България е поискала изваждането на две руски банки с български собственици от новия списък със санкции на ЕС.
Това потвърди министърът на външните работи Велислава Петрова в Брюксел, където участва в среща на външните министри на страните от ЕС.
Освен нови санкции министрите ще обсъждат и нова финансовата помощ за Украйна на фона на предстоящата зима. Очаква се Европейската комисия да направи в сряда предложение за нов заем за Украйна в размер на 45 милиарда евро.
Банките, които България е поискала да бъдат извадени от списъка със санкции, са Първа инвестиционна банка, която няма нищо общо с банката със същото име в България, и Инвестиционна корпоративна банка, съобщи Велислава Петрова.
И двете банки са с мажоритарна българска собственост. Мотивите на България за изваждането им от списъка са, че ако те бъдат санкционирани, вместо щети за руската държава, тя ще има полза от това.
Тя уточни, че мотивите на България са същите като на Франция, която е отправила подобно искане.
Тези банки са собственост на български компании. Те не оперират с финансови средства на хора, които попадат в санкционни списъци и в голяма степен начинът, по който са структурирани в Руската федерация, не им позволява те да изнесат своята инвестиция там.
Ако бъдат санкционирани тези банки, единственото, което ще се случи, е, че те ще влязат във владение на руската държава и съответно ще загубят своя актив. Ще бъде контрапродуктивно, защото всъщност вместо да има щети и ограничения за руската страна, всъщност ще бъде приход, обясни министър Петрова
По нейните думи тези банки нямат възможност да изнесат своята инвестиция от Русия заради условията там, информира БТА.
Тя подчерта, че тази ПИБ няма нищо общо с действащата в България.
Министърът отбеляза, че българските аргументи, както и френските по отношение на друго дружество, са били приети още на ранен етап от съгласуването и двете банки са отпаднали от проекта.
В Европа вече има архитектура за сигурност по линия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и НАТО.
Новият заем за Украйна в 45 млрд. евро, който Европейската комисия ще предложи в сряда също ще бъде обсъден в контекста на продължаващата подкрепа на ЕС за Украйна. Решението за този заем обаче ще бъде взето на извънредна среща на върха в края на следващата седмица. Заемът за Украйна ще бъде разглеждан от европейските лидери заедно с многогодишната финансова рамка на блока.
Русия и сега участва в ОССЕ, отбеляза Петорва. По нейните думи въпросът е дали има готовност за намиране на общи решения, или конфликтът ще остане водещ подход.
Според нея руската страна не следва да определя формата на европейската делегация в преговорите за Украйна, а трябва да се ангажира с процеса с европейските партньори.
Преговорите за Украйна трябва да продължат и Европа трябва да участва активно, защото дава най-много помощ на украинската страна - финансова и военна, посочи Петрова. Тя настоя, че Европа трябва със сигурност да има място на масата на преговорите.
Очаквах, че ще използваме по-оптимално институциите, които вече имаме - председателят на Европейския съвет би трябвало да ни представлява (в подобни преговори), посочи външният министър.
След като лидерите са стигнали до решение осем представители да ни представляват - така да бъде. Ще призова да имаме ясна представа с какъв мандат отиват те на тези преговори, добави тя.
Не искаме да продължаваме да даваме военна помощ на Украйна и смятаме, че фокусът трябва да бъде по-силен върху дипломатическите усилия. От друга страна не можем да абдикираме от помощ за Украйна, защото там имаме най-голямата историческа общност и за България е важно тя да бъде обезпечена, поясни министърът.
15118 | 16 ноем. 2026 | 11:28




Мобилна верси
RSS
