14720 | 20 февр. 2015 | 13:13
Акад. Воденичаров, БАН подготви стратегически документ, който сте нарекли „Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие на България“. Дали правителството се ползва от тази разработка и съобразена ли е с нея управленската програма?
- Не мога да кажа, че правителството е съобразило програмата си с този документ, защото той едва сега им е представен, както и на партиите в парламента. Създадохме го преди година, когато пред нашата сграда (точно срещу Народното събрание) имаше много силни вълнения. Стигна се дотам, че стана модерно да мразиш. Някои хора се прибират по-щастливи вкъщи, че през деня са се намразили с още хора. Това не е добро за България, за всички нас. И ние тогава решихме, че вместо да изразходваме ненужна енергия, по-добре да помислим какви трябва да бъдем като държава и общество след 25-30 години. Ние сме една от малкото европейски държави, която няма дългосрочна цел. Има много примери за страни, които са били в по-лошо положение от нашето, но след изработване на национални цели, които са следвали последователно, са постигнали блестящи резултати. Майсторството в управлението на една държава е да надграждаш. Ако наистина този документ, който е подготвила БАН, мине през широко обсъждане и повече общности се почувстват като съавтори, ще имаме по-добър резултат.
- Тези насоки и възгледи формулират ли нашата цел за следващите 25 години, или тя тепърва трябва да изкристализира?
- Смятам, че основните направления са посочени в този документ. Но той се нуждае от обогатяване. Първата задача, която сме записали, е духовното състояние на българската нация. Всички чувстваме, че духовността у нас и между нас много е намаляла. Акад. Антон Дончев казва, че най-важното нещо за една личност е културата. Тя е „очилата, през които гледаш“. Ако те са замъглени, не можеш да виждаш света, да го разбираш. Следващата голяма стъпка е решаването на въпроса с образованието. Но не може да има качествено образование, ако преди това няма възпитание. Двете - възпитанието и образованието, дават културата на човека. Една нация, която не е културна, не е креативна. Напоследък започнах да давам пример с Финландия. След неприятностите, които е имала през Втората световна война, държавата е решила, че трябва да се издигне на по-високо ниво културата на нацията. Вече 40-50 години Финландия е просперираща държава във всички области.
- За да се постигне тази духовност, трябват комплексни мерки - както промяна в мисленето на политиците, така и по-голяма част от БВП да отива за образование, за култура, за кино. Говорили ли сте с Бойко Борисов, има ли нагласа в кабинета за прелом в мисленето и бюджетирането на духовната сфера?
- С Бойко Борисов много рядко се срещам, защото е ангажиран човек. Тази тема не сме обсъждали. Говорили сме по принцип, по какъв начин академичната общност и индустриалците, обединени в дружество „Добри Желязков“, могат да бъдат полезни за административната реформа в държавата. И в момента водим такива разговори. За образованието и културата още не съм имал възможност да споделя вижданията ни с премиера. Надявам се скоро да се срещнем не само по въпроса за духовността, а изобщо за мястото на академията като експертен център на държавата. Има разбиране за това, вече няколко министри се обърнаха към нас и говорихме за конкретни проекти, които ще бъдат възложени на БАН - в областта на транспорта, демографията, туризма, икономиката.
- Има скандал в парламента заради решението за обслужване на дълг от 16 млрд. лв. през следващите три години от определени банки. Може ли в тази ситуация да се почерпи акъл от науката как да избегнем дълговата спирала?
- Ние имаме много силен икономически институт и специалисти в тази област. Ако към нас се обърнат с конкретно запитване, ще се опитаме да дадем експертно мнение. В разработката ни е засегнат много важен проблем - по какъв начин може да се завърне нормалният стопански живот в страната. Ние сме бедни, защото малко произвеждаме. Кои са българските стоки на световния пазар? В една от главите разглеждаме какво може да се направи съгласно нашите климатични, природни и човешки дадености. Първото, което смятаме за разум но, е България пълноценно да използва и малкото суровини, които има. Ние в момента ги изнасяме за няколко големи фирми и се чувстваме като придатък към тях.
- Изнасяме си и златото?
- Не само златото. Аз говоря и за различните медни, оловно-цинкови находища, каолина. Много неща има България, които са с високо качество, но се изнасят като суровина. Предлагаме да се възстановят някои клонове на индустрията, които по-рано оползотворяваха тези суровини в стоки с принадена стойност. Ако това не го направим, ще бъде лошо.
- Как да се възстановят клонове на индустрията? По някакви причини чужди инвеститори не идват. Държавата ли да инвестира във възстановяване на ключови отрасли?
