58583 | 7 юни 2015 | 15:33

Селото подреди трапеза като във „Време разделно“

Единственото село в Родопите, в което се провежда нестинарски празник, е Стоманово. Кацнало на билото на планината, то неотдавна събра на поляната десетки гости, дошли по тесния път, за да гледат древния ритуал.
По традиция празникът се организира от единствения нестинар гадател в региона - Ивайло Аянски. И само той влезе в жаравата вечерта, когато по стар стил се почитат светците Константин и Елена.

Босите му крака танцуват по огъня само веднъж в годината. „В друг ден не мога да ходя по въглените. Без да се подредят съзвездията по този начин, както са днес, без да изпадна в транс, не мога да бъда нестинар. Това не зависи от мен“, казва Ивайло. Той обяснява магическата сила на празника с предстоящото лятно слънце­стояне.

„Това са дни, в които всичките енергийни планетарни движения способстват растежа, развитието и трансформирането. Трансформират се в голям мащаб кармични неща, свързани с нации, народи, родове и отделни личности“, твърди родопският нестинар.

Жаравата е лек

На поляната под селото той беше опънал шатра, в която приемаше желаещите да се срещнат с него. Облечени в народни носии жени и мъже цял ден виха кръшни нестинарски хора около огъня под съпровода на гайди и тъпани. Преди това всички гости на празника наляха вода от най-старата чешма в селото, за която се вярва, че е лековита.

„На повече от хората, които са тук, Иво е помогнал с лечение или съвет. Вече 24 години този ден се почита по един и същ начин - всички релаксират и се чувстват спокойни сред красивата природа и огъня“, коментира кметицата на Стоманово Тюркян Гаази.

Повечето от присъстващите бяха от вътрешността на страната. Сред тях има банкери, архитекти… Те събират жаравата, върху която Иво е танцувал, и вярват, че тя лекува от главоболие и уроки.

„Много хора от далечни страни са идвали при Иво и са си отивали с благодарност. Аз го познавам от четири години, запознахме се заради тежкото заболяване на моята съпруга, която няколко месеца след това ни напусна. Не пропускам този празник, тъй като имам топло чувство на любопитство към нашата история и към старите дохристиянски култури по нашите земи“, разказа архитектът Димитър Гочев, който също беше облякъл народна носия.

Празникът в Стоманово събира хора с различни религии. „Родопите са планина на търпимостта. Разликата с останалите е, че родопчани носят планината на плещите си, а не тя тях. Тук е важно да те води духът ти, не религиозната принадлежност. Какво значение има - днес съм Исмет, утре съм Ивайло. Но ако не си спрял да чуваш гласа на водата, ако знаеш как да почистиш духа си, след като те е навестила смъртта, ако знаеш какво символизира курбанът, значи ти говориш език, в който останалите са слаби гласове. Хората ако погледнат бабините си черги, някой дядов инструмент, ще им е по-лесно да живеят, макар токът да е толкова скъп, убеден е Ивайло.

Аянски като единствен работодател

В селото Аянски живее с още 130 души. Останалата половина са на гурбет в Испания. Сега в Стоманово единственият работодател е Ивайло. Във фермата си той отглежда каракачански овце и крави от защитената порода, произвежда и картофи. За курбана на 3 юни винаги коли собствен овен. После на поляната в местността Гьола той опъва бяло платно и подрежда трапеза като във филма „Време разделно“. Задължително е на нея да присъстват хлебните пити, в които като елемент е вплетен огънят.

„Традицията за събора се корени от времето, когато аз за първи път влязох в жаравата, в старото гнездо на Странджа - село Кости, където ми беше завещана носията от предходна нестинарка. Има сила, която точно в това време ни казва какво и как да вършим, за да може светът да продължи да съществува такъв, какъвто е. Пренесох се по-късно в Родопите и когато и тук открих връзката с огъня и тракийското наследство, го превърнах в обред. Всяка година тук се събират всички изцелени, които условно са минали през огъня на тежките житейски проблеми. Бавно и постепенно кръгът им растеше, докато се превърна в този празник. Това е един вселенски пулс, който движи опората на Земята, от хилядолетия. Сигурно ще я движи и след 1000 г., ако безумието на разделението и заплахата не заличи света за всички“, предрича Ивайло.

„Железни“ жени дали името на Стоманово

Четири жени, изправили се с вили и мотики срещу лъжлив чорбаджия, дали името на днешното село. Той им обещал, че ще ги оземли и ще могат трайно да се заселят тук, но ги излъгал. Тогава разярените жени грабнали инструментите и го съсекли. А в съда коментирали: „Те са от стомана!“, затова и селото носи името Стоманово.
Помежду си хората в него общуват на турски език, но добре говорят и книжовния български. „Стомановци са много работливи, задружни и гостоприемни. Нашето село е единственото, в което през последните 4 години, откакто аз съм кметски наместник, не е идвала полиция за някакво престъпление. Тъжното е, че младите хора вече ги няма, нямаме обществен транспорт и лекар, а закриването на училището подписа смъртната присъда на селото. Първата ни работа сутрин е да проверяваме дали самотно живеещите възрастни хора са живи“, казва кметицата Тюркян Гаази.

Подем за България след 2017 г. предрича гадателят

„След 2017 г. България я очаква невероятен подем. Това ще бъде свързано с проява на силна политическа воля от партия, чийто лидер е жена. Ще имаме отношения с бивши наши съюзници в политически и в културен аспект. Светът очак­ва своите големи промени“, предрече Иво минути преди да влезе в жаравата. По думите му в нашите южни съседки ще има земетръси и два вулкана, а в ЕС предстоят много големи промени.

„Най-важното е, че ще се смени статуквото на икономическия вот, който владее света, ще настане една обща промяна, която ще наложи връщането на човека към човешката му същност. Но не бива да забравяме две неща, които в трансовете днес по време на курбана видях - не бива да забравяме Корея и Иран. Не бива да позволяваме световният хегемон да притиска културно-политически и етнически общности, които са пазители на дълбоко знание и традиции.

„Не бива да прикриваме политическите имперски интереси с благотворителност, с добронамереност. Опитите са повече от 40 г. светът да бъде унифициран, а какво по-страшно от това да бъде отнета идентичността на отделните индивиди и нациите“, нареждаше нестинарят.