15221 | 6 септ. 2015 | 08:09

„Управление на развитието” заменя „реформите”

Новият политически сезон започна по старому – със старите скандали, старите проблеми, старите навици, към които се вписват и летящите домати към сградата на Народното събрание. Но започна и с предчувствие за нещо ново – за „нова формула на властта”.
Първото изпитание за парламента – антикорупционният проектозакон на вицепремиера Меглена Кунева – се разигра по познат вече начин. Познат от месец юли. Да го припомним.

Летният сезон на Народното събрание приключи с „исторически компромис” (по думите на Радан Кънев) за съдебната реформа, но той се случи едва след като премиерът се зае със совалките между парламентарните сили и търсенето на допирни точки. Преди да се намерят 180 депутатски подписа (от ГЕРБ, ДПС, РБ, ПФ, БДЦ, АБВ и независими) под новия проект за промени в конституцията, Реформаторският блок предпочиташе соловите игри, въпреки факта, че не разполага с необходимата подкрепа за конституционни поправки. Затова пък се приказваха големи думи, хвърчаха заплахи за разтуряне на коалицията и се действаше на принципа „всичко или нищо”. После на Радан Кънев му се наложи да ходи при ДПС за преговори… Разговорите на Кънев с Местан бяха предпоследният акт на пиесата „съдебна реформа”. В последния, преди лятната почивка, лидерът на ДСБ пак втвърди тона, за да даде кураж на разочарованото твърдо ядро. Във Фейсбук той написа: „Идва кратка отпуска. Призовавам колегите от ГЕРБ да слязат от метлите и да си дадат сметка за необходимостта от много сериозен разговор за управленските приоритети и програмата на парламента. Възможно е да се наложи предоговаряне на коалицията. Това не бива да ни плаши. Ако мнозинството ГЕРБ/ДПС/АБВ се запази и атаките срещу РБ продължат, трябва да сме готови за нови избори, на които да получим по-висок резултат, и то като единна и дисциплинирана политическа сила".

Предоговаряне на коалицията? Нови избори? Може би, но очевидно призивите на Кънев никого не плашат. Есенният парламентарен сезон започна по същите ноти, по които завърши предишната сесия. Тон даде този път не съдебната реформа, а антикорупционният проектозакон на Кунева, който бе отхвърлен на първо четене в парламента. Подкрепиха го само 101 депутати от ГЕРБ и РБ, 72-ма се въздържаха, а 38 бяха против. И пак разочарование, пак тежки думи, пак се заговори за преосмисляне на участието във властта.

И пак Бойко Борисов взе инициативата в свои ръце: „Аз съм успокоил Меглена Кунева. След три месеца законопроектът ще мине, ще проведем разговор с партньорите.”

Така стават ясни две неща. Първото е, че без активната намеса на премиера Реформаторският блок не може да прокара нито една своя инициатива. Второто е, че реформаторите – официалният партньор в правителството, са в политическа изолация и нямат диалог с парламентарните сили, от които зависи подкрепата. Не се и стараят да имат.

Чудно ли е тогава, че лидерът на ДПС Лютви Местан подчерта нуждата от „нова формула на властта” при откриването на парламентарната сесия? Не е чудно. „Местните избори ще потвърдят категорично правилността на тази наша теза”, предрече Местан и замени водещото начало на сегашното управление – вместо за реформи заговори за „управление на развитието”. С тайната или с явната подкрепа на ДПС май няма голямо значение.

Единственото неизвестно при новата формула на властта се оказват резултатите от местните избори. Затова е важно в каква форма влизат партиите в кампанията, какви цели си поставят, каква политика обещават и какви послания отправят на старта на политическия сезон.

Според прогнозите на политолозите (социологическите данни предстоят) ГЕРБ ще запази мястото си на водеща политическа сила. Но за Бойко Борисов това очевидно не е достатъчно, тъй като той насочва вниманието към друго: към общото представяне на ГЕРБ и РБ. „Резултатът на ГЕРБ и РБ, броят на кметове, общински съветници, мнозинствата в тях, ще ги тълкуваме като препотвърждаване на стабилността на правителството. И обратното - ако се представим слабо, това би бил лош сигнал за работата на кабинета", каза премиерът след среща с ръководството на ПГ на блока. За да не звучат думите му като заплаха към партньорите, Борисов отбеляза, че „в една коалиция няма малки и големи”. Все пак помоли „да си мерим приказките”. В отговор на „ГЕРБ да слязат от метлите” вероятно. И докато проектозаконът срещу корупцията отбеляза фалстарт, то председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов отчете успех в борбата с контрабандата и сивата икономика.

