15096 | 20 март 2015 | 17:38

През май завършваме два големи проекта - водния цикъл и ремонта

- Г-н Милев, в рамките на един свой мандат на кметовете в страната се наложи да работят с няколко правителства. Как се отрази това на общините?

- Ако броим и служебните кабинети, за по-малко от четири години сме работили с пет правителства. Отразява се на работата, да, най-малкото е, че има забавяне на процесите. Хубаво- то е, че въпреки честите смени на върха на държавата местната власт остана стабилният й фундамент. Кметовете стоим най-близо до проблемите на хората и натискът да ги решаваме е ежедневен. И това е добре. За мен обаче по-важно от смяната на властта е самата политика по отношение на общините.

- Имате ли критики към изпълнителната власт?

- Аз имам своите критики към регионалната политика на държавата, защото смятам, че не се работи за преодоляването на различията между отделните региони, за да се развиват по-равномерно. Пример в това отношение е разпределението на средствата за общините по новата програма на Европейския съюз „Региони в растеж“. Обърнете внимание, че това разпределение не зависи от общините, а се прави от държавата. Още през 2012 г. правителството залага, че едни градове ще са т. нар. центрове на растеж, и това е записано в Националната концепция за пространствено развитие. Така десетина града стават нещо като „А“ отбора на държавата и ще разполагат с една трета от средствата по цялата програма, която е близо един милиард лева. Тук, освен първите седем по големина, фигурира и Видин. Съгласен съм, подкрепяме, там трябва да се помага. Но защо държавата не помисли не само за Северозапада? А Добруджа, а останалите региони?

- Това е вид дискриминация спрямо някои общини. Къде е Сливен в тази класация?

- Сливен е осмият по големина град в България и същевременно е център на най-голямата по територия община. В нашия Югоизточен регион центровете за растеж са определени: това са Стара Загора и Бургас. В миналия програмен период Сливен като осми по големина нямаше достъп до финансиране по бюджетни линии за интегриран градски транспорт например, защото и тогава приоритетни бяха по-големите. Сега редът ни е дошъл и ще кандидатстваме. Министърът на регионалното развитие обяви в Сливен, че за нас има резервиран бюджет по „Региони в растеж“ от 30 млн. лв., и ние вече имаме готовност с проектите си.

- Това не създава ли напрежение между кметовете?

- Държавата не бива да забравя, че смисълът на европейската политика са по-малки диспропорции между регионите. Както се казва, София не е България. Ясно е, че най-големите градове са най-бързо развиващи се, но хората навсякъде имат нужда от нормално ниво на доходи и инфраструктура. А различията няма да се стопят от само себе си, а с икономически лостове и решения на държавата. Работата на кметовете е да защитаваме и изпълняваме проекти, да правим инвестиции в инфраструктурата, за да имаме аргументи, когато се опитваме да привлечем и частни инвеститори в общините си. Това ни е задачата, но не трябва да сме сами в нея.

- Вие какво успяхте да промените в Сливен за последните близо четири години?

- В Сливен нещата не се случват ден за ден. Амбицията ми бе да не повтарям чужди грешки, нито пък само да се огранича с поправянето на тези чужди грешки, а да оставя качествени проекти, които да се ползват години наред. През 2011 г., когато поех общината, всичките й инфраструктурни проекти бяха замразени заради съмнения в процедурите. Имаше един провален проект за воден цикъл, разкопани улици и милиони левове под въпрос. Имаше един-единствен завършен европейски проект от предишния кмет - ремонта на Дома за стари хора. Друга тема е, че това е и единственият проект на община Сливен, по който беше наложена финансова корекция. Сега сме на финала на изпълнението на новия воден цикъл и на един голям ремонт на центъра на града.

- На каква стойност е водният цикъл?

