16564 | 10 май 2024 | 15:34

Разширяването на влиянието на оста Будапеща - Белград към Скопие ще иманегативно геополитическо влияние върху целия балкански регион

Огнян Минчев

Фейсбук

Резултатите от изборите в РС Македония бяха очаквани, макар че мащабът на победата на ДПМНЕ е наистина впечатляващ. Според наблюдатели в Скопие този резултат е не толкова следствие на голямо обществено доверие към ДПМНЕ, колкото на разочарование от управлението на досегашната коалиция, начело със СДСМ. Позициите на победилата партия, както и на нейния кандидат за президент - Гордана Силяновска - са добре известни. Те се вписват изцяло в процеса на създаване на антизападна - антиевропейска и прокремълска ос в региона, която днес се представлява от партньорската двойка Орбан - Вучич.

Разширяването на влиянието на оста Будапеща - Белград   към Скопие ще иманегативно геополитическо влияние върху целия балкански регион

Към тази ос принадлежи и сепаратисткия режим в Република Сръбска в БиХ, както и значителна част от политическата класа на Черна гора.

Укрепването на геополитическото влияние на Белград и Будапеща ще засили разделенията на Балканите, ще направи региона много по-уязвим за дестабилизация и хибридни атаки. Процесът на европейска интеграция - поне що се отнася до Скопие - ще бъде изцяло блокиран.

Причините за това не се изчерпват с твърдото намерение на новите лидери в Скопие да оспорват договорите, подписани от РС Македония с България и Гърция, както и "френското предложение" за деблокиране на българското вето върху започване на преговори на Скопие с Брюксел.

Днешното ръководство на ДПМНЕ начело с Християн Мицкоски открито продължава политическата линия на управление на Никола Груевски от 2006 до 2016 г. - номинално поддържане на кандидатура за НАТО (РС Македония вече е страна-членка) и ЕС, приоритетни отношения с Белград, икономическа интеграция с Турция и растяща зависимост - под повърхността - от антиевропейските сили в Белград, Будапеща и Москва. 

Отношенията между Скопие и София ще останат във възможно най-ниската си точка, антибългарският патос на предизборната кампания на ДПМНЕ и Силяновска до голяма степен ще се пренесе и върху водената политика спрямо България. София не разполага със значими ресурси за промяна на двустранните отношения.

Необходимо е категорично да се поддържа позицията на България за включване на българите в македонската конституция - какъвто и да е ефекта от осъществяването на това условие, то вече представлява част от условията на Брюксел за стартиране на преговорния процес със Скопие и ние не можем, не бива да отстъпваме от него.

През периода на управление на ДПМНЕ няма да бъде реалистично да се очаква раздвижване на преговорите между двете страни - особено по ключови за България теми, свързани с история, идентичност и т.н. Не е невъзможно обаче София да води хладнокръвна и категорична политика за осъществяване на практични проекти в двустранните отношения, въпреки, че Скопие при новото правителство ще се стреми да ги блокира - така, както правеше Груевски в десетилетието на своето управление.

Инфраструктурни проекти като коридор № 8 са европейски - атлантически приоритет, освен че изразяват основния интерес от регионална интеграция не само на България, но и на Албания и на самата Македония. Един открито просръбски режим в Скопие ще изпълнява директивите за запазване на инфраструктурната хегемония на Белград по оста Север - Юг, за сметка на развитие по оста Изток - Запад.

Дългосрочният интерес на България е да води категорична европейска - атлантическа политика по отношение на задълбочаващата се криза в региона на Балканите.

За България, както и за региона на Западните Балкани предстои дълъг период на блокирано регионално развитие - особено в направление европейска интеграция. Ще бъде интересно поведението на Албания, чийто основен приоритет е членство в ЕС - но в "двойка" с РС Македония.

Възможно е да се стигне и до влошаване на отношенията между Скопие и Атина - особено при проблематизиране клаузите на Преспанския договор от новата власт в РС Македония.

Възможна посока за развитие на българската регионална политика са целенасочени усилия на София за сътрудничество с Атина, с Тирана и с Прищина. През последните месеци рязко се засили антибългарската реторика и конкретна политика на Белград спрямо България. Засега София мълчи. Това мълчание не отговаря на българските национални интереси. Без да копираме наглостта в антибългарската политика на Белград, ние трябва да намерим достоен и ефективен начин да й отговорим.