18659 | 23 март 2015 | 12:44
Сергей Станишев дойде на семинар в Слънчев ден, за да стегне червените редици преди местния вот.
Станишев? Точно лидерът на БСП, който по време на 13-годишното си лидерство записа в актива си серия от изборни загуби след появата на ГЕРБ. Точно председателят, който за финал на своето председателство пусна партията по пързалката на разделението. Точно водачът, който нито веднъж не доведе БСП до мнозинство в парламента (тя бе първа сила само през 2005 г.с 82-ма народни представители и направи коалиция с НДСВ и ДПС). И който нито веднъж през своя дълъг-дълъг мандат начело на столетницата не спечели вота в българската столица. Станишев, който на последните евроизбори водеше червената листа уж само за авторитет, а след злополучните за партията резултати егоистично се спаси в Брюксел.
И това не е всичко. В 13-те години на Станишев партията два пъти бе на власт и два пъти доказа, че приказките й са леви, ориентирани към слабите, а делата - десни, в защита на едрия капитал.
Защо точно Сергей Станишев дава акъл на БСП какво да прави на предстоящите регионални избори? Защото има авторитет? Едва ли. След изброените „успехи“.
Защото е настойник на партията? Подобна роля уставът поне не предвижда.
Защото е лидер на ПЕС? Може, но нека пробва да се държи по същия настойнически начин на семинар на друга лява партия в Европа, член на ПЕС, пък да видим какви ще са реакциите.
В „Слънчев ден“ обаче реакциите на социалистите бяха повече от слънчеви, макар че се носеше ухание на преврат. Дори лидерът на БСП Михаил Миков прие безусловно наставленията на бившия лидер, сякаш е сегашен. Сякаш наследството, което носи Миков на плещите си, е леко и ефирно. А не е така.
„Трябва да се разграничим от „Атака“, заръча Станишев, сякаш не ползваше услугите на „златния пръст“ в мандата „Орешарски“.
БСП да се отворела за граждански кандидати. Странно послание. Именно гражданските кандидати Петър Курумбашев и Достена Лаверн не отидоха в Европарламента заради бягството на Станишев и преференциалната грешка „15-15“ (петнадесетият в листата стана първи, защото гласоподавателите му бяха дали предпочитания, мислейки си, че още веднъж гласуват за партията - №15).
„Опонентите ни ще гледат да пробият червените ни крепости“, мъдро заключава Станишев. Естествено, че ще гледат. Никой няма да вдигне бялото знаме просто така. Други прозрения - „държавата трябва да подкрепя малките и слабите“ или „трябва нов ляв разказ“. Късно е. БСП вече не тича сама в лявата писта, малките и слабите даже си имат министър с произход от червената партия.
Единственото, което буди почуда след работната среща в курорта, е липсата на амбиция у Миков да поведе партията по път, различен от познатия. Това предизвиква въпрос: „Миков, кой е лидерът на БСП?“
Мобилна верси
RSS
