Мирела Костадинова: След смъртта на Захари Зограф Царигратската патриаршия му опростила греховете

Двама „французки зографи“ му давали уроци по рисуване. И по переспектива

Мирела Костадинова: След смъртта на Захари Зограф Цариградската патриаршия му опростила греховете

10184 | 4 март 2022 | 16:44

В църквата „Св. Никола“ в Бачковския манастир отразил недоброто си отношение към пловдивските чорбаджии и техните жени – „кокони“. Нарисувал ги като грешници, слизащи в ада. Те били облечени модерни за времето дрехи

Мирела Костадинова: След смъртта на Захари Зограф Царигратската патриаршия му опростила греховете-1646405368.pngМирела Костадинова: След смъртта на Захари Зограф Царигратската патриаршия му опростила греховете-1646405483.jpgМирела Костадинова: След смъртта на Захари Зограф Царигратската патриаршия му опростила греховете-1646405435.jpgМирела Костадинова: След смъртта на Захари Зограф Царигратската патриаршия му опростила греховете-1646405417.jpgМирела Костадинова: След смъртта на Захари Зограф Царигратската патриаршия му опростила греховете-1646405396.jpg

 

И до днес личността и творчеството на Захари Зограф са забулени в тайни, които едва ли някой ще разкрие. Разказват се какви ли не истории за живота му – като тази за обичта му към съпругата на брат му или пък за голямото богатство, което натрупал от изписването на икони. Но едно е сигурно, че е майстор, който се превръща в основоположник на светската ни живопис.


Творческият му път продължава двадесет и пет години, през които той работи усилено и енергично. Често напуска родния Самоков, за да пътува и рисува светците в църквите, но и да гледа чуждите творби, за да се учи от тях. В един момент сам се уверил, че няма по-голям зограф от него в „турско“ и гордо се хвалел с това. Увереността му се вижда и в рисуването на собствения му образ между стенописите в черквите. Задължително оставял надпис за извършената работа и почти всеки път се подписвал.

 

Освен човек на прецизността, бил и новатор. Имал собствен стил, различен от този на съвременниците му, който му помогнал да остане като един от големите творци на Възрожденското ни изкуство.

 

В пловдивския храм „Св.Св. Константин и Елена“ са запазени едни от ранните му икони, където се вижда сходството в работата с тази на брат му. Има негови икони в черквата „Св. Неделя“, както и в село Извор.

 

Следа е оставил и в Копривщенската църква „Св. Богородица“. Сред тях са икони на Св. Георги с 13 сцени от живота му, Успение на Богородица и Св. Евстати на кон. В Плачковския манастирв и Долнобешовския може да се видят характерните му творби. Най-известните му стенописи са в параклиса и църквата на Бачковския манастир, в черквите на Преображенския, Троянския и Рилския манастир. Славата му стига дори до Света гора.


Захари Зограф учил живопис при брат си Димитър, който е с 14 години по-голям от него. Останал сирак само деветгодишен и не могъл да учи образопис при баща си, който умира през 1819 г. За сметка на това брат му е добре обучен от баща им и можел да преподава на по-малкия си брат. Когато Захари Зограф е на 21 г., той вече е признат от брат си за майстор и делят печалбата по равно. Но очевидно не са се доразбрали в общите сметки и се разделили, всеки се хванал да работи сам. Захари Зограф запазил уважението си към него и признавал, че той е „стар майстор, у когото е началото“.

 

Училищното му образование преминава при Неофит Рилски, който учителствал в Самоков от 1827 до 1831 г. Успоредно с уроците при големия книжовник работи иконите си. При Неофит Рилски постъпва да учи към седемнадесетата си година. Той му дава обширни познания, насочва го към книгите и отпечатването им. По-късно Захари Зограф мечтаел със своя учител да направят печатница. Зографът през целия си живот купувал много книги, услужвал с тях и на учителя си. В писмо от 29 март 1853 г. му пише, ако не му е потребен Езоп, да му го върне по Захари х. Гюров.

 

Непрекъснато се грижел за това, дали Неофит Рилски ще може да издаде лексикона си. Търси средства за откриване на мечтаната печатницата, грижи се за откриване на училища. Двамата водят кореспонденция, а Захалри Зограф се обръща към него с „На Вашето високо преподобие благоговейно се покланям до лицето на земята и целувам светата Ви десница“ или „Благоговейно ти се покланям, учителю“. В тези писма ученикът засвидетелства своята искрена почит и уважение към него. Захари Зограф не пропуска да го окуражи да работи, дава му идеи за книжовната работа, позволява си дори да го поучава, където види, че е непрактичен. Осемнадесет години между тях се запазват постоянни искрени и непринудени отношения. В писмата им се чете за живота на големия зограф, за нравите по онова време, за обществените схващания на възрожденския иконописец, дребни случки, свързани с всекидневието. В едно писмо до своя учител споделя, че има грижи, здравето му не е добро. В писмата си Захари Зограф използва дори свой тайнопис.

