4300 | 23 окт. 2026 | 12:17

Личната трагедия не сломява фабриканта, успехите му в работата се увеличават и той предприема нова крачка напред. Разширява фабриката и отваря най-добрата бояджийница, която работи без изпарения, обзавежда отделение и за избелване

Мирела Костадинова

Колю Конкилев е син на известния фабрикант Христо Конкилев. Баща му, заедно със съдружници, правят Събирателно дружество „Тройца“ за производство на прежди, гайтани и шаяци. Христо Конкилев е завършил Робърт колеж в Цариград, бил е главен помощник на Цанко Дюстабанов, участвал в боя срещу турците при Ново село. Той е част от демократическата партия, многократно народен представител и три пъти кмет на Габрово.

Колю Конкилев по нищо не отстъпвал на своя баща. Роден е в Габрово през 1888 г. Още 13 годишен баща му го изпратил да учи в търговската гимназия в Лайпциг. След това е студент в Търговската академия, която завършва с отличие. Старият Конкилев решава, че синът му трябва да се завърне в България, но има още какво да научи в Германия. Синът му се захваща да работи в немска фирма.

Навършил 27 години започва да работи като директор на АД „Троица“. През 1912 г. напуска фабриката и основава с баща си фирма „Христо Конкилев и син“, която се занимава с изработка на гайтани.

През същата година бащата Христо Конкилев умира. Синът продължава да управлява и движи производството във фабриката. През 1919-1920 г. износът на гайтани за Сърбия, Турция и Гърция нараства. После търсенето започва да намалява и предприемчивият Колю Конкилев захваща производство на копринени гайтани и шнурове. Така полага основите на пасмантерийното производство.

По същото време от Германия се завръща брат му Цоню, който е бил на специализация. Двамата решават да разширят новото производство. Вдигат постройка с всички необходими приспособления за бъдещата работа. Наричат я „Хрикон“ на инициалите на баща им. Тя се намирала в центъра на града, до днешния блок Рачо Ковача. Първоначално фабриката си служила с готови избелени и боядисани прежди – памучни и вълнени. Но после е направено специално бояджийско отделение.
Минало известно време и Колю Конкилев се разделя с брат си, оставя му пасмантерийното производство и захваща да създава АД „Балкан“. Внася модерно оборудване от немската фирма „Хартман-Хемниц“ за производство на памучни прежди. Иска да създаде истинско памукотекстилно производство, което да е водещо в страната.

Висококачествената прежда с марка „Слон“ бързо покорява пазара. И собственикът разширява фабриката. Наема 250 работника и само 15 човека хора, които не работят в производството. Сключва договори за преработка на руски памук. Предачната му фабрика скоро става третата в България след Варна и София.

Колю Конкилев участва в Балканската и Първата световна войни. През 1926 г. минава под венчило с Нацка Милкова, дъщеря на габровския фабрикант Стефан Милков. На семейството се раждат трима сина, но къщата е почернена – децата съвсем малки умират.

Личната трагедия не сломява фабриканта, успехите му в работата се увеличават и той предприема нова крачка напред. Разширява фабриката и отваря най-добрата бояджийница, която работи без изпарения, обзавежда отделение и за избелване.

Превръща се в щедър дарител. Всяка година дава по 50 000 лева за Палаузовото училище в родния си град. Парите са предназначени за закупуване на книги и списания в областта на стопанските науки, индустрията и техниката, също за художествени произведения.
През 1934 г. прави свое завещание, което допълва четири пъти. Създава фондация „Колю и Наца Конкиллеви“. Между редовете на завещанието се вижда основната му грижа за здравето, подслоняването и подпомагането на габровци, особено на децата и бедните. Волята му е да се образува при габровската община фонд „Постройки и обзавеждане на училища“, който да се управлява от посочен от него поименно комитет. Според събраните средства да се построят и обзаведат по най-нов за времето начин две прогимназии или начални училища. Желанието му е едно от тях да се построи до фабрика „Балкан“ и да носи името му, а другото училище да бъде на името на жена му Наца.

Не забравя и работниците от собствената си фабрика. Повелята му е да построят в два крайни квартала няколко „народни“ жилища. Всеки един от тях, в зависимост от времетраенето на работата им във фабриката, да получат по една до петмесечни заплати. За децата на бедните, но работещи майки във фабриката е придвидил седмичен детски приют с необходимото за общо 30 деца. В завещанието е посочил, че за неговото построяване трябва да се разкрие фонд към женското благотворително дружество „Майчина грижа“. Децата трябва да се обличат еднакво и обучават с парите на фонда.

Въпреки, че със съпругата си Наца остават без деца той влага част от парите си във фонд „Постройка и обзавеждане на родилен дом и гинекологична лечебница“ с 30 легла. Предвидено е бедните жени да се лекуват безплатно. За всяко новородено бебе на безпарична майка да се предоставя пълен комплект дрехи с инициалите на фонда. Допълнително са вписани по-късно средства за обзавеждане на клиника с 50 легла, носеща неговото и на съпругата му имена.

На църквата „Св. Троица“ желае да се дадат средства за резби и иконописи, които да се направят от български резбари и зографи.
При образуването на фонд „Колю и Наца Конкилеви“ към Академията за науките – София, предвижда ежегоден приход от 50 000 лева, който да се дава на отличен учен, който работи в областта на стопанските науки и индустрия. Подобен фонд да се образува и към Априловската гимназия за подпомагане на даровит ученик и при следване във висше учебно училище.

Колю Конкилев, както известният фабрикант Пенчо Семов, дава средства за фонд към писателския съюз в София за подпомагане на прохождащи писатели, нуждаещи се, поради болест или старост или бедни интелектуалци, които можело да не са членове на съюза.
Сред идеите му е да се построят два моста на река Янтра, необходими на габровци.

Колю Конкилев записва в завещанието си, че след смъртта му управлението на фабриката трябва да поеме от жена му, Стефан Ц. Дюстабанов и Дамян Бедрозов. А брат му Цоньо Конкилев и инж. Филип Пройнов да бъдат в управителниясъвет.

След национализацията завещанието му се превръща в недействително. Колю Конкилев е арестуван. Следват лагери и накрая стига до Белене. Работи в тежки условия. Попада там заедно с Атанас Буров, Ст. Мушанов, ген. Вълков, габровския кмет Илия Кожухаров, П. Х. Стойчев, който 30 г. е председател на Съюза на габровските индустриалци. Сред тях са още двама известни габровски фабриканти - Христо Райков и Пантю Пантев.
Умира през 1957 г. в болница в Свищов. Единственото, което не успява да постигне в работата си е да създаде най-голямото промишлено предприятие в България, с неповторимата марка на фирмата „Слон“ – стъпил на памучен конец, символ на най-добре изработена прежда.

В края на завещанието си Колю Конкилев пише: „Живях скромно, работих усърдно. Всичко земно оставям на обществото, за да бъда последователен на моята почтеност, безкористна и скромна политическа борба за народно добруване“.