- Водният цикъл е инвестиция за 64 млн. лв., а ремонтът на ларгото е по проект за 5 млн. лева. Лично за мен реконструкцията на ВиК мрежата беше най-важната задача. Сливен реално получи втори шанс от националните и от европейските институции. Завършихме успешно един мащабен ремонт на парка „Юнак“, изградихме три центъра за настаняване от семеен тип, извършихме корекция на река Дюлева, укрепихме свлачище и път до историческата крепост Туида, възстановихме самата крепост и тя е една от туристическите атракции, на които разчитаме много. Остава да завършим водния цикъл и ремонта в центъра, които са изцяло проектирани и изпълнени в този мандат.

- Но това са все стари проблеми на града!

- Да, и до ден днешен се борим със стари проблеми, затова най-важно е качеството, защото наскоро в една от сливенските гимназии се наводниха подземният етаж, два кабинета, фитнес залата, въпреки че там са правени ремонти. Правихме видеообследване на канализацията по предишния воден цикъл и се видя, че е изпълнена некачествено. Сега ще се наложи да правим реконструкция на вече реконструираната мрежа! Това означава нов ремонт с пари на общината. И това не е единственият подобен случай. Докато течеше ремонтът на центъра, осигурихме допълнителни средства за подмяна на подземните комуникации в участъци, които не са включени в проекта, за да има все пак стабилна инвестиция в годините.

- Значи водната сага на Сливен е на път да се реши. Ще има ли пари и за пречиствателна станция?

- Въпросът за пречиствателната станция за питейни води е към държавата. Проектът тръгна през 2008 г., инвестираха се няколко милиона лева, но беше замразен от следващото правителство една година по-късно. Миналата година предишният кабинет обеща средства за довършването, настоящият даде назад - пари за този проект няма да има. Ето ви още един отговор на въпроса за смяната на правителствата. Сега хората питат какво става с пречиствателната станция. Мнението ми е, че трябва да има натиск довършването й да влезе в плановете на правителството. Инвестирани са много пари и нямаме нужда от още един музей на добрите намерения. Това, че няма пари в бюджета, не може да е вечното оправдание. Решението трябва да дойде от държавата. Дали ще са европейски или национални средства, Сливен трябва да има пречиствателна станция.

- А каква е готовността на общината за новата регионална програма на ЕС „Региони в растеж“?

- За Сливен има бюджет от около 30 млн. лв. по програмата. Ние вече сме готови с проектите, с които ще кандидатстваме. Разработени са проектни предложения, прединвестиционни проучвания и техническо проектиране. Ще кандидатстваме за интегриран градски транспорт, за изграждане на кръгово кръстовище в района на Розовата градина, благоустрояване около река Асеновска и Хамам баир, основен ремонт на зала „Сирак Скитник“ и за ремонти в пет детски градини. Голямата цел е транспортът, за да подменим превозните средства, да направим ремонти на базите, на спирките, да се пуснат електронни табла и велоалеи. Концепцията предвижда и въвеждане на синя зона, която да реши проблема с паркирането в центъра на града.

- Общините все по-често говорят за туризма като един от възможните двигатели на местната икономика. Какво правите в Сливен за развитието на туризма?

- През декември миналата година открихме изцяло нов туристически обект в града - крепостта Туида. Археологическият паметник се намира на минути от сливенския център. Крепостта е от края на IV век и е съществувала до XIII век. Има площ 40 дка и е реставрирана по европроект. Консервирани са крепостните стени, изградихме парково осветление, асфалтов път, паркинги, информационен център, амфитеатър с капацитет 400 седящи места и две сцени. Предимството й е, че е в самия град. Разчитаме на потока към и от Черноморието, както и летуващите в природния парк „Сините камъни“. Туида е модерен туристически продукт.

- Искате да го направите като Царевец ли?

- Много са успешните примери в това отношение. Традиционният пример е Царевец в Търново, но и Цари Мали град до Самоков. Имаме потенциал и в развитието на СПА туризма. Сливенските минерални бани тепърва ще се развиват. Нашата собственост в баните не е голяма, но минералната вода е ценен ресурс, който привлича туристи и инвеститори. Очакваме съвсем скоро да има нова хотелска база в курорта. В туризма имаме големи перспективи.

