В рамките на оптимизацията на административните структури към Министерството на земеделието и храните е предвидено намаление с общо 757 щатни бройки. Това заяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски на брифинг, на който представи проекта на бюджет и основните приоритети и политики в сектор „Земеделие“ за 2027 г. По думите му промените са планирани така, че да не засегнат нормалното функциониране на администрацията и да не ощетят земеделските производители.
В представянето участваха и заместник-министрите проф. д-р Крум Неделков, Красимир Чакъров и Янислав Янчев., съобщиха от пресцентъра на Министерството на земеделието и храните.
Министър Абровски засегна и финансовото обезпечаване на администрацията. За 2027 г. е заложена 5% индексация на работните заплати с цел компенсиране на инфлацията и запазване на нетните доходи на служителите във връзка с промените в осигурителния модел.
Напояването на земеделските площи ще бъде основен приоритет в работата на Министерството на земеделието и храните през 2027 г., подчерта министър Абровски.
Той подчерта, че земеделие без вода не може да съществува и затова инвестициите в напояването ще поставят основата на дългосрочна политика за управление на водните ресурси. Министърът съобщи, че за опазването и развитието на водните и напоителните ресурси на страната в бюджета за 2027 г. са предвидени 35 млн. евро.
„Сред първите планирани дейности е пълна инвентаризация на напоителните канали в страната, която ще започне от съоръженията на „Напоителни системи“. Предвижда се и изграждането на комплексна система за наблюдение и контрол на водните нива и обемите на напоителните язовири. Тя ще предоставя актуална информация за наличните количества и ще даде възможност за ранно предупреждение при критично повишаване на нивата. Паралелно МЗХ разработва подобна система и за 19-те язовира със стратегическо и национално значение“, уточни земеделският министър.
Той акцентира, че следваща стъпка ще бъде проектирането на всички язовири, стопанисвани от „Напоителни системи“, за да се установят състоянието им, необходимите средства за ремонт и готовността им за бъдещи инвестиции.
Министър Абровски обясни, че сред новите инициативи за 2027 г. е и предпроектно проучване за изграждането на първия етап на напоителната система „Малък Преславец“. По думите му при реализиране на двата етапа системата ще осигури възможност за напояване на над 1 млн. декара земеделски площи, като още първият етап ще обхване над 400 хил. декара.
Пламен Абровски информира, че през следващата година ще стартираме собствен проект за контролируемо изваляване на облаци. Той каза още, че технологията вече се прилага в други държави, включително в съседна Румъния, и е доказала своя ефект. „Всяка една капка вода, която природата ни дава, е важно да бъде включена във водния баланс на държавата“, подчерта министърът.
Земеделският министър обяви, че през 2027 г. са предвидени средства за стартиране на пълна национална горска инвентаризация. Той подчерта, че тя е необходима, за да се получи цялостна информация за състоянието на горите и да се планира тяхното развитие.
Пламен Абровски съобщи още, че земеделските производители ще бъдат подпомогнати с над 1,9 млрд. евро. „От тях над 1,6 млрд. евро са средства от Европейския съюз, предоставяни чрез бюджета на Държавен фонд „Земеделие“.
850 млн. евро са предвидени за директни плащания, включително подпомагане на доходите за малките и средните стопанства, екосхемите и обвързаната подкрепа. Други 660 млн. евро са за плащания по интервенциите за развитие на селските райони от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. Те обхващат инвестиции, повишаване на конкурентоспособността, подкрепа за млади и нови земеделски производители, плащания на площ, природни и други специфични ограничения и хуманно отношение към животните“, каза още министър Абровски.
Той допълни, че за секторни инвестиции и пазарни мерки са планирани 93 млн. евро, включително подкрепа за лозаро-винарството, пчеларството, плодовете и зеленчуците, а за рибарство и аквакултури през 2027 г. са предвидени още 25 млн. евро.
Земеделският министър разясни, че от националния бюджет са заложени 230 млн. евро, от които 173 млн. евро за държавни помощи. „За преходна национална помощ са предвидени 50 млн. евро, включително за тютюн, говеда, овце майки и кози майки, необвързани с производството.
Допълнително 7 млн. евро са осигурени за ДДС по училищните схеми, както и повече от 51 млн. евро са предвидени за възстановяване на част от акциза върху газьола, използван в селскостопанското производство“, подчерта той.
В бюджета е заложена и по-сериозна подкрепа за научноизследователската дейност. За Селскостопанската академия през 2027 г. са предвидени 46,3 млн. евро, което е с 3 млн. евро повече спрямо 2026 г. Министър Абровски акцентира върху необходимостта науката и иновациите да имат по-силна практическа връзка с потребностите на земеделските производители. „Без вода няма земеделие. Без наука няма просперитет“, обобщи той.
Бюджет и основни приоритети в дейността на Министерството на земеделието и храните за 2027 г.
БЮДЖЕТ
За 2027 г. са планирани над 1,9 млрд. евро плащания в подкрепа на земеделските стопани. От тях над 1,63 млрд. евро са средства от ЕС на ДФЗ, включително европейско и национално съфинансиране;
Основни направления на подпомагане:
- 850,5 млн. евро – директни плащания, включително подпомагане на доходите, малките и младите стопани, екосхеми и обвързана подкрепа.
