение. Втората тенденция е, че тази война върви към ескалация и става все по-високо технологична. От тази гледна точка изниква въпросът колко дълго ще ескалира? И се доближаваме до момента, да се направи избора или страните от НАТО да подкрепят тези военни действия или прехвърлянето на войната в полето на политиката", коментира Кючуков.
"И не на последно място: Кой плаща и от двете страни, говоря от страната на НАТО-ЕС? Защото изведнъж в отговора на въпроса не става дума за човешките жертви, а за пари, което става цинично", добави дипломатът.
Според него забавянето на помощта за Украйна в Конгреса на САЩ с 6 месеца е довело до нарастване на крайнодясна националистическа вълна в европейските общества и "това се видя на последните избори за ЕП".
"Опитахме се да решим въпроса със замразените руски активи, но това временно решава проблемът, а не дългосрочно. Цялата съвкупност от въпроси поставя въпроса: Не е ли време да се премине към полето на политиката и то от позицията на силата", коментира Кючуков.
Той смята, че в близко бъдеще мир няма да има и уточни:
"Говорим не за мир, а за примирие, което зависи от условията и гаранциите при сключването на примирие. Не си представям, че мирен договор в близко време ще има."
И даде пример, че вече 40 години Япония и Русия нямат мирен договор за нерешените териториални въпроси за 4-те Курилски острова, „но това не означава, че се бият и там умират хора“.
Бившият министър на външните работи коментира и БРИКС, желанието на Турция да стане член, и Първата мирна конференция в Швейцария, през юли, на която не беше поканена Русия, но на нея не се обсъждаха предложенията на Зеленски и исканията на Русия.