34281 | 26 авг. 2026 | 09:36

Всички ли получавате грантове, служби и преводи в чужбина? Не станахте ли до един професори, ректори и гении? Не обрахте ли де има награда по света и у нас? Отворени писмописци, не посягайте с хонорарните си ръчички към новоучредената награда на името на

ИСКАТ ДА БЪДЕ СПРЯНА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА
НА ИМЕТО НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ

Николай Милчев

Фейсбук

"До днес не бях чувал за Асоциация „Памет за утре“, но за Никола Вапцаров съм чувал, откакто си отворих ушите за поезия.

Става дума за това, че Асоциацията с претенциозното име „Памет за утре“ иска, простичко казано, да няма Национална литературна награда на името на Никола Вапцаров, обявена от Министерството на културата.
Отвореното им писмо до министъра на културата, до Министерския съвет и до други институции уж трябва да изглежда обективно, уж трябва да е срещу идеологизирането на литературата ни, а на практика си е чисто идеологическо писмо.

Мога да го сравня с писмо на разгневена партийна организации до ръководни държавни органи. Писмото е идеологическо и е напълно в духа на прокарваната вече четиридесет години демократично-либерална чистка в областта на изкуството, в частност – на литературата.

Спрете литературната награда „Никола Вапцаров“ – зоват утрешнопаметниците.

Кои сте вие? Всички ли сте от Нов български университет?
Всички ли получавате грантове, служби и преводи в чужбина? Не станахте ли до един професори, ректори и гении? Не обрахте ли де има награда по света и у нас?
Не знам и не ме интересува.

Но с такава императивна насъсканост да искате да бъде „спряна за широко обществено и историческо обсъждане“ наградата на името на Никола Вапцаров, е голяма наглост. И безсилие.

Вапцаров не ми е любим поет. Казвал съм го още като студент. Смятал съм и смятам, че част от стихотворенията му са плакатни, тезисни, в известен смисъл – пропагандни.

Но Никола Вапцаров има няколко стихотворения, които са на върха на българската и европейската словесност и страдание.
Трийсет години бях учител по литература в софийска гимназия. И съм виждал с очите си и със сърцето си съм чувствал колко много се вълнуват учениците от Вапцаровата поезия. И тогава, в часовете, когато би трябвало да им кажа, че в поезията на Вапцаров съществува и плакатност, засрамен съм си затварял устата, защото шапка свалям на онази „плакатност“, която палеше кръвта на учениците.

Моето мнение и моят вкус за Вапцаров нямат никакво значение. Значение има, че българският народ и младите хора, които учат, усещат с кожата си, че сегашните времена в някакъв смисъл напомнят и ония Вапцарови времена – неспокойни, барутни, военни…

Ще повторя – Вапцаров не е моят любим поет, но той е толкова голям поет и заради това, което е извършил като човек и като антифашист.

В отвореното писмо на „Памет за утре“ пише, че поезията не е индулгенция и смъртната присъда не отменя стореното от Вапцаров. Това трябва да се преведе така: Вапцаров може и да не е лош поет, но това, че е бил антифашист, че се е борил срещу власт, извършила преврат и станала съюзник на хитлеристка Германия, е непростимо.
Излиза, че щом е бил антифашист, няма как да е поет, на чието име да се учредява национална награда.
Сто процента идеологизирано писмо и сто процента реваншизъм.

Не е за пренебрегване и че това отворено антивапцарово писмо се явява точно в контекста на спора имало ли е фашизъм в България, или не е имало, ние били ли сме съюзници на Хитлер или и това е лъжа.

В писмото има един тънък момент – споменава се евентуалната парична сума, която би взел награденият. Пет хиляди сто и нещо евро. Десет хиляди лева. Пет хиляди сто и нещо евро – представяте ли си колко ще се ощети държавата и ще обеднеем, като отделим тия пари за награда на името на Никола Вапцаров?

Кръвта на Вапцаров и стиховете му не струват пет хиляди сто и нещо евро, така ли?

Четях отвореното писмо и не можех да повярвам, че самозабравилата се литературна хунта не търпи нищо, което не е свързано със собствените им персони и което не ги облагодетелства лично.

Ама имало награда „Христо Ботев“ и тя била десет хиляди лева, хайде сега – и за Вапцаров още десет хиляди лева. Не ни ли стига Ботевата награда?
Смайващи глупости. Бакалски сметки. Шикалкавене. Типично за така наречените интелектуалци на хранилка. Отворени писмописци, не посягайте с хонорарните си ръчички към новоучредената награда на името на Никола Вапцаров.
Надявам се, че Министерството на културата ще издържи този изпит по история и поезия".

