12951 | 27 апр. 2015 | 13:12

Интервю на Теодора Йолчева за развитието на висшето образование и равносметките

Проф. Илчев, вече е в ход първата кандидатстудентска сесия в Софийския университет. По-малко ли са кандидатите на фона на тежката демографска криза, пред която е изправена България?
- Доколкото можем да разберем от сегашните данни, броят на кандидат-студентите е близък до този от миналата година. Що се отнася до модата при специалностите тази година, все още е рано да се каже.

- Отново на дневен ред е и Стратегията за развитие на висшето образование, която Народното събрание прие, както и нуждата от нов Закон за висшето образование. Какви задачи трябва да изпълнят те?
- Стратегията е факт, но остава да видим и практическото Ӝ изпълнение. И в сегашния Закон за висшето образование е предвидено 10% върху сумата, която държавата определя за издръжка на студентите, да бъдат отпускани за научни изследвания. В момента този процент е 2,1, тоест държавата нарушава собствените си закони. Нарушава и правилниците за поддръжка на сградите на висшите училища, които са публична държавна собственост. Според тях Софийският университет би трябвало да получава около 11 млн. лв. годишно, докато ние получаваме към 600 000 лв., 20 пъти по-малко. Затова казвам - искам да видя дали стратегията ще бъде защитена в следващия бюджет. Докъм май това би трябвало да бъде ясно.

- Неотдавна посочихте пред депутатите от образователната комисия, че държавната субсидия стига за около 40 на сто от разходите на университета. Как компенсирате разликата?
- По никакъв начин не можем да компенсираме, не сме магьосници. Останалите суми идват от научни проекти, от студентски такси, малка част - от наеми. Казвам малка част, защото в условията на криза за много от имотите няма кандидати.

- Опитахте се да събирате повече средства, като предложихте увеличение на студентските такси. Защо тази идея срещна толкова съпротива?
- Няма повишение на такси и данъци, което да е срещало радушно отношение от тези, които трябва да ги плащат. Повишението беше символично и се отказахме от него, защото само щяхме да си развалим отношенията със студентите, без това да донесе кой знае каква финансова полза на университета. На второ място, в страната трябва да има поне един добър класически университет, където да учат децата на тези родители, които нямат достатъчно средства да ги изпращат в Европа. Ако са повече, още по-добре. Лошото е, че такъв университет пак се прави със средства. Следващият вариант е просто да затворим Софийския университет. След като държавата не си променя политиката, таксите не се повишават, откъде да вземем средства?!

- Гласуваната стратегия предвижда до 60% от средствата за висше образование да се разпределят между най-добрите университети. Това би ли решило проблемите ви?
- Говорим за 2020 г. Дотогава колко капи ще опустеят, както казваше баща ми. Предполагам, че би решило някои от тях. Това има и морално значение, защото в момента на практика при едни и същи средства, отпускани на университетите, ние предлагаме продукт, който е с много по-високо качество. Някаква оценка на този факт няма.
Политиците обичат да се хвалят с нас. Държавниците и министрите, когато имат почетни гости, обичат да ги изпращат при нас, в аулата, за поддръжката на която не са дали стотинка. В моя ректорски мандат вече седем години нямаме нито една лаборатория, построена с публични средства.

- Как според вас тогава очакват държавниците ни да се развива наука?
- Убеден съм, че повечето от тях изобщо не се интересуват! Колко пъти е казвано, че висшето образование и науката са приоритет. Но те винаги остават на заден план. Преди няколко седмици по време на икономически форум министърът на финансите обяви, че висшето образование е единственият сектор, в който реформа не е започнала. И аз съм съгласен с констатацията му, но трябва да се зададе въпросът - а защо реформа няма? Според мен, защото политиците не искат да има такава. Единственото, което се е случило през последните десет години, е вече споменатата стратегия и Оперативната програма „Образование и наука за интелигентен растеж“. Но оперативната програма изпълнява друга функция - тя не осигурява развитие на жизненоважни за България области.

- Какво трябва да се промени?
- Ясно е, че нямаме нужда от толкова университети. Нямаме и нужда от толкова студенти. Медиите тръбят, че много висшисти работели не по специалността си, но въпросът е имаме ли добре развита икономика, която да оползотвори знанията и уменията им. Имаме нужда от финансиране на перспективните направления. Това политиците не се решават да го направят вече десет години.

