22579 | 30 апр. 2015 | 12:30

Държавният глава на Чехия е прагматичен политик с остър език

Политически некоректен, истински повелител на непристойната лексика, харизматичен. Така наричат президента на Чехия Милош Земан. Той сравнява покойния палестински ръководител Ясер Арафат с Хитлер, а исляма - с „антицивилизация“, заплашваща мира на Земята. Косово за него е „царство на наркомафията“. Желае „смърт за вегетарианците и въздържателите“. Вижда „левия идиот толкова опасен, колкото десния идиот“.

Находчивите сравнения са само част от споделените пред чужди медии мисли на Земан след избирането му за държавен глава и встъпването в длъжност на 8 март 2013 г. Въпреки че често е нареждан сред „приятелите на Москва“ в Европейския съюз, президентът не може да бъде категорично определен като русофил. Той е от тези своенравни лидери, които не търпят някой да им казва какво трябва да правят. Като типичен прагматичен чех Земан е против антируските санкции, от които страда икономиката на целия ЕС.

„Украинските войници пазят не само Украйна, но и Словакия, Германия, Естония и цяла Европа“, обяви миналата есен украинският лидер Петро Порошенко. „Моля ви, няма нужда. Твърде скъпо ни излиза“, отговори му незабавно Земан с ясен намек за милионите евро в кредити, отпускани от Брюксел на Киев.

В немилост

Милош Земан е роден на 28 септември 1944 г. в Колин (Бохемия и Моравия) в семейството на пощенски служител и учителка. Родителите му се развеждат, когато е само на две години, и е отгледан от майка си. Остава в родния град след завършване на средното училище, принуден е да работи в завода за камиони „Татра“, след което през 1965 г. заминава за Прага. Там продължава да учи в Икономическия университет, където и остава като преподавател. В разгара на Пражката пролет става член на компартията, но много бързо е изключен от нея. Заедно с това губи и асистентското място в университета. Повече от десетилетие работи в спортната организация „Спортпропраг“. Но кариерата му буксува на едно място заради „неблагонадеждност“.

На 9 ноември 1989 г. Берлинската стена пада, тоталитарният режим се разклаща и в ЧССР. Земан вече може да се появи на телевизионния екран с критични коментари за състоянието на чехословашката икономика. Само няколко месеца по-късно по време на „кадифената революция“ вече е лидер на Гражданския форум - организация, която изиграва решаваща роля в промените в страната.

Успехът му е огромен и година по-късно оглавява възстановената Чешка социалдемократическа партия, от чиито листи влиза в парламента. На 1 януари 1993 г. Чехия и Словакия се разделят, кариерата му продължава в Прага. От 1996 до 1998 г. вече като утвърден политик е председател на Долната камара на законодателния орган, поема и премиерския пост. Благодарение на неговата стопанска политика Прага сравнително безболезнено преминава през икономическата криза (1997-1998).

Отново под негово ръководство Чехия е сред първите новоприети в НАТО източни държави, после води основния етап от преговорите за членство в ЕС. Но Земан не прави това за сметка на връзките с Русия. Те се запазват добри въпреки президента русофоб Вацлав Хавел.

Острият език на Земан обаче му създава врагове и води до многобройни вътрешнопартийни конфликти. В крайна сметка социалдемократите го свалят от лидерското място през 2002 г. Той решава да се прицели в президентския пост година по-късно. Но парламентът, който по това време избира държавния глава, предпочита съперника му Вацлав Клаус.

Пушач и любител на чашката

Щастието му се усмихва чак в началото на 2013 г., когато печели първия директен президентски вот. Макар и на балотаж надвива бившия външен министър Карел Шварценберг с 54,8 срещу 45,2 на сто от гласовете.

Тогава Земан изумява цялата общественост, като обявява, че ролята на първа дама ще заема... щерка му Катержина (20 г.). Изтъква като аргумент факта, че съпругата му Ивана е срамежлива, не обича медиите. От предишния си брак с Бланка Земанова президентът има и син Давид. Двамата с Бланка се развеждат през 1978 г. и едва 15 години по-късно той се жени за тогавашната си асистентка Ивана.

Земан е заклет пушач, любител е и на мазните храни, и на чашката, заради което често е вземан на подбив от пражките медии. Хвали Уинстън Чърчил, че обичал коняка и уискито. Противопоставя го на Хитлер, който е бил въздържател и вегетарианец и „всички знаем как е свършил“.

