22688 | 5 септ. 2025 | 14:30

Петър Тишков Проданов през 1896 г. е назначен за асистент по химия в Софийския университет, където работи в продължение на 27 години - изследва българските глини и има заслуги за развитието на порцелановата ни индустрия

Автор Мирела Костадинова

Някога в Габрово грънчарството било толкова развито, че предшествало това в Троян. Троянчани учили занаята тъкмо в града край Янтра, но и в Трън. Габровските майстори имали своя махала и били около 45 човека. Изработвали стомни, бардучета, гърнета, гювечници, делви, паници, гърнета, ибричета за топлене на ракия, кандилници, саксии и други изделия от глина необходими за бита.

Сред тези майстори е и Георги, брат на участника в Съединението Продан Тишков – Чардафон.

Всъщност за двамата братя на Чардафон Великий, Георги и Петър, се знае малко. Но те също записват имената си в българската история.
Георги Тишков Проданов е роден вероятно на 18 септември 1873 г., но в документи се посочват и други дати и години. След раждането му умира баща им Тишко Тишков. Георги отраства с грижите на майка си Мария Родева. След като завършва пети клас в Априловската гимназия през 1888 г., постъпва като държавен стипендиант в учебната занаятчийница в село Княжево – днес квартал на София. Учи тригодишен курс на грънчарско-пещенския ù отдел. Специализира керамика в Карлсбад, днес Карлови вари (Чехия), а по-късно и в Одеса (Русия).

През 90-те години на XIX век се завръща в родния си град. В квартал Борово открива модерна грънчарска работилница. Докато другите габровски грънчари месели глината ръчно и използвали отровната оловна глеч, Георги обзавежда своя модерна работилница за месене на глина. Започва да изработва фини грънчарски изделия с безоловна глазура. Скоро започва да раздава на грънчарите своите рецепти, за да усъвършенстват и те производството си.

След като завършва школа за запасни офицери в Княжево през пролетта на 1904 г. е произведен в чин поручик и уволнен в запаса.

Завръща се в Габрово и няколко години след това основава Акционерно дружество „Чардафон Великий“ за производство на керамични изделия. Дружеството построява в града на улица „Синкевица“ първата керамична фабрика за производство на машинни тухли. Планът на пещта и тридесет и два метровия комин, както и построяването им са дело на Георги Тишков. Дружеството доставило парна машина, мелачно-секачна машина, вагонетки и други необходими за производството съоръжения. В предприятието работели 50 човека. Но Георги Тишков е мобилизиран заради войните. Акционерно дружество „Чардафон Великий“ е закрито.
След като заминава на фронта по време на Балканската война с шести пехотен полк, участва последователно във всички войни, които България води от 1912 до 1918 г. Произведен е в чин поручик, а после и в капитан. На 5 август 1920 г. е уволнен от армията и зачислен в опълчението.
През 1914 г. в Цариброд минава под венчило с Милица Хр. Ранчева. Там изплаква и дъщеря му Зорка.

След войните в Габрово открива временни грънчарски курсове, в които обучава учениците си да изработват модерни чинии, кастрони, вази, кани и други изделия в гипсови калъпи. Преподавал грънчарство в национален едномесечен курс през лятото на 1925 г. заедно с художника Недялко Каранешев и резбаря Петър Кънчев.

През 1925-1926 г. Окръжната постоянна комисия в Плевен организира курс по грънчарство в Троян. Назначават за учител Георги Тишков, който преподава курса със своя инвентар. След този курс възниква идеята за грънчарско училище в Троян и се поставят основите му. През годините Георги Тишков публикува много статии, свързани със занаята си по керамика в различни издания.

Работи и в Керамичната фабрика „Изида“ в село Новоселци, днес град Елин Пелин. След като се пенсионира там, се завръща в Габрово, където умира на 8 август 1942 г. в дома си на ул. „Синкевица“ №11. Отначало го погребват в гробището на село Сирмани, а по-късно дъщеря му Зорка премества костите и надгробния му паметник в новите градски гробища в Габрово.

Другият брат на Чардафон Велики Петър Тишков Проданов е роден през 1863 г. в Габрово. Завършва седми клас на Априловската гимназия. С Габровската доброволческа ученическа чета участва в Сръбско-българската война през 1885 г.

Още на следващата година се явява на конкурс в Априловската гимназия. Спечелва държавна стипендия от 1200 лева годишно за обучение в чужбина. Записва се да следва в Индустриалната академия в град Кемниц (Германия). Завършва академията през 1890 г. и се дипломира като инженер-химик, един от първите химици у нас с академично образование. Специалността му е „Приготвяне на химикали като индустриални произведения“.

След завръщането си от Германия Петър Тишков става учител по химия в Първа софийска мъжка гимназия, а после и в Техническото училище в Княжево.

През 1896 г. е назначен за асистент по химия в Софийския университет, където работи в продължение на 27 години. Той е асистент на поколения химици.

Петър Тишков Проданов е автор на изследвания, публикува в български и немски списания. Изследва българските глини и има заслуги за развитието на българската порцеланова индустрия. Заменя с български суровините, които тогава се внасят от чужбина. Изследва българските грънчарски изделия, покрити с оловни глазури и доказва опасността им за здравето на човека, ако не се спазва технологията за оловните глазури. Интересува се от производството на розово масло и пчеларството у нас.

Съавтор е на книги с проф. Пенчо Райков в областта на органичната химия. Заедно с д-р Илия Стоянов подготвя „Ръководство по количествен анализ на неорганическите вещества“. В различни издания публикува повече от тридесет статии по въпроси на стопанството, индустрията и занаятите. Представя беседи пред столичани по различни въпроси.
Петър Тишков изследва историята на българското занаятчийство и публикува книгата „Принос към историята на българското занаятчийство“ (1911), а после и отпечатва – „История на нашето занаятчийство до Освобождението“ (1922).

Всекидневните лабораторни упражнения в студените и влажни помещения, работата с химически вещества го довеждат до болест. През април 1925 г. при поправяне на сероводородния апарат в лаболаторията на Софийски университет получава отравяне със сероводород. Отива си на 25 май 1925 г. Погребан е с помощи на Софийска община.

Днес в родния им град Габрово нищо не напомня за двамата братя – Георги, който се отдава на майсторството с глина, и Петър – посветил живота си на химията. Обезсмъртен е единствено техният брат Продан Тишков Проданов (Чардафон Великий), който е български опълченец – поборник от Руско-турската война (1877-1878), сержант-майор в милицията на Източна Румелия, активен участник в Съединението на Княжество България и Източна Румелия в 1885 г., по-късно офицер от Българската армия. Негов паметник се издига до Боровския мост, а скулптор е Илия Илиев.