23170 | 11 март 2015 | 13:15

Русофилът Сидеров е заплаха за столетната партия

Минал съм през много лутания. Много рано съм изгубил баща си. И никой нищо не ми е предлагал на тепсия. Убедил съм се, че главното е не да трупаш за себе си, а да се раздаваш на хората..“

Трудно ви е вероятно да познаете мигновено автора на емоционалното признание. Ето джокер. „Искам да израсне ново поколение млади български политици, които ще поведат страната в правилната посока“, казва още той. Сега помислете: кой мечтае да обърне страната в правилната посока?

А) Росен Плевнелиев
Б) Михаил Миков
В) Николай Ненчев
Г) Волен Сидеров

Да, Волен Сидеров в момента е самотникът в българския парламент, който оспорва ценностите на Европа, громи американския колониализъм и украинската хунта, настоява за референдум за членството на България в НАТО и за обръщането на страната към Русия.

Реториката му не може да бъде объркана, особено когато Волен се изправи пред екзалтираните симпатизанти на „Атака“. Ако не сте разпознали автора на грижливо вчесаните думи, цитирани по-горе, то е, защото са изречени пред „Русия днес“ след ласкав въпрос: „Вашата популярност сигурно се дължи на вашите идеи и принципи. Какво за вас е най-важ­ното в този живот и какво цените най-много?“ Отговора вече го знаете.

Русия също знае на кого може да разчита в България и чий образ трябва да бъде красиво опакован за нейната публика.

***

На сцената „Атака“ излезе през 2005-а, когато, без да влиза в ничии сметки, вкара 21 депутати в парламента. Но

пикът в популярността

на Сидеров бе година по-късно, когато на балотаж се изправи срещу кандидата за втори президентски мандат Георги Първанов и взе близо 600 000 гласа. „В тази кампания излязоха всички неплатени сметки на прехода“, обобщи тогава Първанов и беше прав. Не сгреши и в предупреждението, че „има много гняв, има много отчаяние и ще сбъркаме, ако не отчетем това. Хората искат справедливост. Но някои объркаха справедливостта с чувството за мъст и омраза.“ Това беше през 2006-а. Дали някой го е чул, дали обществото ни все още страда от дефицит на справедливост, са отворени въпроси. Важното в сюжета „Сидеров“ е друго: лидерът на „Атака“ има нюх за празните ниши, владее реториката, преживява скандалите, предизвиквайки... скандали, оцелява, възкръсва политически.

Преди мобилизираше етническия вот, днес - русофилството. Преди декор за публичните му п(р)ояви му беше например „Баня башъ“. Помните боя пред столичната джамия, когато активисти на „Атака“ насред петъчната молитва се втурнаха уж на протест срещу високоговорителите.

Днес декорът е сменен, а 3 март бе чудесен повод за изява. Пред „Св. Александър Невски“ Сидеров бе в страхотна форма. Докато по телевизиите се лееха празни спорове дали 3 март е празник, който обединява българите, докато русофоби бърчеха носове от имперските амбиции на някогашна Русия, на митинга на „Атака“ ораторът Сидеров вдигна адреналина на присъстващите. „Само ние - подчерта той - празнуваме освобождението на България. Не броя казионните тържества. Това го дължим на Русия, не на Европейския съюз или на неговите предшественици.“ И говори за загубите от спирането на „Южен поток“ - „хиляди и хиляди работни места“,

за мизерията и колониалното робство

Ефектно възкликна: „Българският народ - стар, величествен, днес е смачкан, братя и сестри!“ Продължи за Левски и Ботев с предупреждението: „Да престанат министър-председатели, министри, президенти, които се сменят като мажоретки във властта, да говорят, че Левски и Ботев били евроатлантици. Нищо подобно не е било. Те са били патриоти.“ И така нататък. До възгласите „Бъл-га-рия! Бъл-га-рия“. Както и „Ру-си-я! Ру-си-я!“

***

„Ру-си-я“ е последният шлагер на Сидеров. Крилете, на които влезе в сегашния парламент. Преди парламентарните избори през 2013-а заложи на социалната тематика, обеща дори 1000 лева минимална заплата. След изборите не Ӝ провървя много с електоралната любов заради намесите на „златния пръст“ при гласуванията в парламента. Влиянието Ӝ взе да се топи, кабинетът „Орешарски“ падна, изборите се зададоха на хоризонта и ето че отчетливата проруска позиция, която партията зае, даде отличен резултат. Националистическата формация, която на евроизборите получи скромните 2,9% и не вкара депутат в ЕП (въпреки гастрола на Йосиф Кобзон на заключителния митинг), през октомври прескочи бариерата за Народното събрание.

