23141 | 6 окт. 2021 | 14:46
Епицентър.бг има удоволствието да открие нова рубрика в своята интернет платформа - „Политиката като развлечение“ („Политейнмънт“).
Нейн автор ще бъде безспорният експерт по имидж и стил проф. д.н. Любомир Стойков.
Ще публикуваме текстове и видеа на прочутия културолог, университетски преподавател , чиито оценки за поведението на политиците се отличават с точност, прецизност и финес.
Авторът ще анализира най-атрактивните страни на публичния образ и политическата комуникация на световни и български лидери с техните грешки, гафове и недомислици.
На фокус ще бъде поставен тайният им и двойнствен живот, редом със скандалите и сензационните разкрития за тяхната истинска същност.
Под лупа ще бъдат разглеждани непознати факти от всекидневния им и личен живот.
Поредицата е вдъхновена от ТВ рубриката „Шоуто на политиците“ с основен гост проф. Стойков в популярното токшоу „100% будни“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Първият политик, който влиза във фокуса на преценката на проф. Стойков, е канцлерът Ангела Меркел - една жена, белязала цяла епоха в съвременния свят със своето ярко присъствие на политическата сцена.
АНГЕЛА МЕРКЕЛ - СТИЛ И НАЧИН НА ЖИВОТ
Проф. д.н. Любомир Стойков
Ангела Меркел слезе от политическия престол след като 16 години като канцлер успешно управлява Германия. Тя е втората жена след Маргарет Тачър, която бе начело на една от най-големите европейски държави. Дали и тя е „желязна лейди“ като британския премиер-министър? Или по-скоро „железен канцлер“? Нейната политика е фина, мека (в смисъл човечна и благородна), но прокарвана и отстояване с твърда ръка.
Наричана на галено „Мути“ (мамче, маме), тя на дело показа обичта и грижовността си към германския народ. Мащабните действия и решимостта да следва неотклонно своята политическа линия (а тя е от огромна полза за Германия и за Европейския съюз) я издигат до ранг на световен лидер без аналог. Наричат я некоронованата кралица на Европа и заради нея тръгва немската поговорка, според която в Германия политиката е женска работа. Самата Ангела Меркел има своите политически идоли – в исторически план – Екатерина Велика, а в съвременен аспект - Роналд Рейгън. Това, което не е известно за широката публика е, че тя и родителите й са от полски произход, че е знае перфектно руски език и, че е работила като барманка.
Мнозина се питат коя бе нейната формула за успех сред избирателите, кой бе ключът й за печелене на симпатии и невиждано одобрение – в Германия, в Европа и в целия свят? Това, с което бившият германски канцлер Ангела Меркел като политик привлича и буди привързаността на избирателите може да се сведе до нейната всеотдайност към народа, обществото и държавата. В политическата си комуникация и в политическото си поведение тя е естествена, но отговорна; спокойна, но решителна; емоционална, но мъдра. Досегашният германски канцлер притежава ясно разпознаваем стил, който се харесва на гласоподавателите. Тя винаги държи да бъде себе си. Дори и с това, че в нейни политически кампании, звучат изпълнения на групи като „Ролинг Стоунс“, в т.ч. и нейната любима още от тийнеджърските години песен „Анджи“.
Меркел не беше привърженичка на заучените техники и тактики за печелене на публични овации или пък хитри предимства в преговорите. Получавала е упреци за прекаленото „бавене на топката“ при вземането на политически решения. В речник на немския език дори беше посочен глагол „merkeln“, означаващ нерешителност и бездействие. Наистина „меркелувам“ може да се тълкува и като проява на пасивност и известна мудност при вземането на решения. Но това не е непременно недостатък.
Нека да не забравяме самата природа на Ангела Меркел и особеностите на нейния характер, който в много голяма степен може да бъде характеризиран като аналитичен и разсъдъчен. Не случайно тя е защитила докторска дисертация по ядрена физика. Биографите й обръщат внимание на думите на неин научен ръководител, според който тя е човек, който оставя впечатление, че „винаги има нещо наум и, че работи усърдно за някаква важна цел“. Не бива да се подценява и това, че тя е жена със собствено мислене, неподатливо на чужди внушения и, че винаги е имала свои възгледи, които е отстоявала с аргументи. Анализаторите й, сред които и Матю Квортръп, подчертават, че тя владее изкуството за водене на преговори, като основен неин похват е изчакването – „до последната минута“, преди да се сключи споразумението, договора или просто да се разпореди какво да се прави.
Нейният стил на обличане не беше от най-добрите и с основание беше често критикуван: за неподходящите прически в началото на кариерата й, за еднотипните и скучновати сака, за странните торбести панталони, за неуместните къси чорапки и т.н. Така, тя беше банална, стандартна, понякога на границата на безвкусицата, но беше Тя.