- Как трябва да се стигне до намаляване на университетите?
- То е залегнало в проекта за нов закон. Държавно финансиране ще има само за професионалните направления, класирани на първите места в рейтинговата система. Хората не правят разлика между финансиране на университети и направления. Може в дадено висше училище много добре да е развита инженерна специалност, свързана със селскостопански машини. И заедно с това, притиснати от недоимъка, да са избрали да преподават и право, което обаче е назад в рейтингите. Когато получи висока държавна субсидия само за специалността, в която стои добре, самият университет ще си направи сметката какво да развива. Проблемът дори не е толкова в броя на университетите, макар че той е изкуствено завишен.
Проблемът е по-скоро в броя на специалностите, които бюджетът финансира. В момента икономика се изучава в десетки висши училища. Защо? Защото е модерно, но работа за завършващите няма. А мераклии да развиват нужните на обществото ни ядрена физика, химия, да речем, няма. Защото са скъпи и субсидията далеч не покрива разходите по обучението.

- Много критики отнасяте от бизнеса. Най-често работодателите се оплакват, че младите висшисти не са пригодни за нуждите на пазара на труда.
- Задачата на университетите не е да произвеждат млади хора, които са като моделирани от пластилин за днешните нужди на бизнеса. А да подготвят умни и мислещи професионалисти, които могат да бъдат пренастройвани във всеки един момент спрямо променящите се нужди. Това, което много хора не разбират - задачата на университетите е и винаги е била да създава наука. Ако не правим това, ние произвеждаме усъвършенствани тирбушони за бутилки. Ако продължа сравнението - работата на висшето училище е да създава бутилки, които да пазят аромата на виното и да се отварят без тирбушон.

- Как си обяснявате спадащият интерес към специалности като химия, физика, математика, инженерни науки?
- Това е тенденция в цяла Европа. Трудно се учат тези специалности. Казвал съм пред колеги - ако се учеше лесно, щях да съм физик, а не историк. Не че намалява интересът, просто младите хора започнаха да разглеждат много меркантилно живота си и някои смятат, че усилията, които ще положат за такава диплома, по-късно няма да бъдат осребрени от бъдещата им кариера. Което всъщност не е така. Според последните данни от рейтинговата система младите химици имат около 900 лв. осигурителен доход, безработицата при тях е 3%. При физиците - 1100 лв., безработица - 1,95%. За какво говорим?
Много малко хора на 18 години знаят какво искат. Често кандидатите се ръководят и от моди. В последните години при нас най-желана беше психологията. На шега съм казвал, че това говори, че не сме нормално общество и имаме нужда от много професионалисти в тази област.

- Как се справяте с младежите, които вече са студенти, но не са достатъчно подготвени за академичната среда?
- Имаме проблеми. В някои факултети въведохме задължителни подготвителни курсове по български език. Например в Историческия. Първият семестър имат такъв курс, защото не могат да пишат. С ниска езикова култура са. Близо четвърт от приетите отпадат по време на следването.

- Ваши колеги предложиха на ректорите да се даде възможност и за трети мандат. Как гледате на такава опция?
- Пред СУ и пред мен лично този въпрос не стои.

- Вие самият изкарахте два мандата начело на университета. Кога ще са изборите за нов ръководител?
- През ноември. Бих се радвал, ако могат да бъдат изтеглени по-рано. Предлагах вариант, който за съжаление се сблъска с нежеланието на част от колегията, да се съкратят мандатите. Бях предложил изборите за ръководители на катедра да са през април, през май да изберем декани, през юни да гласуваме за ректор, през юли да бъдат определени заместник-ректорите. Това щеше да позволи на новия екип, преди да започне да кипи учебната година, да има два-три относително по-спокойни месеца, за да навлезе в работата. Подготвен човек би донесъл и повече полза за университета.

- Каква е равносметката ви месеци преди края на мандата?
- За съжаление и двата мандата бяха много тежки. Те съвпаднаха с икономическа, обществена, политическа криза в България. Работя в университета от 1978 г. и не си спомням друг толкова тежък период. Съумяхме да задържим мястото на СУ в международните рейтинги. Успяхме да защитим безспорното си второ място - след БАН - по развитие на науката.
Въпреки немотията и кризата съумяхме да направим доста неща, за да променим облика на университета. Спомняте ли си как изглеждаше Ректоратът преди седем години - с мрачните коридори, изпопадалите мазилки? Сменихме дограмата и осветлението, направихме и най-модерното у нас хранилище за книги, нови лаборатории. Можеше, разбира се, и повече да се направи.

- Какво е най-голямото предизвикателство пред следващия ви колега, който ще поеме поста?
- Да успее да накара политиците не само да говорят, но и да вземат болезнени решения. Всичко, което споменах като проблем, съм поставял десетки пъти пред различни правителства. И нищо не бе оспорено. Всички казваха - „Имате право“. Е, и? Време е да се премине от думи към дела.