34617 | 5 септ. 2019 | 12:29

В крайна сметка паметникът на Чардафон Велики се превръща в паметник на руските освободители. След демокрацията той отново е преработен в скулптура на историческия герой. През този година се навършват 160 г. от неговото рождение

В българската история Продан Тишков-Чардафон остава с участието си в едно от най-значителните политически събития след Освобождението – Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г., включва се в подготовката и случващото се тогава. За него Захари Стоянов написва първата романизирана биография у нас и му дава новото име Чардафон Велики. Самият Симеон Радев сочи забележителните му заслуги по Съединението. Безспорно той е дръзка и пламенна личност в нашата история. Разказват, че при един прием на цар Фердинанд в двореца, Чардафон отишъл с кучето си. Фердинанд грубо го сритал. Чардафон му казал: „Ваше Величество, отхрани си кучета и ги ритай!“ И демонстративно напуснал двореца.

През студения 7 декември 1859 г. при неговия баща отишъл, за да се обръсне габровския каймакамин. Той попитал защо му трепери ръката и е забравил да му направи кафе.

- Как да не трепери, ефенди… Булката от три дни я мъчи рожбата, а не идва на бял свят, казал берберина.

- Не се кахъри. Рожба, която се бори с майка си, мъжка ще е, юнак над юнаците. Ела в конака да ти дам пушка. Ще стреляш през комина и детето ще се появи на бял свят.

Така и станало. Появило се момченце, което растяло палаво, обичало да играе с пищови, по Заговезни и Великден гърмяло из махалата и близките гори и водело цяла чарда от махленски деца след себе си. Щом поотраснал учил бръснарство при баща си, но не харесал занаята. Очите му все през прозореца гледали. Училището също не му вървяло. На четиринадесет години остава сирак, баща му си отива от света. Малкият Продан отишъл на гурбет във Влашко, където видял живота на хъшовете. Научил, че свободата трябва да се извоюва.

През 1876 г. в Габрово се подготвяло вече въстанието. Момчето разбрало това и бързо се завърнало в балканския град, за да участва в него. Пренасял оръжие в рогозки, барут и фишеци във възглавници, пастърма в кошници, покрити с трески. Пожелал да се присъедини към четата на Цанко Дюстабанов, но той му казал:

- Малък си още. Може да ни издадеш.
Момчето отвърнало:
- Аз ли? Сюлейман до умиране ме би в конака, но дума не отроних за съзаклятието в нашата градина. Тогава голям ли бях да ви пазя, а сега малък…
- Нямаш и оръжие. С този пищов, който носиш, турчин няма да убиеш. Слез в града и ще ни бъдеш връзка!
-Тогава ще взема пушката на някой убит турчин, а до тогава ще ви нося вода, огън ще клада.

Цанко Дюстабанов не престъпил думата си и не го приел. През следващата година Продан се явил за опълченец пред военна комисия в Габрово, но отново някакъв полковник отсича: “Когато пораснеш, тогава ще станеш войник в българската армия!“

След Освобождението на България, животът на Продан Тишков в родния му град става невъзможен. Той е либерал и противник срещу пълномощията на княз Александър I Батенберг. През 1881 г. е принуден да отиде в Пловдив. Там се запознава със Захари Стоянов, Димитър Ризов, майор Данаил Николаев и учителката Делка Шилева, която ще стане негова съпруга. Тя е член на Голямоконарската чета, записана на второ място в списъка. Извезала е знамето на четата. Носела сабя на кръста, бял калпак и не се деляла от Чардафон. Остава вярна до края на живота му и няколко години преди той да почине на 13 декември 1902 г. му пише от София в Габрово: „Драгий, милий, Чардафоне, теглилата, които преживях и преживявам, не можаха да ме прегънат, още повече въздигнаха честолюбието ми, повишиха гордостта ми. Не ме е срам да ти изповядам, че много, много те обичам и ще те обичам“. По-късно им се ражда дъщеря. При кръщаването й в църквата свещеникът отказал да я кръсти както пожелал Чардафон. Той си е избрал името Свобода. „Няма светица с това име!“, казал свещеникът. А Чардафон му отговорил: “Има такава светица, отче! Тая светица е Света Свобода Българска, за която съм се бил…“ После грабнал детето: “И без петли ще съмне! Некръстено ще си го взема и няма да умре!“

Обзет от идеята за Съединението, той е избран в тайния революционен комитет – БТЦРК. Тогава Чардафон е само на 25 години. В същото време постъпва и като сержант в румелийската полиция на село Голямо Конаре. Под предлог, че основава гимнастически дружества, обикаля Пловдивските околности и създава революционни комитети. Неговата конна дружина, също очаква деня на преврата, който е определен за 15 септември. „Властта се научава за съзаклятието и изпраща кап. Райчо Николов с жандармерия да арестува Чардафон, но той като съединист още повече разпалва духовете и не се връща в Пловдив. Идва префектът Димитров да разбере какво става в Голямо Конаре. В това време забиват черковните камбани и се развяло зеленото знаме, ушито от Делка Шилева, ограждат общинското управление и арестуват префекта и под общия възглас: „Долу Румелия и пашата! Да живее Съединението“ разкъсват пагоните и румелийските значки на жандармите. Чардафон държи пламенна реч и обявява за свалено румелийското правителство. Рано в зори на 6 септември Чардафон влиза със своите „фараони“ в Пловдив и заедно с войските на майор Николаев обсаждат конака.