Епицентър. бг припомня: Министерството на културата обяви обяви, че през 2026 г. за първи път ще връчи учредената през 2023 г. награда за високи творчески поетични постижения "Никола Вапцаров”.

Наградата беше учредена в началото на 2023 г., когато служебен министър на културата в кабинета на Стефан Янев беше Велислав Минеков. В началото на 2024 г. тя беше официално включена в наредбата за награждаването на културните дейци. Там е отбелязано, че наградата се връчва веднъж на всеки три години.

Министърът на културата Евтим Милошев обяви в понеделник, че през тази година ще връчи държавната награда за първи път. Отличието включва художествена пластика, грамота и парична награда в размер на 5112,92 евро (10 000 лева) и се дава за високи творчески резултати в областта на българската поезия.

Предложения за номинации могат да правят органи на централната и местната власт, научни организации, висши училища, културни институти, творчески съюзи и юридически лица с нестопанска цел, чиято дейност е в областта на културата и изкуствата. Номинации се приемат в едномесечен срок – до 24 септември.

Малко след като министерството съобщи новината се появиха  призиви за нейното прекратяване и отлагане на връчването ѝ заради противоречията около живота на Вапцаров.

От асоциация "Памет за утре" поиска процедурата да бъде отложена незабавно, а ведомството да представи обществена и историческа обосноква за избора на Вапцаров като патрон на националната награда.

И сега на името на поета има литературни награди, но не с национален характер. На Вапцаров са кръстени още улици, площади, театри, читалища и училища. Има паметници в различни български градове.

От асоциацията са изпратили отворено писмо до министъра на културата, правителството и парламентарната културна комисия. В него "Памет за утре" изтъкват, че не оспорват мястото на Вапцаров в историята на българската литература. 

"Не призоваваме неговите стихове да бъдат забранявани, премахвани от учебните програми или подлагани на идеологическа цензура. Литературата трябва да бъде четена, изследвана и оценявана свободно", пишат те.

Според асоциацията обаче, когато Министерството на културата поставя името и образа на определена личност върху свое официално отличие, "то не оценява само нейния талант, а я превръща в държавен символ, морален патрон и пример, с който публичната власт се отъждествява".

... Не става дума само за човек с леви убеждения, за автор с абстрактни социални симпатии или за поет, изразявал несъгласие с властта. Става дума за ръководен участник във военния апарат на нелегална комунистическа партия – апарат, чиято дейност включва снабдяване с оръжие и подпомагане на конспиративна мрежа", пише асоциацията.

"Ние не оправдаваме прибързания процес, жестокостта на смъртната присъда или разстрела на Вапцаров. Отхвърлянето на едно несправедливо или нечовешко наказание обаче не изисква превръщането на осъдения в безусловен морален авторитет", пишат от асоциацията и допълват, че една демократична държава не бива да подменя сложната истина с удобен и почистен портрет.

Според "Памет за утре" макар Вапцаров да е разстрелян преди извършените престъпления от комунистическия режим след 9 септември 1944 г. и не може да бъде натоварван с отговорност за тях, то заради Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен "държавните институции трябва да проявят особена историческа отговорност, когато възстановяват символи, използвани от комунистическата държава".

Асоциацията иска и организиране на обществено изслушване, в което освен литературоведи и творчески съюзи да участват и историци, представители на ДА "Архиви" и организации на жетрвите на тоталитарните режими.

"Памет за утре" призовава отличието да бъде преименувано или да бъде обединено с наградата "Христо Ботев".

"Никола Вапцаров може и трябва да бъде четен. Но трябва да бъде четен целият – с поезията, таланта и трагичната му съдба, но и с комунистическата принадлежност, военната комисия, нелегалната структура, оръжието и последвалата десетилетна държавна митологизация на неговия образ. Демокрацията не забранява неудобните автори. Демокрацията отказва да превръща половината истина в официален култ", завършва писмото, което беше споделено и в страницата на историка Александър Стоянов.  

Писмото на "Памет утре" доведе до незабавни реакции не само в поетичните, но и в политическите среди.

