24842 | 11 май 2015 | 14:18

Интервю на Георги НИКОЛОВ за кризата, протестите и българо-македонските отношения

Г-н Даскаловски, как точно избухна настоящата криза в Македония? Тя тлее от месеци, а сега се стигна до кръв по улиците и арести?
- Основната опозиционна партия Социалдемократичен съюз на Македония (СДСМ) вече няколко месеца обявява записи от разговори на правителствени функционери, журналисти, съдии и политици от управляващата ВМРО-ДПМНЕ (на тях се чува как представители на властта уж планират корупционни схеми и задкулисни уговорки - б.р.). Въпреки че ще бъде трудно да се докаже пред съда, че записите са автентични, те делeгитимират и компрометират властта в очите на обществото, защото свидетелстват за присвояване на държавни ресурси за партийни цели. ВМРО-ДПМНЕ не коментира самите записи, а изтъква, че са незаконно направени и че става дума за монтаж и нагласени разговори.
Атаката с тези „бомби“ (така нарича записите лидерът на СДМС Зоран Заев - б.р.) е най-вече срещу премиера Никола Груевски, вътрешния министър Гордана Янкуловска, министрите на транспорта и финансите Миле Янакиевски и Зоран Ставревски, както и срещу шефа на македонските тайни служби УСК (Управление за сигурност и контрол - б.р.) Сашо Миялков.

- Т.е. СДСМ разгласява създаващата напрежение информация?
- Лидерът на СДСМ Заев първо твърдеше, че Миялков е наредил подслушването на 26 000 граждани, после - на 20 000, накрая намали бройката на 4000 души. Според Груевски подслушването с цел рекет е било организирано от съратници на Заев с помощта на чужди тайни служби. Това доведе до обвинения срещу Заев и негови приближени, работили в УСК. След това обществеността видя видеозапис на разговор между Заев и Груевски, където опозиционният лидер иска формиране на технически (вариант на служебен или експертен - б.р.) кабинет и се заканва, че ако това не стане, ще огласи записите.

- А как ще коментирате стрелбата и ранените полицаи в Куманово? Свързани ли са по някакъв начин с общото напрежение в Македония?
- Дълго време не беше ясно кои са тези въоръжени групи, които е атакувала полицията, и още нямаше цялостна яснота за случилото се. Не ясно и дали тези събития имат връзка с цялостното напрежение в Македония, но е известно, че нестабилността е удобна на всички радикални групировки във и около страната, които не мислят доброто на Македония. Трябва да се действа разумно, особено от страна на политиците, защото никога досега Македония не е приличала толкова много на буре с барут. Мнозина говорят за геополитическа битка, която се води у нас, и сочат към Русия, газопровода „Турски поток“ и новия посланик на САЩ в Скопие Джес Бейли.

- Кое конкретно предизвика големите протести миналата седмица?
- „Бомбата“, която провокира граждански протести и насилие, е свързана със случая „Мартин Нешковски“. Той бе убит от полицай от силите, отговорни за сигурността на премиера и други държавни лица, след парламентарните избори през юни 2011 г. Властта тогава не успя ефективно да разследва убийството, прикри детайли за престъплението и извършителя. Все пак той бе осъден и излежава 14-годишна присъда. И тогава гневът на младите беше голям. Сега записите на Заев послужиха като искра, която подпали недоволство, прераснало в призиви за оставката на кабинета на ВМРО-ДПМНЕ.

- И как се развиха събитията?
- Първият ден (6 май - б.р.) премина като цяло спокойно, но все пак имаше насилие срещу полицията - замерваха я с камъни, парчета бетон, а тя употреби сила срещу демонстрантите и разгони протеста. На следващия ден протестът бе спокоен, сега се очакват всеки ден демонстрации от 18 ч. Кулминацията е насрочена за 17 май, когато СДСМ свика всенароден протестен митинг. Опасенията са, че е възможен македонски Майдан подобно на украинския.

- Доколко са достоверни обвиненията на Заев срещу Груевски?
- Подобни обвинения ще се докажат трудно. Все пак съществува морална и политическа отговорност на цялата власт и/или част от министрите, които засега отказват да подадат оставка.

- Възможно ли е наистина „македонски патриоти“ от чужбина да са предали нелегалните записи, както твърди Заев?
- Трудно е да се каже дали незаконните записи са дело на масово подслушване, както твърди Заев, или на „предателство и преврат“, както твърди Груевски. Но във всеки случай са дело на хора, които са работили в УСК. В началото на аферата Заев обвиняваше УСК, че масово подслушвало опозиционери, журналисти, дипломати. Засега обаче чуваме само записи на представители на правителството и на ВМРО-ДПМНЕ.