***

„Атака“ е лидерска формация - Сидеров е лицето й, изпълнителят на главната роля, повелителят на жестовете. В партията няма конкуренция, няма и на кого да разчита, затова пък му помагат събитията.

Първо, визитата на американските сенатори, в чието присъствие Пламен Орешарски (в последните дни на своето премиерство) спря „Южен поток“. Недвусмислен и дразнещ знак как се вземат решенията в България.

Второ, санкциите на Запада срещу Русия. Когато „Галъп“ зададе на българите въпроса „На коя от двете страни в конфликта в Украйна симпатизирате: на тези, които искат страната да се присъедини към ЕС, или на тези, които искат по-сериозно сближаване с Русия?“, отговорите се раздвояват. Но когато запита: „Подкрепяте или не санкциите спрямо Русия?“, 48% отговарят отрицателно и само 22% - положително. Повече българи (37%) одобряват и присъединяването на Крим към Русия, 26% са на противоположното мнение. Накратко: със задълбочаването на кризата

в България се изостриха русофилските сетива

Съответно Сидеров оглави първата парламентарна делегация, посетила Крим след референдума.

Трето, „ястребеенето“ на президента и на военния министър позволява да бъдат експлоатирани страховете. „Ще бъдем обект на нападение от Русия“, вещае водачът на „Атака“.

Четвърто, Сидеров успя да се сравни и със СИРИЗА. „Обединени сме от целта да се постигне национална независимост от догмите на ЕС и САЩ“, казва той.

И пето, Сидеров просто е оставен сам на терена. Сам домакинства на руски депутати, сам посещава руската Дума. А социологическите проучвания сочат, че два партийни електората са най-русофилски настроени - на „Атака“ и на БСП. Ерго, големият губещ е столетната партия, чийто (засега) верен електорат освен дясната политика на БСП (когато е на власт) трябва да преглътне и сивата Ӝ позиция в изострящата се ситуация.

Наскоро в интернет тръгна виц:
- Ало! Полицията ли е? В дома ми влезе Волен Сидеров! Буйства! Какво да правя?
- Купете рубли и направете пътечка от банкноти до вратата ви! Сидеров би трябвало да излезе!
- Ало! Полицията ли е?
- Да, какво стана?
- Купих рубли, направих пътечка и в къщата ми влезе и Мая Манолова!

Ще прощават авторите на анекдота, но не са прави. Самият Сидеров зове „БСП да се отърве от евроатлантическата си пасмина“…

За разлика от „Атака“ БСП не може да заеме крайни позиции, тъй като ще надраска европейското си лице. Тя може само да стиска палци на Меркел и Оланд и да се моли за техния успех в решаването на кризата.

Ако се втвърди, БСП рискува „да бъде опакована заедно с „Атака“ и да бъде поставена в изолация“ (от анализ на института „Иван Хаджийски”). От друга страна я дебнат

произлезлите от нея
АБВ и „Движение 21“

както и „Атака“. И това не е всичко: „От първостепенно значение за „Позитано“ 20 е да поддържа ли образа си на „голяма партия“, включително на фона на заявката на депутата Велизар Енчев за създаване на „българска СИРИЗА“, чийто електорат ще бъде търсен най-вече в червено“ (институт „Иван Хаджийски“).

Впрочем, Енчев трябва да побърза, тъй като, както личи, „Атака“ се прицелва и в нишата на СИРИЗА. Антитурското Ӝ говорене заглъхва (заради „Турски поток“?), на преден план е изведен гневът срещу Вашингтон, Брюксел, „Дондуков“ 2. Заради пластичните й движения мнозина питат: „Нова ли е „Атака“? Не, но изглежда като нова.

***

Наскоро в едно забележително интервю руският писател Виктор Ерофеев - критик на Путин, отбеляза както раздвоението на руската душа, така и самовлюбеността на Европа: „Възприятията й са ограничени и когато към нея се обръща човек от друга култура (например руснак), тя често не разбира за какво иде реч, но накрая демонстративно изразява недоволството си.“ Ерофеев обобщава: „Мъжете, Бог и глупостта са трите най-големи слабости на Европа.“

Сигурно затова Сидеров иска

да криминализира
гей парадите…

При него както обикновено няма нюанси, има черно-бяло виждане. Неговата самотност върху чувствителното за българите поле на русофилството и русофобството притъпява сетивата. Електоратът му пропуска стрелите на опонентите. Като припомнянето на старите му думи, че „там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго освен робство хората не са узнавали“ (в. „Демокрация“, 1991 г.). С подобни ходове те, струва ми се, стрелят с прашка, не с топ. Нали Сидеров сам признава: „Минал съм през много лутания.“

***

Колко много?