17097 | 11 юли 2018 | 12:57

С оглед на още по-голяма яснота се въвежда изискването да се декларира и лицето, което фактически контролира съответното медийно съдържание, ако то е различно от действителния собственик на медията.

Пълна прозначност на собствеността и финансирането ще осигури новия медиен закон, който мина вече на първо четене. Вносителите разшириха обхвата на цялата възможна гама от финансови потоци: държавни или европейски, комуникационни стратегии, безвъзмездно финансиране, грантови схеми, които медиите ще бъдат задължени да декларират.

Целият процес на прозрачност ще се разпростре както върху печатните медии, така и върху интернет сайтовете, които вече имат огромна роля и огромен пазар като доставчици на медийни услуги.

Целта е да се сложи яснота в медийната среда, която в последните години е източник както на сериозна информация, така и на клеветене, обругаване и фалшиви новини.

Законът ще даде възможност да се разбере финансовата база на дадена медия и от там да се правят изводи за нейната редакционна политика.

В последните години в България трайно се установи традицията на "грантовите медии", финансирани от чужди фондации и корпорации и това трябва да стане ясно на публиката.

"Медиите, които получават грантово финансиране, изкривяват пазара. Едни се борят с чисто пазарни механизми да привлича рекламодатели чрез продукта си. А друга медия получава всяка година един транш от милион и половина и се издържа. И провежда политика на този, който дава парите, а не в обществен интерес и да привлича рекламодатели. Политиката на тази медия е подчинена на организацията, която я финансира. И трябва да е ясно, че невинаги може да е последна инстанция на морала. Може да е последна инстанция на неправителствените организации, които дават парите", обясни мотивите на вносителите Йордан Цонев.

Между първо и второ четене авторите на закона - депутатите от ДПС Делян Пеевски, Велислава Кръстева, Йордан Цонев и Хамид Хамид внесоха допълнения към законопроекта, които целят още по-пълното  осветляване на собствеността и финансирането на доставчиците на медийни услуги.

 "Всяка медия задължително трябва да подава декларация до 30 юни с информация за действителния собственик и сключваните договори за финансиране през предходната година, както и дали той има присъда, заемал ли е публичен пост и получавал ли е пари по договори с държавата, пише в законопроекта.

Лице, което не подаде декларация в срок или с невярно съдържание за истинския собственик и източници на финансиране на медията си, ще бъде санкционирано. Законът въвежда глоби от 10 000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение санкциите скачат от 20 000 до 30 000 лв.

Ако лице предостави медийна услуга, без да е вписано в регистъра, понася същите финансови глоби. Нарушенията се констатират от министреството на културата. Ако нарушителят не може да бъде установен, случаят се поема от МВР.

Законопроектът има ясна цел по никакъв начин не кореспондира със защита на когото и да било от медийните доставчици.

В декларацията ще се изреждат всички договори, както и стойността им, които са сключвани с държавата, с общините, с държавни и общински дружества, както и с такива с преобладаващо държавно и общинско участие.

Декларацията ще се подава в Министерството на културата, а министърът ще води отделен регистър.

Законопроектът дава пояснение и за това какво е "финансиране" - "всяко безвъзмездно получаване на парични средства или имущество и/или всяко друго получаване на парични средства, независимо от използваната правна норма, извън приходите от обичайната дейност на доставчика на медийни услуги, както и всички получени заеми и банкови кредити".

Това означава, че всяка медия задължително ще трябва да освети всичките си финансови схеми, по които се издържа.

Вносителите разширяват обхвата на закона, като допълват, че медията е длъжна да декларира съществени обстоятелства, свързани със собственика на доставчика на медийна услуга - дали е лице, заемащо публична длъжност, осъждано ли е с влязла в сила присъда за извършено престъпление и дали съответната медия е сключвала договори с общини и с държавата.

"Обществото трябва да бъде убедено за действителните собственици на медиите, защото това опира до свободата на словото. Ненапразно наричат медиите четвърта власт. Напълно логично е да знаем кой стои зад тях. С пари могат да се купуват съвести. Крачката между свобода и свободия вече е налице. Медии, които получават външни финансирания - тези пари не се раздават на калпак за черни очи, такива пари се дават, за да се изпълни някаква поръчка", категоричен е председателят на комисията по култера и медии Вежди Рашидов.

От законопроекта следва, че е задължително да се даде отговор още на въпроса дали въпросната медия е финансирана чрез банкови кредити, през еврофондове и обществени поръчки, с политически партии, чрез рекламни договори с лица, които осъщестявават дейност, подлещажа на регулация, както и тези, по които е получено финансиране по програми на фондове на ЕС.
Всички тези данни целят да уведомят потребителя на медийната услуга каква политика води съответната медия, за да направи той своя избор дали да се информира от нея и дали да се довери на поднасяната му от тази медия информация.

С оглед на още по-голяма яснота се въвежда изискването да се декларира и лицето, което фактически контролира съответното медийно съдържание, ако то е различно от действителния собственик на медията. Така потребителите ще разполагат с пълната информация за редакционната политика и за зависимостите между определени медии, които иначе се ръководят от несвързани помежду си лица.

"Хигиената дори в работната среда е нещо много лично. Нашият закон има една амбиция и разчита на подкрепа за това да се даде светлина по отношение на финансирането на медиите. Той не ограничава, разрешава или привилигерова - той създава условия за прозрачност и яснота за това кой какво казва и защо го казва, кой говори и от чие име говори. Нашата цел е светлина, прозрачност и информираност. Друг е въпросът кой се страхува от това", коментира един от вносителите Велислава Кръстева.
Въвеждането на тези правила е едно от най-ефикасните средства за борба с фалшивите новини. В това отношение коректността на информация е от решаващо значение. Което пък ще даде на медиите по-голяма степен на доверие и сила.