- Правителството обвинява Заев в шпионаж в полза на чужда държава, в „насилие срещу висши политици“. Ще бъде ли осъден и до какво може да доведе евентуална присъда?
- В момента е трудно да се каже дали е шпионаж в полза на чужда държава. Част от обществото смята, че това обвинение е абсурдно и смешно. Други изчакват съдебния процес. Процесът трябва да бъде прозрачен, защото всяка евентуална присъда трябва да бъде подкрепена със солидни доказателства. При евентуално осъждане на Заев опозицията ще получи нов силен повод да сатанизира властта.

- В тях участват много студенти и младежи. Какви са техните искания?
- Доста от тях са недоволни от реформите в образованието. И преди появата на „бомбите“ на Заев имаше техни протести срещу нови закони в тази сфера. Много от младите, които участват в сегашните митинги, са привърженици на СДСМ. Останалите в протестите са футболни ултраси, които традиционно ненавиждат полицията, активисти на неправителствени организации. Всички заедно се обявяват за оставка на кабинета. Мнозинството младежи все пак не участват в протестите.

- Имаше опити за посредничество на Брюксел между ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ. Доведоха ли до резултат?
- Разговори с посредничеството на ЕС и Европарламента се водят от известно време, но нямаме информация за резултати. Крайно необходимо е да се постигне споразумение между основните демократични сили в Македония. Нужна е и смяна на някои министри, особено на тези, които присъстват в записите. А СДСМ трябва да се върне в парламента, който бойкотира близо година. Властта трябва да постигне консенсус с опозицията за реорганизацията на кабинета. Нещо повече - ключовите министри, които отговарят за важните реформи, и министрите, към които доверието на обществото трябва да бъде върнато - какъвто е например министърът на вътрешните работи - трябва да бъдат одобрени в съгласие с опозицията.

- И какви трябва да бъдат следващите стъпки?
- Парламентарна комисия и независими експерти, включително чужденци, трябва да разследват аферата с подслушването. В разумен срок - например една година, този орган трябва да обяви резултатите, а съдебният процес срещу всички участници в скандала трябва да продължи много внимателно. С оглед на засилването на недоверието е необходимо назначаването на наблюдатели от ЕС. Особено внимателно трябва да се разгледат обвиненията срещу Заев и Груевски.

- Това ли е вашата рецепта?
- Според мен трябва да се наблегне на необходимостта от консенсус между елитите, укрепване на независимите институции, демократизация на партиите и политическата отговорност на ръководните структури на ВМРО-ДПМНЕ, които участват в разговорите. Нужно е връщане на СДСМ в парламента, сверяване на избирателните списъци и нови избори през 2016 г.

- Съществува ли вариантът „предсрочни избори“ в тази ситуация?
- ВМРО-ДПМНЕ е категорично против тях. Не изглежда вероятно и съставянето на експертен кабинет.

- Доколко важен е факторът, че в цялата тази криза става дума за роднини - Миялков е първи братовчед на Груевски? Сериозен фактор ли е роднинството в политиката в Македония?
- Роднинството в малка държава като Македония е много важен елемент не само в политиката, но и в бизнеса. Принципът на семейните връзки е важен при наемането на работа, сключването на бизнес договори и е част от партийния живот в страната. А знаем, че партиите са основните играчи.

- Свързан ли е и ако да - до каква степен - настоящият скандал с дългогодишния спор за името с Гърция?
- По-скоро не. Освен ако чуждите служби, за които говори Груевски, са гръцките.

- Извън тази тема - как оценявате българо-македонските отношения?
- За съжаление нашите отношения са на много ниско ниво. И тук не говоря само за политическите игри около договора за добросъседство, а изобщо. Поради известни причини между населението на двете страни, елитите, културните дейци има минимално сътрудничество и общи проекти.

- Защо според вас се бави подписването на договора за добросъседство между Скопие и София?
- Детайлите за това забавяне са известни само на министерствата на външните работи в София и Скопие. Мога да кажа само, че за да бъдем добри съседи, не ни трябват документи, а комуникация, съвместни проекти в бизнеса, спорта, културата. В момента, а и през последните 25 години, това не се случва.

- Имате ли мнение за българското предложение за съвместно честване на годишнини от събития и на исторически личности заедно със Скопие?
- Съвместно честване на годишнини от събития би било нещо много добро, ако София се осмели да признае съществуването на македонски език и нация. Иначе ще е неискрено и непродуктивно.

- Как виждате перспективите в отношенията София - Скопие?
- Перспективите се отлични, но на София не й достига реализъм по въпроса за нацията и езика на Македония. Не може народи, които са били братски преди 100 години, днес да са разделени само защото по-големият брат не позволява на по-малкия да има собствено „аз“.