 

Неофит Рилски често е посредник между поръчителите на икони и своя ученик. И не случайно, защото самият той твърди, че изкуството му е прекрасно. Захари Зограф рисува негов портрет през 1838 г. в Копривщица. По повод тези писма проф. Иван Шишманов казва, че зографът е „най-интересният от всички Неофитови ученици“. И наистина той се отличава от другите зографи на Възраждането ни с неповторимото си изкуство.

 

След като напуска брат си отива в Пловдив, където по-големият град му осигурява работа и печалба. Този град изиграва благоприятна роля в живота на младия художник. Там е от 1835 до 1841 г. Скоро налага името си и се прославя из страната. Трудолюбив е и с прецизност и бързина работел поръчките. Скоро натрупва достатъчно средства, за да участва и в обществения живот.

 

Той използва византийската традиция, рисувал като баща си и брат си, но същевременно и по свой начин. Постига изобилие от пищна растителност, геометрични и барокови форми. Обича розовия, зеления цвят и охрата, но с притихнала сила. И днес творчеството му може да се изучава в областта на колорита. С лекота изписва фигурите. В някои случаи смесва например „Страшния съд“ със съвременни сюжети, което прави живописта му още по ценна.

 

Той пътува в различни градове и села. Този 27 годишен мъж работи енергично и с желание да успее. В едно от писмата си до Неофит Рилски му пише: „Аз имам много работа и фанал сам се машки у работа“. Това се вижда и в други негови писма до учителя му, в които се извинява, че пише набързо, че няма никакво време да пише надълго. Животът му е изпълнен с непрекъснат труд.

 

От 1838 г. са и първите му стенописи – тези от аязмото на църквата „Св. Богородица Рибна“ в Асеновград, но не се е подписал. На следващата година се споразумял с владиката да нарисува в цъквата „Св. Георги“ в Асеновград двете стени над „пенджурите“ за 3 000 гроша, иконата на ЙоанПредтеча за 55 гроша, образа на Св. Георги за 500 гроша, три икони по 250 гроша и един кръст за 700 гроша. До днес е достигнал само образът на Св. Георги, а другите са унищожени. По-късно изрисувал отвън на северната стена метоха край Асеновград. На тях били изобразени образите на светците Теодор, Георги и Димитър.

 

На 1 май 1840 г. се спазарява за едно голямо свое дело – стенописите в църквата „Св. Никола“ в Бачковския манастир, за стойност от 7 000 гроша. Храмът е изрисуван с множество образи. Значително място заемат сцени от живота на светеца. Понеже манастирът е бил под гръцка власт, зографът се подписва на гръцки.


Притворът на храма също е украсен със стенописи. Върху източната стена рисува „Страшния съд“. Тук забележителна е картината му, където отразил недоброто си отношение към пловдивските чорбаджии и техните жени – „кокони“, задето отказали да открият българско училище в Пловдив. Нарисувал ги като грешници, слизащи в ада. Те били облечени в дрехи, модерни за времето.


В Бачковския манастир нарисувал себе си, проигумена и игумена на манастира. Виждал се и надпис на български и гръцки език, написан на хартия, която Захари Зограф държи в лявата си ръка. Освен стенописите в черквата „Св. Никола“ в Бачковския манастир от него са запазени и стенописни сцени и образи в храма „Св. Архангел Михаил“, долепен до голямата манастирска църква.

 

Изрисувал е евангелски сцени и е показал облеклата на своето време. Между тези стенописи е и портрета на византийския император Александър I Комнин, през времето, когато братята Пакуриан са основали Бачковската обител. Тук не е оставил подписа си с името, но стилът му и колоритът личат в творбите.

 

На 8 ноември 1841 г. се жени за Екатерина хаджи Гюрова. Води си тефтери с бележки, вписвал приходните си сметки – какви пари има да събира за извършената работа. Записвал и длъжниците си, на които давал пари в заем. А те не били малко. Раздаваните суми от Захари Зограф под лихва са равни на хиляди грошове. Най-голямата сума дал през 1845 г. на Иове Терсума – 11 900 гроша. На много други хора давал заеми – търговци, учители, ковачи дюлгери, механджии, бакалии, шивачи, дори на владици, чорбаджии, та и на самоковския кадия.

 

Неговите длъжници били от Самоков, Пазарджик, София, Дупница, Сопот, Банско, Пловдив. Сроковете за изплащане били различни. Между длъжниците му е и Рилският манастир. От монасите има да взема 6261 гроша. В тефтерите му се виждат доходите от имотите му.

 

Някъде по това време среща двама „французки зографи“, които му давали уроци по рисуване. И по переспектива. Това е момент, в който той се доизгражда като творец – рисува нови елементи, открива света на природата и разбира, че освен ерминиите има и творчество извън тях.

 

Живописта не се ограничава само в религиозното. Когато рисува в Бачковския манастир, видял красотата на близкия водопад и го изобразява в скица.Тази творба разработва после с темперни бои. Същият е случаят в аязмото при Кукленския манастир. От това време са съхранени негови етюди на цветя, пеперуди, драперии, глави, които рисува в природата. В действителност от неговите наследници са съхранени голям брой негови рисунки, които се намират в архив в Самоковския музей. Притежавал гравюри от чужди художници, в различни стилове, които е събирал и се е учил от тях. Вероятно Захари Зограф ги е имал наследени от своя баща Христо Димитров, който ги е закупил от чужбина и ги използвал за работата с учениците си. Но те са били винаги под ръка на известния зограф.