- Ако по принцип се приеме, че трябва да се възстановят тези клонове на индустрията за преработване на нашите суровини, освен държавата ще се намерят и чужди инвеститори. В този момент на криза има доста свободни финансови средства, които ще бъдат вложени тук, ако се създадат съответните условия. Но виждате, че през последните години заради недобрата политическа атмосфера у нас инвеститорите не се чувстват сигурни.
- Какво конкретно препоръчвате в областта на индустрията на министър Лукарски?
- Набелязали сме няколко неща. Освен ползването на суровините сме предвидили туризмът да се превърне в индустрия. Оказва се, че голяма част от минералните извори в Европа са в България. Ако ние се насочим България да стане СПА центърът на европейските държави, за което имаме базата, но нямаме условията и инфраструктурата, това ще бъде едно разковниче. Освен това, ако историческият туризъм бъде подпомогнат от държавата и бъде приета програма за 20-25 години, това е един голям извор. Трябва да се обърнем и към възстановяване на биологичното земеделие у нас. То е занемарено, макар че имаме страхотни климатични дадености и една великолепна селскостопанска наука, която е разработила специални сортове. Стига сме правили монокултури. По последни данни земеделският износ на България е само зърно. Ние не сме Щатите с техните огромни полета. Нашите климатични условия предразполагат към създаване на много видове продукти с изключително качество. Виждате, че плодовете и зеленчуците, които консумираме, не са български, а преработвателни предприятия се затварят. Много страни, които са свикнали с нашите продукти, започнаха да ги забравят. В сферата на министър Лукарски могат да се развият и някои специални технологии в областта на софтуера и компютърните науки, нещата, свързани с отбранителната индустрия.
- Като ви слуша човек и ще каже - открили сте топлата вода. Знаем добре, че имаме минерални извори и условия за производство на най-вкусните ябълки и домати, но нищо не се прави през тези 20 години. Как ще накарате политиците да се задействат?
- Ако един такъв документ с възгледи за основните национални цели бъде утвърден от Народното събрание като национален документ, оттук нататък всички правителства и парламенти трябва да го спазват като конституцията. Трябва да има ред и последователност.
- Колко време според вас ще бъде необходимо, за да стигне България резултатите си от 1989-1990 г. като ниво на индустрия, селско стопанство и биологично земеделие?
- Всичко зависи колко ефективни ще бъдат мерките, които ще бъдат взети, и дали всички ще ги подкрепят, за да могат да се реализират. Защото това става с мотивация. Трябва да се променят закони, да се направи административна реформа. В момента има над 2200 нормативни акта, които вече не отговарят на сегашните стопански отношения и нужди. Държавата се е самонатоварила с много ангажименти, които не са й присъщи. Искаме да помогнем на управлението тези актове да бъдат преразгледани и да бъде отчетена тяхната полезност.
- Споменахте, че БАН ще подпомогне кабинета в областта на демографията. Сега започва много болезнена пенсионна и здравна реформа. Как точно можете да помогнете?
- Имахме много ползотворна среща по тази тема със заместник министър-председателя Ивайло Калфин. Той евентуално ще възложи в скоро време на академията да предложи допълване на демографската стратегия на България. Това, до което стигнахме в тези първоначални разговори, е, че който не изпълнява своите ангажименти към държавата, не трябва да счита, че тя социално ще се грижи за него. Един гражданин не може да бъде само консуматор. Той трябва и да даде на държавата това, от което има нужда. Ще направим и изследване защо мъже у нас между 35 и 45 години много рано слагат край на живота си, каква е причината. Това е една голяма дупка, неизяснена тема. Друг проблем е защо млади хора от определени етноси остават без образование и се създава маргинално общество. Трябва да се намери начин как да се реализират и да бъдат пълноценни граждани. Трети проблем - обезлюдените райони и неравномерното разпределение на производствени мощности в страната. С министър Калфин говорихме, че трябва да се направи и проучване за нашата диаспора в чужбина, за отношението към страната, особено на първото поколение емигранти. Второто вече е скъсало с България. Това е резерв, който разумно трябва да бъде използван.
- По горещата тема Украйна парламентът е разделен буквално на две полярни мнения. Дали липсата на национална доктрина води до това противопоставяне и объркване?
- Национална доктрина във вида, в който би изглеждала преди 15-20 години, е трудно да бъде очертана, след като сме членове на ЕС и НАТО - две структури, които имат постулати за поведение. Но всички стъпки на нашите ръководители трябва да бъдат много премерени в тази ситуация. Ние сме държава на кръстопът и трябва да бъдем много внимателни във всичко, което казваме и показваме. Има нещо много обезпокоително за мен. Невинаги се държим като съюзници към хора, към които сме поели ангажименти. И невинаги се държим добре с хора, с които имаме многовековни връзки. Тези две неща изискват мъдрост и много внимателно подбиране на нашите реакции.
Мобилна верси
RSS