- Кои са предимствата на града за развитие на туризма?

- Може да звучи като клише и много кметове да го твърдят, но Сливен има добри предимства. Близостта с Балкана, минералните извори, туристически атракции на минути от центъра, архитектурата на самия град, старите квартали, историята, която не е само в музеите, но и по улиците на града, изключително силните културни институти.

- Името на Сливен се свързва и със спортни събития. Какво правите в тази посока?

- Направихме трасе за мотоциклетни състезания на един предоставен на общината от Министерството на отбраната имот на летище „Бършен“. Тук се проведоха няколко мотокроса след двадесетгодишно прекъсване. Изградихме и трасе за конни надбягвания с двуколки, което е начало на развитието на конния спорт в града. Миналата година ремонтирахме спортните зали. Направихме основен ремонт на залата за вдигане на тежести. Имаме добри условия за автомобилен спорт и туризъм. Тук се провеждат автомобилните състезания като „Планинско Българка“, „Драг рейсинг“ - Сливен, рали „Сливен“. Подкрепяме успехите на нашите спортисти, имаме олимпийски шампиони по вдигане на тежести, джудо. Следващия месец организираме честване на 70 години бокс в Сливен.

- Връщам ви малко назад във времето, когато бяхте главен координатор за армията при овладяване на наводненията по поречието на река Дунав. Десет години по-късно бедствията сварват неподготвени всички. Какво според вас трябва да се направи?

- За адекватни мерки срещу наводненията трябват две неща - превенция и специалисти. Силовите структури са постфактум. За голямо съжаление обаче реформите, съкращенията и стратегиите, които останаха само на хартия, ни докараха дотам, че превенцията е нулева, указания има много, но няма кой да ги изпълнява. Ще дам пример. Преди години инженерните войски на Българската армия направиха карта на площите, които могат да се наводнят. Ползват ли се тези планове сега? Минаха десетина години от спасителните акции през 2006 г. и се сблъсквам отново с наводненията, но вече от позицията на кмет. В нашата община има 47 населени места. Дойде ли стихията, не питат коя институция е отговорна, а търсят кмета.

- Защото е най-близо до хората!

- Така е. От началото на мандата три пъти ни се налага сериозно да се борим с наводнения. Вземаме мерки, като непрекъснато следим за почистването на отводнителните шахти и канализационната мрежа. За щастие нямаме пострадали хора, но има наводнени къщи, мазета, прекъснати връзки. С очите си съм видял, че стихията е сляпа и помита всичко по пътя си. И единственият полезен ход е превенцията.

- Това обаче изисква обединение на усилията на всички институции в държавата!

- Без обединяване на усилията на държавни и общински институции не може да се постигне нищо. Крайно време е за строга система за управление на водоемите, за поддръжката на оптималния им режим. Крайно време е за превантивната работа, която все ни убягва - провеждането на обучения, информиране, гражданска мобилизация, инвестиции в прогнозирането.

- Но децентрализацията не пречи ли в такива моменти на криза?

- Децентрализацията, за която всички настояваме, в бъдеще трябва да даде по-големи възможности в оперативен ред кметовете да разполагат с повече сили и средства да се справят със ситуациите. От години искаме повече средства от държавата за почистването на речни корита и канали. Миналото лято след наводненията в Добрич, Варна и Северозападна България стана ясно, че Сливен няма да дочака средства по линия на бюджета за бедствия и аварии. Затова възложихме почистване на речните корита с наши средства. Замърсяване около деретата и самите канали не бива да се допуска, водостоците трябва да се поддържат постоянно чисти, за да не се създават проблеми.

- Гледате ли, инж. Милев, към нов кметски мандат?

- Първият ми хоризонт е завършването през май на двата големи проекта - водния цикъл и ремонта. Оценката на хората ще бъде важна за мен дали Сливен върви в правилната посока. И тази оценка ще определи участието ми в надпреварата.