 

Кога започва своята работа в Троянския манастир не е известно, но това вероятно е около 1847-1848 г. Стенописите в манастира са едно от големите му земни дела. Показва своята истинска опитност и майсторство. В Троянския манастир рисува две години. Полетата, които изрисувал са повече от 360. Отделни фигури, сложни композиции. Интересно е как успява за толкова кратко време да нарисува толкова много елементи и образи. При това не е имал помощници.


Голямо е и делото му в Преораженския манастир, в черквата „Преображение господне“. През 1851 г. рисува иконите на църквата и своя портрет, а надписът казва: „Захари Х. Зограф, Самоков, Македония“.

 

Между стенописите му са изобразени българските светци – Йоаким патриарх Търновски, Теодоси Търновски, Михаил Воин от село Потока, патриарх Евтимий, Теофилакт Търновски и други. На източната стрна на предверието на църквата е стенописът „Страшният съд“, където отновол е вмъкнал фигури на свои съвременници – в народни носии, също битови сцени, представляващи човешките прегрешения. До днес буди размисъл стенописа му „Колелото на живота“. В средата е изобразил седнала жена, облечена в гръцка богата носия. В дясната си ръка държи чаша, чашата на удоволствията, която поднася. Около кръга са четирите годишни времена с месеците. Два ангела въртят колелото с въже, а под него е нарисуван гроб, над който стои смъртта с коса в ръце. Всичко това въздейства и внушава идеята за преходността на земния живот и относителните удоволствия. За иконостаса на същата църква е нарисувал иконите на архангел Михаил, Богородица, Христос, Иван Рилски и Преображение. И днес се съхранява договорът между зографа и манастирското братство.
През същата година той рисува икони, а и вероятно стенописите в манастира „Св Троица“, разрушен при земетресението през 1913 г. И те не са достигнали до нас. Във възстановената църква са запазени някои негови икони – на Богородица, Троицата, Иван Кръстител, Христос, а в параклиса се пазят и по-малки икони. От това време са и иконите му в Девическия манастир в Габрово, който е разрушен.

 

Като част от творчеството му са кавалетните му портрети. Те са малко на брой, но допълват творческия му образ. Захари Зограф рисува известния си собствен портрет, където е с четка в ръка. Правен е вероятно около 1840 г. Също портрета на Неофит Рилски, който завършил на 3 май 1838 г. Както и портрет на Христина Зографска, съпругата на брат му, изобразена с копринено облекло, бижута и шапка. Запазена е и акварелна глава на момиче.

 

През 1852 г. рисува последните си стенописи в нартиката на черквата „Св. Анастасий“ в Лавра на Света гора. Не намерили достоен гръцки образописец и потърсили Захари Зограф. Там е негова Богородица и Преображение Господне. Има и по-малки икони, които са едни от последните му. В светата обител стоял седемнадесет месеца, а после се завърнал в родния Самоков. Това станало през септември 1852 г. За този факт информира своя учител Неофит Рилски.


Умира от тиф на 14 юни 1853 г., шест дни след раждането на последното му дете. Тогава вече е болен на легло. След смъртта му неговите близки, получили от Цариградската патриаршия индулгенция за опрощаване на греховете му. Той самият приживе е критикуван от Църквата за това, че проправя пътя на светското изкуство, в което се вижда смелата му работа на майстор художник. Недолюбван е и от своите съвременници, които често изписва по стените на храмовете сред грешниците в ада. Но името на Захари Зограф остава като едно от най-популярните за българите от Възраждането до днес и е символ на нестихващия български дух, който успява винаги да надмогне времето…


От категорията

Отбелязваме 145 години от Шипченската епопея

Отбелязваме 145 години от Шипченската епопея-1660888128.jpg

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по ...

19 авг. 2022 | 08:47

Юлий Павлов: Няма да се състави редовно правителство след 2 октомври, вървим към серия от избори

Юлий Павлов: Редовно правителство трудно ще има след 2 октомври, вървим към серия от избори-1660803152.png

В следващото НС ще влязат шест политически сили, „Български възход“ е под ...

18 авг. 2022 | 09:01

"Дойче Веле": Завръщането на Тръмп става все по-вероятно

Доналд Тръмп поздравява свои привърженици след обиска в резиденцията му в Мар-а-Лаго-1660215079.jpg

Вълната от възмущение, предизвикана от обиските, създава представа за онова, ...

19 авг. 2022 | 13:33

Шарл Гав: Ембаргото върху руския петрол ще вкара Европа в невъобразима рецесия

Шарл Гав: Ембаргото върху руския петрол ще вкара Европа в невъобразима рецесия-1660904267.png

Президентският самолет ще продължи да лети, но обикновеният човек няма да може ...

19 авг. 2022 | 12:39