А капиталът, с който РБ влиза в съревнованието за местната власт, е твърде скромен. Радикалната линия на съдебната реформа бе променена, антикорупционният закон чака да изминат следващите три месеца, инициативите на здравния министър остават спорни и пораждат напрежения. Здравната комисия в НС редактира тези дни и идеите на д-р Москов за промени в закона за лечебните заведения. В тази обстановка реформаторите можеха успешно да изиграят ролята на жертви на тъмните, нереформирани сили, ако поне бяха убедили широката общественост в собственото си единство. Но не го убедиха, въпреки че в крайна сметка постигнаха съгласие за единната регистрация за местните избори. Преди това летяха обаче тревожни декларация (от СДС и ДБГ) с подозрения за „задкулисни договорки” (между ДСБ, НПСД и БЗНС). Най-ясно очерта различията бившият вицепремиер Даниел Вълчев (ДБГ): „Ако идеята е, че който говори най-много, най-активно и най-високо е лидерът, за мен това е много комична идея. (б. а. – има предвид лидерската активност на Радан Кънев). Блокът е монолитен, стига да няма движение по посока на това да възстановим политическото наследство на Иван Костов. С това ние няма да се съгласим.”
Предстоящата кампания няма да заличи различията в блока. Напротив – ще ги засили. Министрите няма да участват в нея, така че отново най-активен по време на регионалната агитация ще бъде Радан Кънев. А пък Кунева и Лукарски ще са пас по заповед на премиера и ще се занимават с правителствени задачи.

Задълбочаването на противоречията сред основните партии в блока прави перспективата за нови парламентарни избори нерадостна за „реформаторите“. Радан Кънев прекалено самонадеяно успокоява твърдите си последователи. Да не забравяме краха през 2013-а, когато всички партии от сегашния блок не влязоха в парламента и чак историческият неуспех успя да ги обедини след години на постоянни дрязги и разцепления. Но конструкцията е крехка и може да не издържи тежестта на нов парламентарен вот.
Нов вот не би бил добро развитие и за БСП. „Позитано” 20 даде знак за олевяване с кандидатурата на социолога Михаил Мирчев за кмет на София. Но само толкова. В последните 25 години БСП никога не е побеждавала в столицата, така че евентуална загуба на Мирчев няма да я разтърси. Политиката на социалистическата партия остава неясна, колеблива, понякога даже комична. Лидерът Михаил Миков отчете като успех за БСП отхвърлянето на антикорупционния закон на Кунева. Странна автопохвала, след като бламирането стана благодарение на многото въздържали се, а не на скромното парламентарно присъствие на БСП.

За разлика от Реформаторския блок АБВ може да изтъкне заслуги в управлението чрез присъствието на Ивайло Калфин в кабинета и успешното парламентарно гласуване на пенсионната реформа. Предсрочни парламентарни избори носят повече риск за формацията на президента (2002-2012) Георги Първанов, отколкото „нова формула на властта”. Особено ако е с участието на АБВ.
Не изненадва стабилността на ДПС. Стана ясно, че без тях и стабилността на управлението е немислима. Хаотичното и несигурно поведение на тандема Кънев-Кунева извади ДПС от изолацията, бетонира позициите на Местан в партията и го направи незаобиколим фактор при решаването на всички управленски проблеми в държавата. За движението ще бъде несъмнен успех, ако към обичайното си присъствие в местната власт добави общински съветници в София.

За националистическите формации ситуацията е добра заради усложняващото се международно положение. „Атака” освежи електоралното си присъствие с проруската си позиция и не дава анонс за някаква промяна. С ромската и бежанската карта играе НФСБ на Валери Симеонов. В същото време обществените страхове от остри етнически конфликти не поощряват радикалните възгледи на Симеонов. Прекалената му активност, която се вижда и в медиите, вероятно смущава и партньорите от ВМРО. Резултатът: двете партии от коалицията Патриотичен фронт се регистрираха самостоятелно за участието си в местните избори. Може би и те търсят нова формула. На своята коалиция става въпрос.

Що се отнася до тази на властта регионалният вот може да промени присъствието и тежестта на партиите в управлението. Но едва ли ще предизвика извънредни парламентарни избори. Не само заради липсата на партиен интерес към тях. Те биха станали наложителни, ако има криза във водещата партия. Не в поддържащите.