- 660,4 млн. евро – плащания за развитие на селските райони от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. Те включват следните плащания по направления: Инвестиции, включително за напояване, за подобряване на общинска инфраструктура, за модернизация и повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопанства и преработвателните предприятия; Установяване на млади и нови земеделски стопани; Сътрудничество, в т.ч. плащания по подхода ВОМР; Иновации, обмен на знания и разпространение на информация; Инструменти за управление на риска; Агроекологични плащания, включително биологично земеделие, както и хуманно отношение към животните; Природни или други специфични за районите ограничения; Плащания по Натура 2000. Планираният ресурс за плащания в областта на развитието на селските райони напълно обезпечава бюджетния ангажимент по т.нар. правило „N+2“.
- 93,3 млн. евро – секторни инвестиции - пазарни мерки, включително подкрепа за лозаро-винарството, пчеларството, плодовете и зеленчуците.
- 25,5 млн. евро – рибарство и аквакултури.
През 2027 г. са планирани 230,3 млн. евро от НАЦИОНАЛНИЯ БЮДЖЕТ за:
- Държавни помощи – 173,3 млн. евро.
- Преходна национална помощ – 50 млн. евро, включващи интервенция за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството; Интервенция за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството; Интервенция за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството
- Финансиране на ДДС по училищните схеми – 7 млн. евро.
- Определен е и финансов ресурс от 51,129 млн. евро за възстановяване на част от акциза върху газьола, използван в селскостопанското производство.
Запазваме подкрепата за земеделските производители и насочваме публичния ресурс към доходите, инвестициите и устойчивостта на стопанствата.
НАПОЯВАНЕТО е сред основните стратегически приоритети. То е ключова предпоставка за конкурентоспособността на българското земеделие и за гарантиране неговата устойчивост предвид настъпващите климатични промени. В тази връзка за:
- За реконструкция, възстановяване, модернизация и изграждане на напоителна инфраструктура са предвидени 35 млн. евро.
- Продължава финансирането на обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите – 14,9 млн. евро.
- За услугата по доставяне на вода за напояване са предвидени 11 млн. евро.
- Освен това са предвидени и средства за дигитализация на хидромелиоративната мрежа, която да позволи по-ефективен контрол, управление на водните ресурси и планиране на инвестициите.
ПОДКРЕПА ЗА АГРАРНАТА НАУКА
- За Селскостопанската академия през 2027 г. са предвидени 46,3 млн. евро, с 3 млн. евро повече спрямо 2026 г.
- Науката и иновациите трябва да имат по-силна практическа връзка с потребностите на земеделските производители.
ПО-ЕФЕКТИВНА АДМИНИСТРАЦИЯ
- Запазване на нетния доход на служителите във връзка с промяна на осигурителния модел през 2027 г.
- Заложена е 5% индексация на работните заплати за компенсиране на инфлацията и запазване на нетните доходи във връзка с промените в осигурителния модел.
- Предвижда се оптимизация на административните структури към МЗХ и намаление с общо 757 щатни бройки. Административната реформа в сектора има за цел по-ефективно използване на публичния ресурс, намаляване на дублиращите се функции и пренасочване на средства към стратегически инвестиции и запазване на всички специфични такива.
Целта на административната реформа е по-ефективно използване на публичния ресурс, намаляване на дублиращите се функции и пренасочване на средства към стратегически инвестиции.
ПРИОРИТЕТИ В ДЕЙНОСТТА НА МЗХ
– Възстановяване и модернизация на напоителната инфраструктура
- Продължава изпълнението на 35 одобрени проекта, насочени към подобряване на достъпа до вода за напояване на допълнителни 400 000 дка.
- Планираната средна потенциална икономия на вода по проектите е 54,7%.
Очаква се повишаване на коефициента на полезно действие на съответната инфраструктура от 33% на 67% след рехабилитацията.
- Одобрени са още 4 обекта за финансиране – два в клон „Марица“ и два в клон „Долен Дунав“.
– Доходи, конкурентоспособност и устойчивост на стопанствата
- Приоритет остава подкрепата за чувствителните сектори в растениевъдството и животновъдството.
- В плана за дейностите до края на 2026 г. е заложено извънредно подпомагане по de minimis в размер на 42,6 млн. евро за преодоляване на временни затруднения.
- Продължава прилагането на държавни помощи, включително за качеството на продукцията, развъдната дейност и хуманното отношение към животните.
- Акцент се поставя върху подкрепата за семейните ферми и създаването на по-добри възможности за реализация на българската продукция.
- Развиват се инструментите за управление на риска, включително механизмите за реакция при климатични бедствия и пазарни кризи.
– Превенция на климатичните рисковеДруг важен приоритет е свързан с повишаване на устойчивостта на стопанствата спрямо климатичните постоянни рискове и превантивни дейности, свързани с неблагоприятните природни явления. Осигурени са средства за:
- Градозащита чрез ракетен способ;
- Градозащита чрез самолетен способ;
- Разширяване на градозащитните зони, чрез алтернативни методи за борба с градушките.
– Устойчиво управление на горите
- Стабилизиране на финансовото и стопанското състояние на държавните горски предприятия.
- Предприемане на мерки срещу съхненето на горските насаждения, особено в Североизточна България.
- Подобряване на превенцията на горските пожари и координацията между институциите.
- Стартиране на Национална горска инвентаризация като основа за по-ефективно управление и възстановяване на горските ресурси.
– Рибарство и аквакултури
- Защита на националните интереси на България при определяне на възможностите за риболов в Черно море.
- Недопускане на необосновани допълнителни ограничения за българските риболовни оператори при спазване на принципите за устойчиво използване на ресурсите.
- Засилване на мерките за опазване на рибните запаси, биоразнообразието и устойчивото управление на водните екосистеми.
валутни курсове
8767 | 19 ноем. 2026 | 15:31





Мобилна верси
RSS