Шефката на американския „Вог“ Ана Уинтур в свой коментар за Ангела Меркел се задоволи да каже, че тя има разпознаваем стил, но че това, което е несъмнено предимство на канцлера е, че Меркел е непринудена и не се преструва. Не може да отречем, обаче, че „Мути“ полагаше усилия да изглежда добре, особено по отношение на своята прическа – добре познатото каре или ако използваме думата „поб“ – неологизъм, получен от “political“ и „bob“ (къса, филирана прическа, характерна и за други политици като Хилари Клинтън, Тереза Мей и др.), както и на аксесоарите.
Прибързаната оценка на политическия й имидж и маниер на политическа комуникация може да предоминира в посока на сериозност, предпазливост, еднообразност. Но нима голяма част от хората не гледат на своите политически лидери тъкмо откъм сериозната им страна. Сериозна означава ли непременно скучна и банална?
Обстоятелството, че Меркел не е много суетна и, че винаги е готова да постави външния си вид на второ място - за сметка на правилните политически решения, я привилегирова като истински водач и лидер от световен мащаб. Нейното възпитание е строго, класическо и последователно. Тя, подобно на Тереза Мей, е дете на свещеник. Както отбелязва Матю Квортръп в книгата си „Ангела Меркел: непреклонната“, навремето баща й е симпатизирал на социализма и е харесвал идеята за новата идеология, наречена „социализъм с човешко лице“.
Самата Меркел е израснала в ГДР и има прекрасни спомени от своето детство и младост, като е минала през неизбежните етапи на пионерска и комсомолска активност. Това, което най-много я отблъсквало от времената на соца е била „несвободната система на Изтока“, което е будело и нейната ненавист. Години по-късно, когато Ангела Меркел получава много упреци за отправените щедри покани към емигрантите (през 2015 година Германия приема на своя територия един милион бежанци), един пастор, който е и приятел на баща й, я оправдава за нейната лекомислена политика на широко отворените врати за бежанците. Тогава той обясни нейното поведение с религиозните ценности и разбирания, заложени в съзнанието й още от младежките години и семейната й среда.
Успешният имидж и ефективната й политическа комуникация се дължат и на толерантността й към масовите реакции, в т.ч. и отрицателни към нейната персона и към нейната политика. Във връзка със слизането на Меркел от политическата сцена се появиха символни и ритуални произведения и стоки на германския пазар.
Сред тях се открои и производството и продажбата на марципан с образа на бившия федерален канцлер. Лакомствата са направени от бадемова паста и всяко от тях е с трайност от 2 години. Самият сладкар с чувство за хумор рекламира стоката си, като казва, че тя е предназначена както за противници на доскорошния федерален канцлер, така и за привърженици. Меркел вероятно посреща този акт (той е донякъде и политически кич) със снизхождение.
Но има нещо по-важно: тя е убедена, че след като си станал държавник, трябва да имаш търпимост към негативизма и да свикваш с публичните форми на нехаресване, несъгласие, неодобрение, осмиване и – както се казва на всекидневен език – „гъбаркане“. Като си се хванал на хорото, ще го играеш до край.
Ангела Меркел принадлежи определено към онази категория политици, които са пределно наясно с професионалните си приоритети и са в състояние да потиснат самолюбието и егоцентризма си в името на големите цели и отговорните задачи пред нацията и пред обществото. Според „Ди Цайт“, Меркел вярва, че всеки политик трябва да е в състояние да приема негативните коментари. По този начин тя ясно дефинира своето отношение към казуса с начина й на обличане.
"Можете да изпълнявате тази професия – казва тя, само когато не се засягате от нещата толкова бързо. Трябва да се концентрирате върху конкретните задачи".
Мнозина се питат какво ще прави „Мути“ след като се оттегли от политиката. Едва ли тя ще отвори сладкарски магазин и ще продава кейкове със сливи (един от нейните кулинарни върхове), въпреки че в това не би имало нищо лошо. Самата Меркел казва, че не е мислила по този въпрос и, че първото нещо, което ще направи след като каже сбогом на политиката ще бъде да се наспи порядъчно.
Предполага се, че ще се отдаде още повече на една от най-големите си страсти – четенето на книги. Тя е върла почитателка на руската класическа литература и може да чете в оригинал Толстой и Достоевски. Меркел и нейният съпруг обичат много разходките в планината и сега ще имат още повече време да се отдадат на любимите си екскурзии. Това обаче са само предположения. От полза за политиката е Ангела Меркел да продължи да споделя своя безценен опит най-малкото като международен посредник, стратегически консултант или пък лектор в политологическите катедри на най-престижните световни университети. Не трябва да се изключва и възможността тя отново да бъде на топ водеща позиция в управленска структура – в Германия или в световните неправителствени организации.
Видео: ">
Мобилна верси
RSS
