Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху е изправен пред сериозно изпитание, след като президентът Ицхак Херцог започва консултации с лидерите на всички партии, избрани в 26-ия Кнесет. След разговорите Херцог ще реши на кой депутат да възложи съставянето на следващото правителство.
Окончателното преброяване, публикувано от Централната избирателна комисия в петък, даде на блока на Нетаняху 53 места в 120-членния парламент. Опозиционният съюз начело с Гади Айзенкот получи 48 места, а за формиране на правителство са необходими най-малко 61 депутати.
Нетаняху заяви в понеделник, че израелската общественост не иска правителство, зависещо от Раам и Обединения списък — партии, които той обвини, че подкрепят тероризма и отхвърлят съществуването на еврейската държава. Той посочи, че мнозинството от еврейските граждани са избрали Ликуд като най-голяма партия и него като премиер, и добави, че е готов да разговаря с всяка партия, която не подкрепя тероризма.
Двете предимно арабски партии постигнаха общо 19 места — исторически резултат, който може да ги превърне в решаващ фактор при преговорите. Представител на Обединения списък заяви, че съюзът вероятно ще подкрепи Айзенкот за първия мандат. Ако и двете партии го подкрепят, зад кандидатурата му ще стоят формации, представляващи повече от необходимите 61 места.
Депутатът, получил мандата, разполага с 28 дни, за да състави правителство. Президентът може да удължи срока с още 14 дни.
Консултациите ще се проведат по реда на броя спечелени места. Те започват с Религиозен ционизъм–Зехут и Шас, които имат по шест мандата, и с Израел Бейтену, който разполага със седем. В четвъртък Херцог ще разговаря с лидерите на Обединения юдаизъм на Тората и Отзма Йехудит, също със седем места, както и с Демократите и Раам — с по осем, Обединения списък с 11, БеЯхад с 12, Яшар с 21 и Ликуд с 27 места.
Коментаторът по въпросите на отбраната и управлението Амир Орен заяви, че макар президентът формално да може да избере всеки кандидат, вероятно ще предпочете този, чиято номинация е подкрепена от партии с парламентарно мнозинство. Ако това бъде Айзенкот, това не означава непременно, че той ще успее. При провал той ще трябва да върне мандата на президента.
Съставянето на коалиция около Айзенкот може да се окаже трудно заради различията в опозиционния блок. Лидерите на БеЯхад Нафтали Бенет и на Израел Бейтену Авигдор Либерман вероятно няма да се съгласят да участват в правителство, зависещо от Обединения списък заради пропалестинските позиции и противопоставянето му на ционизма. Теоретично е възможно опозицията да състави правителство на малцинството, подкрепяно отвън от арабските партии.
Няма прецедент за непосредствено следизборно правителство на малцинството в Израел, но подобни договорености са съществували по време на мандат на Кнесета. В настоящия мандат една от ултраортодоксалните партии напусна коалицията заради спор, свързан с военната служба, но продължи да подкрепя правителството отвън.
Религиозен ционизъм–Зехут, Отзма Йехудит и Шас потвърдиха, че ще препоръчат Нетаняху на Херцог. Според Дан Дикер, президент на Центъра за сигурност и външни работи в Йерусалим, неотдавнашната подкрепа на Бенет и Либерман за Айзенкот показва, че те се отдалечават от идеята за правителство на националното единство. Дикер призова Нетаняху, Айзенкот, Бенет и Либерман да намерят начин да работят заедно на фона на напрежението между Иран, Израел и западния свят.
26-ият Кнесет трябва да положи клетва на 10 ноември. Очаква се новоизбраните депутати да започнат формирането на парламентарни комисии и придвижването на законопроекти. Междувременно премиерът и министрите от настоящото правителство ще останат на постовете си и ще продължат да изпълняват задълженията си под надзора на новия парламент, което ще осигури непрекъснатост на управлението.
Според Дикер противниците на Нетаняху вече обсъждат и смяна на председателя на Кнесета. Той предупреди, че така може да се стигне до прокарване на законодателство в парламент, в който арабските партии разполагат с 19 места, което би поставило премиера в неудобно положение.
Орен посочи и друг възможен проблем: способността на служебното правителство да започва военни операции може да бъде ограничена от политическите обстоятелства. Това би усложнило евентуално подновяване на военните действия с Иран, дори ако американският президент Доналд Тръмп предприеме подобна стъпка.
Бившият депутат Дов Липман също смята, че Айзенкот вероятно ще получи първия мандат. По думите му обаче много израелци предпочитат правителство на националното единство около Ликуд, Яшар и БеЯхад, към което да се присъединят една или повече по-малки партии. Айзенкот може първо да покани Ликуд да участва в правителство под негово ръководство, но Ликуд вероятно ще откаже. Либерман също едва ли би участвал в кабинет, зависещ от арабски партии.
Липман прогнозира, че Айзенкот може да не успее, след което мандатът да премине към Нетаняху, който също вероятно ще срещне трудности. При такъв сценарий ще започне 21-дневен период, в който всеки депутат може да опита да състави правителство с подкрепата на поне 61 парламентаристи. Ако процесът стигне дотам, Айзенкот би могъл да се съгласи да бъде премиер в правителство начело с Нетаняху за две години, за да бъде избегнат нов вот.
Професор Гидеон Рахат от Израелския институт за демокрация заяви, че Нетаняху ще трябва да направи отстъпки и да убеди опозиционните лидери, че ще спази ангажиментите си. Той припомни споразумението за ротационно управление от 2020 г. с лидера на тогавашната партия Синьо и бяло Бени Ганц. Нетаняху трябваше да бъде премиер през първите 18 месеца, а Ганц — заместник-премиер и министър на отбраната, преди да поеме премиерския пост на 17 ноември 2021 г. Договореността се разпадна, след като правителството не прие държавния бюджет до крайния срок през декември 2020 г., което доведе до автоматично разпускане на Кнесета и нови избори. Ганц така и не стана премиер.
Рахат посочи като друг пример правителството на националното единство от 1984–1988 г. Тогава Израел продължаваше да участва във войната в Ливан, израелски военни части бяха разположени в страната, а икономиката преживяваше тежка криза с годишна инфлация над 400%. Ликуд и лейбъристите създадоха коалиция с ротационно премиерство, като Шимон Перес беше министър-председател през първите две години, а след него поста пое Ицхак Шамир.
Според Рахат значителна част от обществото вероятно би подкрепила подобна формула, но ще трябва да бъдат решени редица спорни въпроси. Сред тях са замразяването на съдебната реформа, започната от правителството на Нетаняху, разследването на събитията от 7 октомври, настоявано от опозицията, и механизъм за оттегляне на Нетаняху от поста, когато настъпи моментът. Рахат отбеляза, че коалициите на единството могат да бъдат ефективни по въпросите на сигурността и икономиката, но след преодоляването на основните предизвикателства партньорите често започват да се конфронтират.
Източник: foxnews.com