"С изумление научих, че група "интелектуалци", начело с преподавателката в Софийския университет Амелия Личева поискали от Министерството на културата да спре връчването на наградата "Никола Вапцаров" до провеждането на "обществено обсъждане". Според тези "интелектуалци" Вапцаров бил спорна фигура. Гениите имат една характерна черта, която ги отличава от другите хора - те будят емоции и страсти столетия след смъртта си. Ето, 84 години след разстрела на Вапцаров недорасли епигони се опитват да го разстрелят повторно, защото бил "спорна фигура". Всъщност спорно е само доколко тези "интелектуалци" са действително такива. А че е Вапцаров е сред гениите на българската литература, е безспорен и световно признат факт. Колкото повече се опитват да хвърлят кал и камъни по неговия пиедестал, толкова повече той се извисява над калта и низките страсти на деградиралите наши съвременници", коментира лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов.

Поезята на Вапцаров е преведена на 70 езика по цял свят. Неговите стихове се превеждат в Обединеното кралство и САЩ още от началото на 50-те години на XX век.

Вапцаров е единственият български творец, отличен посмъртно с Почетната награда на мира от Световния съвет на мира. Той получава това признание наред със световни колоси на културата като Пабло Неруда, Пабло Пикасо и Дмитрий Шостакович. Грамотата е връчена на майка му, Елена Вапцарова

По повод 100-годишнината от рождението на поета, ЮНЕСКО официално обявява 2009 г. за година на Никола Вапцаров, подчертавайки глобалното значение на неговия хуманизъм.

Чуждестранните изследователи и литературни платформи като Rain Taxi и Британската енциклопедия отбелязват, че Вапцаров избягва сухия пропаганден тон на „работници от всички страни, съединявайте се“. Вместо това той превежда политическата кауза през интимния език на личната загуба, съпричастност и състрадание.

В международен план поезията му се цени заради ранното и смело въвеждане на теми от модерната градска култура – киното, радиото, фабричния шум и глобалната география (от Испания и Кипър до Филипините).

През 1984 г. специално сувенирно издание на емблематичното му стихотворение, преведено на 35 езика, лети на борда на космическия кораб „Союз ТМ-5“ заедно с българския космонавт Александър Александров.

За разлика от чисто пропагандните поети, в англоезичния университетски свят днес Вапцаров се изучава като автор, който „превежда глобалните конфликти на езика на сърцето“. Чуждите читатели се впечатляват от уникалния му разговорен стил (диалогът с читателя), липсата на излишна патетика и кинематографичното изграждане на образите в стихове като „Кино“, „Писмо“ и „Песен за човека“.

Веднага след промените през 1989 г. литературното творчество на Никола Вапцаров бе поставено под съмнение от антикомунистически кръгове зарази участието му в антифашисткото движение преди 9 септември 1944 г.

Тогава разстреляният през 1942 г. поет бе обявен за терорист. 

Вапцаров е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война.

Посмъртно е амнистиран след 1944 г.

От асоциацията „Памет за утре“ уточняват, че не оспорват литературния талант на Вапцаров и не призовават за забрана на творчеството му. 

Те обаче напомнят официалните данни на Държавна агенция „Архиви“, според които през 1941 г.

той оглавява Централната военна комисия при ЦК на БКП, 

осигурявала оръжие, квартири и фалшиви документи за нелегалната конспиративна мрежа. 

Според тях държавата не може да го представя единствено като „поет на мира“, премълчавайки участието му във въоръжени структури.

В писмото се изтъква, че по данни на Съюза на българските писатели учреденото отличие на практика възстановява международна държавна награда от времето на тоталитарния режим (връчвана през 1979, 1984 и 1989 г.), което изисква историческа отговорност с оглед на

Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен.

„Памет за утре“ поставя въпроса защо е необходимо съществуването на две почти идентични по обхват и финансов размер държавни отличия – новата награда „Никола Вапцаров“ и учредената през 2024 г. награда „Христо Ботев“.

Асоциацията настоява за незабавно отлагане на процедурата по връчване на наградата за 2026 г., провеждане на обществено изслушване с участието на историци, литературоведи, ДА „Архиви“ и организации на жертвите на тоталитаризма. 

Преименуване на отличието с неутралното „Национална награда за българска поезия“ или обединяването му с наградата „Христо Ботев“, е друго предложение на "Памет за утре".

От Министерството на културата към момента няма официална реакция 

по изпратеното отворено писмо.

Няма официална реакция и от Съюза на българските писатели, ПЕН-центъра и наследниците на Вапцаров.

Асоциация "Памет за утре" е формация, която на този етап обединява няколко сдружения и организации: 

Сдружение "Историческа памет"; Сдружение "Освобождение" ; Съюз "Истина" ; Съюз на репресираните от комунизма - "Памет".

Асоциацията твърди в устава си, че си поставя за цели разкриването и популяризирането на историческите истини в периода от 09.09.1944г.до наши дни.