„Мога да нося на алкохол, който ме е виждал пиян, да посочи кога и къде“, обяснява президентът след критики в пресата. Но именно заради чешкия ликьор „Бехеровка“, който Земан обожава, той повече няма да може да се обръща на живо към сънародниците си по националното радио. Забрани му го Съветът за електронни медии в Прага заради дръзката му реторика в ефира на „Радио журнал“ на 4 ноември миналата година.

На парад в Москва

Тогава, очевидно под влияние на алкохола, Земан шашна слушателите, когато в дискусия за руските дисиденти се впусна в обяснения какво точно значи името на скандалната пънк банда „Пуси райът“. Преди радиоводещият да реагира, президентът прибегна до нецензурна дума за женски полов орган, с която отъждестви руските пънкарки. След това нарече работата на правителството по нов законопроект „курвенска постъпка“. И осъди политическия си противник Карел Шварценберг, който във всяко второ изречение използвал думата „лайно“.

Земан е сред малкото европейски лидери, които бяха приели поканата да присъстват на парада за 70-годишнината на 9 май в Москва.

Заради нежеланието си да бойкотира Кремъл той бе разкритикуван от американския посланик в Прага Андрю Шапиро, че „подкопава единството на Запада на фона на украинската криза“. В остра реакция Земан обясни на дипломата, че не той ще му казва къде да ходи, и го обяви за нежелан гост в резиденцията си.

Отказът от бойкот на 9 май обаче му навлече критики и от страна на правителството.

Чешкият премиер Бохуслав Соботка побърза да осъди президента и заплаши, че кабинетът няма да поеме пътуването до Москва, което щяло да струва 22 000 евро.
Милош Земан не се отказва от намерението си. Няма съмнение, че опърничавият президент ще бъде в Москва на 9 май, макар и в „неофициално“ качество, без да присъства на трибуната на парада в Деня на победата.

Изключван е от комунистическата партия

До 1970 г. Милош Земан е член на управляващата в ЧССР компартия. Изключен е от нея заради несъгласието си с политиката на новото й ръководство, назначено след разгрома на Пражката пролет (1968 г.), и разполагането на войски на Варшавския договор в родината си.

Само няколко години преди това малцина подозират до какво ще доведе избирането на Александър Дубчек (1921-1992) за първи секретар на Чехословашката компартия. На високия пост, който заема в началото на 1968 г., етническият словак се обявява за либерализация на системата, за идеен плурализъм и „социализъм с човешко лице“ в ЧССР. Инициативата печели подкрепа сред населението, но Дубчек си навлича гнева на Кремъл и консерваторите начело на останалите държави в съветския блок. Юрий Андропов, тогава шеф на Комитета за държавна сигурност на СССР, предупреждава за надвисналата опасност: „Искат да направят нещо като Югославия, а след това - Австрия“, опасява се той. Пет от шестте останали страни участнички във Варшавския договор (СССР, Полша, ГДР, Унгария и България) виждат заплаха за целия блок в процеса на демократизация, станал известен като Пражка пролет, и изпращат войски в Чехословакия, за да пресекат „опасността“.

За броени часове 124-хиляден контингент и 7000 танка на съюзническите армии заемат всички ключови позиции в страната. Кремъл и съюзниците принуждават Дубчек да се откаже от реформите и на Априлския пленум през 1969 г. той е свален от поста от противниците си, лоялни на СССР.

България се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет с решение на парламента през 1990 г.

Предшественикът
му е яростен евроскептик

Предшественик на Милош Земан е Вацлав Клаус, президент от 2003 до 2013 г., станал известен като един от най-върлите евроскептици на Стария континент. Почетен професор на Московския държавен университет, 73-годишният Клаус отказа да одобри членството на Чехия в Европейския съюз, докато населението не се произнесе на референдум по въпроса през 2003 г. Все пак 77% от чехите тогава одобриха присъединяването към общността. По-късно евроскептикът Клаус отново постави на карта бъдещето на ЕС с открит бойкот на Лисабонския договор. Едно от основните му притеснения бе, че Чехия ще изгуби културната си самобитност в състава на блока. Настоя и за по-уравновесена външна политика.

Вацлав Клаус ще остане в историята и с острите си критики срещу теориите, че човешката дейност е довела до глобалното затопляне и климатичните промени. Сприхавият чех определя крайните екоактивисти като „най-голямата заплаха за свободата, демокрацията, пазарната икономика и просперитета“.