78760 | 21 авг. 2019 | 15:05
Ако омбудсманът Мая Манолова се яви на изборите за кмет на София на 27 октомври, тя има сериозен шанс да получи подкрепата на тези софиянци, които търсят алтернатива.
На втори тур Манолова може да „разтвори ветрилото“ към десницата, обирайки гласовете освен на столичаните, които традиционно подкрепят левицата, но и на всички, които смятат, че моделът на управление на града е изчерпан.
Йорданка Фандъкова е начело на града от десет години и досега винаги е печелила изборите от раз. Тя влезе в кметството като победи на първи тур и на частичния вот през 2009 г. и на редовните избори през 2011-а и 2015 г.
В момента вървят активни преговори в средите, които биха застанали зад Манолова, и сред представители на всички анти-ГЕРБ сили в столицата, научи Епицентър.бг. Целта е да се стигне до пробив в София. Естествено това би се отразило болезнено върху ГЕРБ, подривайки авторитета на партията като безспорен шампион на всички видове избори.
Нещо повече, пътят на Борисов към върховете на голямата политика тръгна именно от кметския стол в столицата и една загуба в цитаделата на партията той би приел като личен неуспех, какъвто не помни в последните 14 години.
Затова София се явява кауза – за левите е каузата за пробив в неудържимия досега възход на ГЕРБ, за управляващите – каузата да защитят властта си.
Почти е сигурно, че ако общественият защитник реши да играе за кмет на София, това ще стане от името на Инициативен комитет. За негов председател се търси фигура като тази на Стефан Данаилов – не просто разпознаваема, но и с безспорен авторитет. Ламбо бе начело на комитета, който излъчи ген. Румен Радев за кандидат-президент на левицата.
Манолова със сигурност може да разчита на гласовете на БСП и АБВ, както и на по-малките леви формации, за които цел №1 също е победа над ГЕРБ на всяка цена.
Симпатии към нея обаче проявяват и от десницата – част от зелените и част от Движение България на гражданите.
„Работим върху създаването на силна платформа за София, която най-накрая да подреди столицата и да гарантира реализиране на огромните ѝ възможности“, заяви преди време пред телевизия „Европа“ председателят на ДБГ Димитър Делчев и така изрази недоволството на партията от начина, по който се управлява най-големият български град. ДБГ и Манолова бяха сред активните защитници на машинния вот и срещу последните промени в Изборния кодекс, силово наложени от ГЕРБ. Делчев дори нарече управляващата партия „съвременни лудити, противници на модерния вот“. Лидерът на ДБГ и омбудсманът защитават общи каузи, обръщат внимание анализатори и припомнят, че Делчев е активен участник в много от обществените дискусии, организирани от Манолова и нейния екип.
В подкрепа на каузата на Манолова – алтернатива на днешния модел в столицата, говори и фактът, че гласовете за т. нар. традиционна десница в София непрекъснато намаляват. Реформаторски блок-София взе на предишните местни избори през 2015 г. едва 61 606 гласа или 16,93%.
На евроизборите в трите столични избирателни района гласовете намаляха до 54 215. В 25-ти МИР „Демократична България“ дори бе на четвърто място – след ГЕРБ, БСП и ВМРО.
Това е знак, че в София традиционната десница е загубила своето безспорно влияние, с което се гордееше в първите години след началото на прехода.
На изборите през октомври трудно може да се очаква десните да съберат значително повече гласове, като се има предвид и, че кандидатурите, близки до сърцата на избирателите им, са няколко. Арх. Борислав Игнатов вече бе издигнат за кандидат-кмет от „Демократична България“, от средите на „Спаси София“ пък предложиха Борис Бонев.
Затова на втория тур на вота тази есен пред десния избирал има две изкушения – дали да „натрие носа на ГЕРБ“ или да подкрепят „по-малкото зло срещу комунистите“.
Манолова е на прага на атака на една от най-възловите позиции в държавата, при това с огромен шанс да успее. Самата ѝ досегашна позиция на обществен защитник ѝ предложи чудесни възможности да уплътни образа си на политик, които реагира на обществените настроения. А в момента те не са в полза на Фандъкова.
Манолова успя да превърне омбудсманът в институция, която е анти-статуквото. Нещо повече, тя самата се превърна в институция.
Въпросът е докъде докъде гражданската ѝ идентичност и партийна обвързаност ще генерират политическия ентусиазъм, който да я катапултира в друго политическо измерение.
Мобилна верси
RSS
