11072 | 21 септ. 2022 | 15:09

Все още имам надежда, че ще избегнем рецесия. Не е изключено при по-дълбоко сътресение да има рецесия у нас, в зависимост от това, което се случва в Европа, смята бившият финансов министър

Разговаряме с бившия финансов министър Милен Велчев за перспективите пред българската и европейските икономики. „Европейската икономика ще продължи досегашната си траектория, която не твърде позитивна и очаквам в скоро време да изпадне в рецесия“, заявява Милен Велчев пред „Епицентър.бг“.

Ето акценти от интервюто:

- Въпросът за актуализация на бюджета може да бъде поставен, но смятам, че той е излишен.

- В днешно време българският дълг струва толкова, колкото е платило Министерство на финансите. Емисията е успешна, защото е била презаписана двойно и показва, че сред инвеститорите е създаден определен ентусиазъм да купуват български дълг.

- Ако не бъдат направени капиталовите разходи, може и да няма толкова голям бюджетен дефицит. За догодина също – ако продължим с тези разходни политики, дефицитът е гарантиран и то в по-голяма степен от тази година.

Ето и самото интервю:

- Господин Велчев, обявяване на частична мобилизация от страна на руския президент ще се отрази ли на европейските и световните пазари?

- Очаквам обявяването на частична мобилизация от страна на руския президент да повлияе на пазарите, но не в много силна степен, защото такова действие се очакваше до голяма степен. Но не очаквам това да има силно влияние върху икономическото развитие на Европа, тъй като

Европа в голяма степен е изолирана от случващото се в Русия и Украйна.

Европейската икономика ще продължи досегашната си траектория, която не твърде позитивна и очаквам в скоро време да изпадне в рецесия.

- А българската икономика?

- Що се отнася до българската икономика, поради нашата обвързаност с европейската икономика, ние също ще претърпим щети, но все още имам надежда, че ще избегнем рецесия, тъй като досегашните параметри ми сочат малко по-стабилен растеж от този в Европейския съюз. Не е изключено при по-дълбоко сътресение да има рецесия у нас, в зависимост от това, което се случва в Европа.

- Необходима ли е според Вас актуализация на настоящия бюджет или да се ограничат просто разходите?

- Ограничаването на разходите не налага актуализация на бюджета от страна на Народното събрание. Да започнем с това - Народното събрание в момента няма, и когато след няколко седмици такова бъде сформирано, разбира се, въпросът за актуализация може да бъде поставен но смятам, че той е излишен. Актуализация на бюджета обикновено се налага поради силни инфлационни процеси.

Тогава приходите са по-високи от планираните, а също така инфлацията налага извънредни разходи. В последната актуализация приходите бяха планирани доста напрегнато. Аз вярвам, че те ще бъдат изпълнени, но не и значително преизпълнени. Така че правителството, дали служебното или следващото редовно правителство, ще бъде ще бъде изправено пред задачата да преструктурира разходите, в случай че се налагат разходи, освен тези, определени в последния бюджет.

- Служебният финансов министър Росица Велкова предупреди, че за следващата година се очертава дефицит от 11 милиарда лева. При това положение за има ли възможност да бъде увеличена минималната заплата, да се увеличат разходите за образование, здравеопазване...?

- Не зная за кого е новина, че догодина ни очаква дефицит. Може би е новина за тези, които не следят внимателно случващото се в бюджетната сфера, а именно прекомерното увеличение на социалните разходи. Тук включвам и пенсиите и всички други помощи на калпак, които бяха приети от последното правителство.

- Предходното правителство обяви, че оставя излишък в бюджета, а сега се оказва, че ситуацията в публичните финанси не е добра.

- Те обявиха, че има временен излишък в бюджета към средата на година. В края на годината ще има бюджетен дефицит. Той е планиран в бюджета и няма връзка с излишъка, който остави предходното правителство. Излишъкът се дължи преди всичко на задържане на капиталовите разходи, които са планирани в бюджета. Ако те бъдат извършени, отиваме на дефицит в бюджета. Ако не бъдат направени капиталовите разходи, може и да няма толкова голям дефицит. За догодина също – ако продължим с тези разходни политики, дефицитът е гарантиран и то в по-голяма степен от тази година.

- Изгодно ли емитира дълг българската държава през последните 10 дни и не бяха ли твърде високи лихвите, при които беше пласиран?

- Когато отидете на пазара да си купите някакви продукти, вие плащате това, което това струват. В днешно време българският дълг струва толкова, колкото е платило Министерство на финансите. Емисията е успешна, защото е била презаписана двойно и показва, че сред инвеститорите е създаден определен ентусиазъм да купуват български дълг. Каква е цената, това е функция на пазара. Цената, имам предвид лихвения процент. Това, което можеше да бъде направено и вече е късно и не е вина на служебното правителство, защото управлява около месец.....

- А чия е вината?

- Това, което можеше да бъде направено, е този дълг да бъде изтеглен преди месеци. През пролетта или през зимата или в началото на лятото.

- Имате предвид дългът да бъде емитиран от предходното правителство?

- Да, да. От предходното правителство, което си заложи този дълг в бюджета, получи одобрение и имаше достатъчно време да емитира съответните инструменти.

- Ефективна и правилна мярка ли беше въвеждането на диференцирани ставки по ДДС? Дадоха ли резултат?

- Резултат вероятно са дали, но не такъв, какъвто се очакваше. Ако някой е очаквал цените да паднат, всички виждаме, че този резултат не е постигнат. Ако някой от политиците е очаквал да му ръкопляскат и благодарят, не чувам хор на благодарности. Резултат, който може да констатираме е, че приходите от ДДС в бюджета намаляват и че се засилват исканията за нови и нови намаления на ДДС-ставката.

- Според Вас, ДДС не трябва да се намалява, нито цялостно, нито диференцирано, така ли да Ви разбирам?

- Естествено не трябва, защото виждаме резултата в предупреждението на служебния финансов министър за свръхдефицит догодина.

- Каква е Вашата позиция за въведената отстъпка от 25 стотинки за най-масовите горива? Ефективна ли беше от потребителска гледна точка?

- Не, категорично. Още когато беше обмислена мярката и аз и много икономисти предупредихме, че тя няма да даде резултат. Увеличиха се разходите на държавата за компенсиране с 25 стотинки на литър по най-неправилния начин, предоставяне на тази отстъпка на калпак, на всички, които имат или нямат нужда от компенсации. Всъщност колкото повече гориво потребява нечий автомобил, толкова повече компенсации ще получи неговият собственик.

- Това се случва при по-платежоспособните клиенти....

- Да, разбира се.