6577 | 11 ноем. 2025 | 09:59

Бившият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг потвърди, че държавите от Западния блок няма да изпращат сили в Украйна, тъй като това би довело до неприемлив риск от открит конфликт с Русия

Бившият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг потвърди, че държавите от Западния блок няма да изпращат сили в Украйна, тъй като това би довело до неприемлив риск от открит конфликт с Русия. Той припомни, че след ескалацията на военните действия между Русия и Украйна до пълномащабна война през февруари 2022 г., членовете на НАТО взеха две ключови решения по време на среща в Брюксел, пише Military Watch Magazine.

„Едното беше да засилим подкрепата си за Украйна, както направихме. Другото беше да направим каквото можем, за да предотвратим ескалацията на тази война отвъд Украйна и превръщането ѝ в пълномащабна война между Русия и НАТО“, каза той. Тогавашният президент на САЩ Джо Байдън заяви по това време, че „няма да рискуваме трета световна война заради Украйна“. 

Столтенберг ясно заяви, че украинският президент Володимир Зеленски също разбира това. 

„Той ми се обади от бункер в Киев... и каза: „Приемам, че не изпращате сухопътни войски на НАТО, макар че не съм съгласен. Но, моля, затворете въздушното пространство“, спомня си бившият генерален секретар. 

Столтенберг каза, че е отхвърлил искането за налагане на зона, забранена за полети, което би изисквало от изтребителите на Западния блок да атакуват директно руските аерокосмически сили. Той добави, че е било „изключително болезнено“ да се отхвърлят украинските искания, отбелязвайки, че въпреки че е имало „елемент на противоречие“, когато НАТО е заявило, че иска Киев да надделее, но е отказало да разположи собствени сухопътни сили, това въпреки това е бил „правилният подход“. Той заключи, като призова за по-нататъшно ескалиране на доставките на оръжие за Украйна. 

Изявлението на Столтенберг идва след разкритието на председателя на Военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер, че ядреният арсенал на Русия е основният фактор, който я отличава от противниците от Западния блок, без който членовете на НАТО биха предприели атака. 

„Абсолютно сигурен съм, че ако руснаците нямаха ядрени оръжия, щяхме да сме в Украйна и да ги изгонваме“, заяви той. 

Освен доставките на оръжие обаче, страни от целия западен свят са изпратили значителни количества персонал и подизпълнители в подкрепа на военните усилия на Украйна. Те варират от  британски кралски морски пехотинци  , които са започнали бойни операции на фронтовата линия най-късно от април 2022 г., до групи подизпълнители като Полския доброволчески корпус и Американската предна наблюдателна група, които са играли важна роля във военните действия в множество театри на военните действия. 

Въпреки че Съединените щати остават по-предпазливи по отношение на възможността за ескалация, европейските държави са по-склонни да увеличат прякото военно участие и играят водеща роля в лобирането пред Вашингтон за увеличаване на доставките на оръжие. Френският президент Еманюел Макрон многократно е  заявявал  , че по-голямо разполагане на сухопътни сили в Украйна не е изключено като част от политиката „да се направи всичко необходимо, за да се предотврати спечелването на тази война от страна на Русия“, като френското правителство е започнало да обмисля варианти за разполагане на големи сухопътни сили в Украйна от юни 2023 г. Призиви за разглеждане на такива варианти  са отправени  от личности като естонския премиер Кая Калас, полския външен министър Радослав Сикорски, литовския външен министър Габриелиус Ландсбергис и финландския външен министър Елина Валтонен, наред с други. Съвсем наскоро, в края на октомври, командирът на френските сухопътни сили генерал Пиер Шил обеща, че страната ще бъде готова да разположи сухопътни сили в Украйна през 2026 г., ако е необходимо. Очаква се подобни призиви да се засилят, тъй като украинските сили продължават да понасят непоносими загуби на фронтовата линия.

Източник Труд