Арестуват генерал-губернатора Гаврил Кръстевич“, това разказва един от най-големите изследователи Илия Габровски. Веднага след Съединението Чардафон се завърнал в Габрово.

Хората се трупали по улиците, за да видят края на една несправедливост – Берлинския договор. Веднага след екстернирането на генерал-губернатора в Цариград, славната чета се отправя към турската граница, от където очаквали нападение, но злото дошло от сръбската граница. Пламва Сръбско-българската война.

До 1895 г. Чардафон служи в българската армия и като ротмистър се уволнява в Лом. Завръща се отново в родния си град. Основава ловно дружество „Сърна“ със свои приятели и е негов председател. Целта била да съдействат за правилно стопанисване на ловното богатство, да се преследва избиването на дивеча, да се разпространяват познания за ловното дело. Дружеството залесява – създава път, чешма, урежда зоологическа градина. По-късно то построява Ловен дом. Чардафон дава бащината си къща за нуждите на читалището. Написва малка книга „Принос към Габровското въстание през 1876 година“. Тя е препечатана от Д. Б. Митов като притурка на неговия вестник „Литературен глас“.

Чардафон организира и възпроизвежда на открито боевете на Габровското въстание и дори повикал от Стара Загора турчин, който правел фойерверки и фишеци. По случай 25 годишния юбилей на Габровското въстание на 1 май 1901 г. организира среща в квартал Боровото. На нея присъстват живи участници на въстанието, опълченци и доброволци от Сръбско-българската война. „Да ми издигнете паметник, в основата на който да издълбаете годините на възхода и борбата и славата и победата, Освобождението и Съединението на България“.

Умира на 22 ноември 1906 г. от пневмония. Години след смъртта му, славата му затихва. По инициатива на неговия изследовател Илия Габровски, който събира и историческите материали за музейната сбирка и прави родословно дърво, както и на граждани, се внася предложение да бъде издигнат паметник на Чардафон. Самият той на кон, със знаме в ръка влиза в Пловдив. Но социалистическата власт отказала, защото бил „пияница и аморален“, „само императорите яздели коне, а не един ротмистер“, не заслужавал „грамаден паметник, по-голям от Априловия“. В архивите се пазят и други клевети. Започва дълга кореспонденция между Габровски и властта. Той пише до първия секретар на ОК на БКП с молба да се преразгледа повторно решението и да „получи реабилитация нашият Чардафон“. Нещата потръгнали и през 1965 г. паметникът е възложен на скулптора Илия Илиев, но полека работата отново се занемарява.

В писмо от 6 октомври 1975 г. до Илия Габровски главният архитект на града Карл Кандулков му пише: „В заседанието си бюрото на ОК на БКП ме повикаха да ми съобщят решението си, че няма да се поставя фигурата на Чардафон. Препоръчах бюрото да не взема отношение по този въпрос, за да не се наложи пак да го променя, но не ме послушаха. Казаха, че Чардафон е изобщо пройдоха, пияница, развратник и няма какво повече да се занимаваме с него. В реплика с другарят Бучакчиев зададох въпроса: колко любовници е имал Васил Левски? Или Христо Ботев? За тях това не е било важно. Ако търсим заслугите на всеки човек откъм негативната страна то изобщо няма да има паметник на света.

Август Саксонски е имал 16 жени, от които са се родили към 170 деца – и сега има от неговите потомци. Но немците не се свенят да му изградят най-големите паметници.“ Решението на властта е категорично – паметник няма да се строи. Но фигурата на Чардафон вече била изработена, вложени са много средства и трябвало нещо да се направи с нея. Взема се ново решение от скулптурата да се направи паметник на руските освободители „като конникът представлява руски войник“.

Върху главата на Чардафон слагат брада и мустаци. Архитект Кандулков отново пише до Илия Габровски с огорчение: „Аз искрено съжалявам за станалото. Излезе едва ли не, че на своя глава съм започнал този паметник. Но това не е най-важното. Жалко, че сме тръгнали да ровим цялата българска земя, ровим чуждите библиотеки, дано открием нещо за българите, а тук гледаме да се оплюем колкото може повече. Ние сами не се уважаваме, а се сърдим, че другите народи не ни уважават“. Кореспонденцията мужду властта и Габровски се води години.

До него пише и Първият секретар на Окръжния комитет на БКП Трифон Пашов, че „решенията около изграждането на още един паметник на Продан Тишков – Чардафон се основават на задълбочени проучвания, включително и от Института по история при БАН“. Пашов има предвид надгробния паметник на Чардафон, който е само бюст. Вторият, който е проектиран е мемориален.

В крайна сметка паметникът на Чардафон Велики се превръща в паметник на руските освободители. След демокрацията той отново е преработен в скулптура на историческия герой. През този година се навършват 160 г. от неговото рождение.