251390 | 28 юли 2025 | 15:51
В средата на месец юли, малко преди началото на съдебната ваканция, съдия Светослав Василев от Търговското отделение на Софийския градски съд (СГС), постановил „на тъмно“ отказ от заличаване на т.нар. Старостилната православна църква, която вече близо две десетилетия участва в целенасочените опити за всяване на разкол сред българските християни.
Решението не е оповестено от пресслужбата на съда, макар темата да е от висок обществен интерес. За решението все пак се разбра от прессъобщение на Софийска градска прокуратура (СГС), която информира, че е обжалвала отказа на съда да заличи разколническата православна църква. Така обществото научи, че правителствената Дирекция по вероизповеданията също е настояла пред съда да заличи паралелната църква, тъй като същата се явява в разрез със законодателната уредба у нас.
Осем месеца по-късно…
На пръв прочит всичко това изглежда един банален юридически спор, трудно разбираем от обикновените хора, но в действителност зад всички тези съдебни актове се крие поредната част от мащабната и дългосрочна стратегия по разрушаване на християнските ценности и традиции в православна България. Още повече че всичко това се случва само осем месеца, след като цялата държава – институции и общество, застанаха заедно в подкрепа на патриарх Данаиил и неговия призив в защита на единението на православната ни църква.
В средата на декември 2024 г., броени дни преди Рождество Христово, състав на Върховния касационен съд (ВКС) – Боян Балевски (председател), Анна Баева (докладчик), Анна Ненова, в противоречие с трайно установената съдебна практика приема решение, с което допуска регистрирането на т.нар. Българска старостилна православна църква.
Първо – такава църква е силно преувеличено да се твърди, че реално съществува. Защото става въпрос за около две дузини лица, самообявили се за свещеници, с един квартален храм в столицата.
Второ – решението на ВКС е на състав от съдии, членуващи в т.нар. Съюз на съдиите в България – магистратска организация със спорна представителност, но с ясно изразени политически и лобистки зависимости.
Активистите на ССБ никога не са криели своята обвързаност с политически, лобистки, а дори и с олигархични кръгове у нас, както и че разчитат на финансиране от фондации, обединени в световната мрежа на мизантропа Джордж Сорос и неговите наследници.
Решението на ВКС от края на миналата година наистина обедини обществото - от президента, през лидерите на парламентарно представените сили, без „Продължаваме промяната – Демократична България“, представители на академичната общност, авторитетни и независими общественици, обикновени граждани, остро се противопоставиха на скандалния съдебен акт.
Така се стигна до бързата и много категорична поправка в Закона за вероизповеданията, с която се потвърди изрично, че у нас може да има само една Българска православна църква.
Решението на парламента бе прието с над 180 гласа, което е дори над изискуемия праг за промяна на Конституцията.
Мнозина вероятно са очаквали, че това ще сложи край на опитите на маргинални групи да мародерстват над православната вяра. Нищо подобно!
Решението на съдия Светослав Василев показва точно обратното. Още повече че и този магистрат се оказва член на Съюза на съдиите в България.
Съдът на Сорос над българското право
Съдия Василев тотално игнорира приетата поправка от законодателя и отказва да заличи разколниците, като в своя подкрепа изтъква практиката на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). В мотивите му са изброени поредица от решения на Съда в Страсбург, които обслужват интересите на нелегитимната църква.
И в това няма никаква изненада – адвокат на „старостилната православна църква“ в миналото е бил Йонко Грозев, когото ПП-ДБ само преди броени месеци пробваха да трудоустроят като конституционен съдия. Вероятно с идеята, че така ще успеят да обърнат позицията на КС и по отказ от ратификация на Истанбулската конвенция.
Дали е само случайност?
Нещо много смущаващо се случва в съдебната система у нас по казуса с опита за „изнасиленото“ легитимиране на „старостилната църква“. Два отделни състава – един от ВКС и един от СГС, в рамките само на 8 месеца, приемат решения в интерес на опитите за всяване на разкол на българското православие.
И двете решения се базират на практиката на ЕСПЧ и Конвенцията за защита правата на човека, като съдебните състави игнорират вътрешното законодателство и досегашните съдебни актове на други състави, а поставят над тях практиката на Съда в Страсбург.
Всичко това се случва броени месеци след като обратно в София, именно от Съда в Страсбург, се е върнал Йонко Грозев, който в периода 2015-2024 г. прекара като български съдия в ЕСПЧ.
А преди 2014 г. Грозев обяснява в интервюта, че отказът на българските съдилища да регистрират „старостилниците“ трябва да се атакува пред Съда в Страсбург, известен в Европа и като Съда на Сорос. Прекалено много факти, за да се окажат просто една случайност.
Какво следва?
Градската прокуратура обжалва пред Софийския апелативен съд игнорирането на законодателната воля и настоява незабавно да се заличи църквата на разколниците.
Вероятно жалба в тази посока ще изготвят и от ресорната дирекция в Министерския съвет. За момента от Светия синод не са коментирали поредната атака срещу православието, но и преди месеци Патриарх Данаиил показа, че вярата на българите в Църквата е по-силна от набезите на лобисти, наемници и агенти на чужди интереси, които всячески се опитват да разбият традиционните ценности на българите в християнската вяра и семейство.
Този път обаче обяснение трябва да дадат и съдиите, които очевидно прикривайки се зад своето „вътрешно убеждение“ и прословутата „практика на ЕСПЧ“, умело обслужват деструктивни сили, които водят поход срещу разума у нас.
Недопустимо е пълното мълчание на съдия №1 Галина Захарова по темата. Как така редица съдебни състави, години наред, трайно отказват да регистрират „паралелната православна църква“, а сега, само в рамките на броени месеци, два отделни състава постановяват точно обратното.
И слепият ще провиди, че зад тези актове се крият определени лобистки интереси, обслужвани у нас от неолибералните кръгове, които вечно искат „съдебна реформа“, чиято директна цел е точно тази – прокарване на решения в интерес на разгрома на институции, традиции, ценности, вяра и държава. Само, че това не е правосъдие в името на народа, а в интерес на задкулисни кукловоди.
Мобилна верси
RSS
